Дневник. Това-онова

[mayadob]

Случват се много интересни събития при мен.

1.) Мина точно една година, откакто насочих основното си тесане към децата и всичко около тях.
Не мога да направя обзор и да преценя има ли промяна и каква. Мога да кажа, че има какво да се желае. Но пък напоследък моето недоволство от нежеланите ситуации е станало с малък интензитет и хем не ми харесва нещо, хем нямам стимул да го тесам. Често ми се иска да стане нещо нетърпимо, за да ми даде тласък.

2.) Напоследък нямам време да тесам. Набелязвам си неща, но не смогвам.

3.) Скоро, покрай други хора, които страдаха от някакви болки, си мислех какво ли е силна болка, че отдавна не съм изпитвала (не много отдавна, но ми се струва далечно).

4.) Много харесах теорията от "Абсолютна свобода" на Мона (пиша за това тук - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=1304)

И ето, че вчера тези четири неща, че и доста други, но по-периферни се скупчиха в едно.
Вчера си сецнах кръста. Беше много интересно и чудесно преживяване.
В самия момент на сецване усетих как два прешлена се разделят. Отпуснах тежестта, седнах и се разтесах (на тротоара, но задръжките в такъв случай не съществуват). Насочих вниманието си към усещането в кръста. Попитах се какво е. Да, зная, че се нарича болка, но истината е, че разгледано извън контекста на ситуацията, то беше едно много приятно силно топло усещане, което се разливаше по кръста ми.
Имаше други хора, които ми помогнаха да пренесат децата и влязохме в урока по бебешки английски, който тъкмо започваше.
Бях с двете най-малки деца. Обикновено в тези уроци майката взима участие. В случая легнах на земята и оставих децата да се оправят. Започнах да си тесам на спокойствие (учителката, а и другите майки от групата знаят, че се занимавам с ТЕС, за тях беше нормално). Това за мен беше истински благодат. Първо - най-сетне имах почти цял час да си потесам. Второ - имах много материал, който излизаше и излизаше като от извор. Тесах само вярвания и убеждения. Изобщо не тесах самата болка.
В края на часа можех да ставам. Болката все така ми беше приятна. Притеснявах се да не натегна кръста и да стане някоя поразия (по-късно тесах и това) и затова правех движения, с които да я избягвам.
Тъй като тесах само с подходите, за които писах в темата за Мона, когато се прибрах бях много въодушевена и седнах да я пусна, но нямах време да опиша и сецването.

Не мога да обозра всичко, което тесах вчера и днес.
А, сетих се нещо интересно. По едно време продължавах да си задавам въпроса дали има някаква причина тази болка още да стои, не можех да открия нищо и реших да тесам самото събитие на сецването. Представих си как вървя към стълбите, на които ще се сецна. Веднага ми се прииска да се развикам на себе си, за да спра. После прехвърлих всички събития и се оказа, че от сецването до сега всеки един момент е бил чудесен. Защо тогава искам да се спра? Изтесах и това - беше "Защото сецването е нещо лошо", отказах се от тази мисъл, после се отказах и от нуждата да проследявам и контролирам нещата в живота си и тук се облегнах на доверието, че този контрол не е в моята компетенция, но има кой да се грижи за него (доста пъти минавах през това разсъждение в различни моменти).

Тази така наречена болка наистина погледната само по себе си е приятна. Питам се тогава дали е желана. И дали щом е толкова приятна искам да си я изпитвам по принцип. Но си отговарям, че не - не искам да си я изпитвам по принцип. Тя е приятна, но не ми идва да я търся и да се стремя към нея. Чудесна е в този момент и я използвам максимално. Тя ми ограничава действията и прави присъствието на децата нетърпимо - чудесен момент да тесам това

[mayadob]

Когато започнах да тесам, при почти всички негативни емоции усещах стягане в слънчевия сплит. Постепенно това е изчезнало.
После май имаше усещане в гърдите, не го помня точно.
След това стана стягане в гърлото. Първо в цялото гърло, после в горната част. Напоследък е много нагоре в гърлото и е силно, но в съвсем малка зона. Последните няколко дена (откакто тесам, базирайки се на моновата теория) стягането ту изчезва, ту се появява, но в още по-малка зона, а понякога и по-слабо.

[mayadob]

Нямах време с предния пост да допиша следното.

Ако до скоро стягането в гърлото беше с интензитета на бормашина, то сега се усеща само вятърът от машината. И понякога докосването.
Например, на моментите, които ме разплакват във филмите. Отдавна установих, че са свързани с признание, доброта и доверие. Но с никакво тесане не можех да освободя стягането. Все още не е освободено напълно, но доста се разкара.

Занимавам се с детронирането си като майка
Изхождайки от това, че всеки човек си има кой да се грижи за него по-добре от който и да било друг човек (за висшия Аз става въпрос), сега тесам с "Отказвам се да бъда най-важния човек в живота на децата"
Започна да се получава, но не успявам за постоянно да се детронирам и сега опипвам почвата и се чудя как да го довърша.
Има моменти, в които се усещам дисоциирана от ролята "майка" и тогава има съществена разлика в отношението ми към децата, по-точно чувствам достойнството им - нещо, за което все ми се иска да си давам сметка, но ми се получава само умишлено, а не спонтанно. Е, сега с детронирането, ми се получава спонтанно

Мисля, че за пълното детрониране ме спира "А каква ще ми бъде ролята след това?" Уж и това тесам. Не знам. Предстои по-сериозно изследване, явно.

[Alisa]

А, каква хубава идея ми даваш със самодетронирането! Мерси!

