Когато бях дете тренирах художествена гимнастика. Пред състезания отивахме на лагер – основно заради необходимостта от сваляне на килограми. Винаги съм се чувствала чудесно на тези лагери – заради колектива, предстоящото предизвикателство, а и харесвах самата гимнастика. Килограмите при мен си отиваха съвсем естествено, от засиленото физическо натоварване – никога не ми се е налагало да ги мисля. Правеше ми впечатление обаче, че точно тези момичета, които наистина имаха от къде да ги свалят, а и от които публично се очакваше такъв ефект, влизаха в някакъв кошмар, защото нищо не се получаваше. А се хранехме и тренирахме еднакво.
И сега, винаги когато имам нещо голямо в главата си, дори и без физическо натоварване, дрехите започват да ми стават широки, макар че с лишаването от храна не съм наясно и никога не съм била, а и мисля, че точно то пречи (мисълта за него по-точно).
Затова ти се радвам – мисля, че имам представа какво е в главата ти и как се чувстваш
