Защо според теб е така?desko написа:А относно отношенията с майките, и при мен е така. Редовно се карам с майка ми за глупости.
Това показва, че не ти харесва положението, т.е. би искала да е различно. Но в последствие пък се оказва, че предпочиташ да си остане каквото е. Виждаш ли къде е противоречието?Но мен повече ме притесняват отношенията ми със свекървата.
За всичко обаче естествено обвиняваш свекървата. За което според теб имаш абсолютното право.
Имаше една случка в близкото минало, която много ме наради и съм и страшно обидена.
Обаче тя няма емоционалните и най-вече физиологични проблеми които имаш ти.
И кой страда в случая тя или ти?И досега немога да и простя и когато я видя очи в очи и си нямате и на идея каква омраза изпитвам. Към никой човек не съм изпитвала такова нещо. Отделно, че започвам да треперя, немога да спя, докато ни е на гости или ние у тях. И с мъжът ми се караме заради нея.
Но най-лошото е, че не искам да и простя.
Имено това е най-лошото и то единствено за теб.
Много вярно предположение.А знам, че ако ТЕС-ам тези мои чувства, сигурно ще ми мине
Ей тука ти е най-голямата грешка в заключенията.и ще се наложи да се виждаме по-често. Затова се сдържам.
Ако й простиш, ще ти мине. Ще спиш спокойно и няма да се тровиш с разтреперваща те омраза. Няма да се караш и с мъжа си заради нея.
И дали ще се виждате по-често или не няма да има значение, т.е. няма да ти пука, както ти пука сега.
Т.е. - прости й заради себе си, а не за да я оневиниш.
Никой не може да каже как ще се развият отношенията ви след като се изчистиш от негативизма си към нея с ТЕС.
Едно обаче е сигурно - ти ще си различна и ще се чувстваш по-добре.
А миналото и стореното не може да бъде променено. Може да бъде променено само отношението ни към него и така да бъде променено настоящето и бъдещето ни.
И накрая да повторя една моя любима мисъл:
"Прошка е уханието на теменужката върху подметката на обувката която я е стъпкала."
Да дораснеш до такова съзнание не е лесно, но пък е много полезно.
Хич не ми се нрави, но за сега това е положението. Имам много резерви - не харесвам апартамента, не харесвам квартала, не искам да живеем с някого, особено при положение, че не сме много желани, пък и там непрекъснато има хора. Ще е стрес както за мен, така и за сина ми, за мъжа ми и за него сигурно, макар че там той е живял дълго и му е по-близко... Абе въобще пълна лудница. Започвам да тесам тези неща, дано си променя отношението, не искам да отивам там с тази негативна настройка. Защото го приемам като ново и хубаво начало и знам, че така ще можем да си изпълним плановете. Разбира се имаме и други варианти къде да идем, но този ми се струва най-безобидния... Та така... Ще докладвам, какво е станало!
.за мен общуването е полето ,в което Растем всъщност.
; и се прехвърлих на гърдите - беше прекрасно - виждах бяло-розови порцеланови стени, и всичко беше много красиво, свежо и гладко; дори си представих, че съм вътре със сина ми, който е бебе, и си играем и той расте и се смее, и порастна и стана много висок, а аз се чувствах като фея 
