Благодаря, Иване, направих това, което ме посъветва. Досега толкова зле не съм се чувствала, но си припомних случки и периоди, в които съм била много близо до това състояние. Осъзнах, че от 7 год съм зле като цяло на приливи и отливи, тогава баща ми почина и малко след това сякаш всичко започна да рухва. Никога не съм била много близка с него и много се бях стегнала, когато се грижих за него и когато почина, някак си все едно не го изживях както трябвя, стресът и напрежението са били скрити в мен, същото осъзнавам, че е било и когато мама почина. ТЕСах и за него и за майка ми и след един ТЕС не знам какво ме накара да си самопрегледам гърдите, не го бях правила от много време ( изпитвам ужас от рак на гърдата заради майка, направо си изпитвам ужас от всякакви болести и може би заради това се чувствам все болна физически) и си напипах бучка на едната гърда. Това повлече след себе си тотална паника, но колкото повече се ТЕСах толкова повече в главата ми влизаше мисълта - "Ами да ок, рак на гърдата знам какво следва, как ще се справя ?! Какво ще кажа на всички ?! Не съм силна да се справя ! " Едва отидох на преглед, на който се оказа, че е мастно образование, но аз вместо да се успокоя продължих да ровя защо ми е толкова зле физически ??? Осъзнавам, че винаги търся обяснение защо нещо е еди какво си, примерно искам да знам точна диагноза и някак си ми е трудно да приема, че нещо няма обяснение и точно наименование. Казват ми всичките ти физически неща са в следствие на емоции, стрес и т.н трудно ми е да го приема, а знам знам знам, че 90% от болестите са от стрес лош начин на живот лоши емоции...
Вчера си пуснах кръв за кръвна захар и инсулин ( баща ми беше с диабет) и какво да видя инсулина ми е много завишен и веднага си казах - "ето аз щом не вървя по пътя на мама за рак на гърдата ще е по този на баща ми с диабет и сигурно голяма част от физическите симптоми са ми от това ". Продължих да си разсъждавам " да, ок, може и от това да са, но диабета от какво се получава - от стрес и лош начин на хранене и лош двигателен режим", след това започнах да се ТЕСам докато си разсъждавам на глас и осъзнах, че на мен най-големият ми проблем е страхът, имам страх от всичко !!! Страх от болести, фобия от медицински процедури, страх, че все ми е лошо, страх от самота, страх какво ще кажат другите, вина ...постоянна вина за всичко, чувствам се виновна, ако не вдигна на някой тел, колкото и да не ми се говори. Винаги аз се извинявам, дори и логически да не съм виновна. Толкова много работа имам със себе си, че не знам и един живот дали ще ми стигне.
Започнах да чета книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си. Много истини казва тази жена. Пробвах упражнението с огледалото -ами гледам се и не мога да се позная, камо ли да се обичам. ТЕСах много след това как искам да се променя към добро , да се приема и да се обичам.
Лошото е, че има моменти, в които се отказвам, после пак продължавам, но самото нещо, че се отказвам все едно ме връща от начало...
Но пък хубавото е, че започнах да пия повече вода и то не насила