[mayadob]

Да, и забравих да кажа, че първо детронирах родителите си, разбира се

[mayadob]

Стана една седмица, откакто се сецнах. По-рано казах, че тесах само вярвания и убеждения. Забравих да кажа само, че първата и втората нощ се уплаших, че болката е много силна и може съвсем да ме обездвижи и си правих въображаемо БАБА в просъница.
От няколко дена болката е много лека, още я има. Но не ми ограничава движенията.

Има един странен страничен ефект. Преди, когато лежах по гръб и исках да се изправя, понякога усещах едни остри болки в кръста (или тазобедрените стави, не мога да си спомня точно). Сега тези болки ги няма.

[mayadob]

Днес бях в един басейн и кръстът ми е още по-наместен.
Трябва да кажа, че от преди това сецване често имах болка в кръста. Имах едно сецване преди година и нещо (бях бременна и се понесох двете малки деца на излизане от морето). И мисля, че от тогава имам често появяваща се болка. Тоест, преди това май не съм имала (освен тази болка, която се появява само при изправянето от легнало по гръб положение и която сега взе, че изчезна).

[mayadob]

Доста пъти съм тесала с "Освобождавам се от... /нещо, което искам/". Например, освобождавала съм нуждата с мъжа ми да бъдем приятели, да ме разбира и т.н. Практиката показа, че работи, тоест с това освобождаване успявам да премахна нещо, което ме е тормозило (гняв, тъга и под.) Не можех много добре да обясня защо работи, но работи. Сега обаче имам читаво обяснение Една приятелка ми го показа днес.

Според теорията на Мона всеки си има висш Аз, който може да му осигури всичко най-хубаво (съкратено и набързо казано, но сега не е въпросът да задълбавам в значението на това.) И, според това колко и как си свързан с висшия Аз, можеш да се чувстваш доволен, стабилен, влюбен. И това е "правият" начин да се постигат тези състояние. "Куцият" начин да се чувстваш влюбен е да си намериш обект на любовта - човек или друго, все тая. С фразата "Отказвам се от нуждата да бъда влюбен в..." всъщност не се прави отказ на любовта, а се прави отказ на това любовта да се свързва с този човек.
"Отказвам се мъжът ми да ме разбира" не означава, че се отказвам да се чувствам разбрана изобщо, а се отказвам да получавам чувството, че съм разбрана по куция начин.

Много е яко. И работи

[nikimm]

Мая, темата е интересна и хем разбрах , хем не разбрах. Има един виц по повода )))). Един мъж правил секс с козичката си , а гонил жена си да я коли. Тя извикала полицията да оправи ситуацията с мъжа й. Дошла полицията и му казала:
- Ей, Човече, жена е за секс а козичката е за колене !
Човекът си повтарял: Жена за секс а козичката за колене.
И когато дошъл момента за неговите желания един ден той си задал въпроса:
_ сега кое беше за колене , кое за секс )))


Та и аз сега не знам , кое за какво е според теб ))), но пък знам че този въпрос ме е занимавал при ТЕС. Ако може кажи го пак по-категорично за мен )))).

[Alisa]

Т.е. отказвам се да намирам/търся нещо извън себе си/ от друг/друго!?
Избирам да намирам/търся нещо в себе си!?

[mayadob]

Случи се нещо интересно.
Преди няколко дена започнах да пиша отговор на Ники. Неочаквано бебето чукна един клавиш (така го усетих) и затвори прозореца. И зарязах отговора.
Вчера пък с Ники се чухме по съвсем друг повод и в разговора си изяснихме кой какво има предвид. Аз не бях разбрала точно какво ме пита. Но сега зная и си давам отговора:

Моят подход е - "Отказвам се да свързвам любовта (или каквото и да е хубаво нещо, но да вземем за пример любовта) с него (да речем мъжа ми, има се предвид конкретен човек)"
Отново без коментари - "Отказвам се да свързвам любовта с него."
Въпросът на Ники е - дали се отказвам да свързвам любовта с конкретен човек (различен от мен) или се отказвам да я свързвам с който и да е човек (различен от мен). Отговорът ми е "Да" Или по-точно:
Идеята е да се откажа да свързвам любовта с който и да е човек. За целта използвам конкретен човек, който ми е под ръка и с който съм склонна да свързвам любовта. Тесам конкретно за него. Ако потръгне и успея да го изтесам, тогава в резултат ще спра да свързвам любовта с който и да е човек.

Алиса, с това отговарям ли и на теб?


За кръста и сецването.
Няколко пъти бях в басейн. След всяко влизане се усещам много по-здрава в кръста.
Една част от вниманието ми постоянно отчита как се чувства гръбнакът ми. Преди време не съм следила толкова подробно това и не мога да кажа точно какви са разликите. Но да кажа как е сега:
На три места в гръбнака имам усещания (да речем, че е болка, но не ме боли и не ми пречи, затова казвам "усещания") Мързи ме да гледам по таблиците кои са тези места и с какво се свързват.
Едното е на врата, второто е посредата на гърба и третото е от сецването на кръста.

Като цяло намирам сецването като терапевтично и не го чувствам като травматично.
След него ми изчезна една болка - писах по-назад, че ме болеше кръстът или тазобедрените. Като се замислих най-вероятно е да ме е боляло в областта на опашната кост (при изправяне на коремна преса).
Освен това след сецването започнах да чувствам доста силно усещането за енергия между върха на езика и небцето. Ако за малко остана с долепен до небцето език и не мърдам, веднага започвам да усещам силно енергия там. Ако пък се застоя, става още по-силно. Една вечер имах усещане като за мехури от аеро шоколад и пукане (има едни пукащи неща в джънк храните - близалки и не се сещам какво друго). С тази разлика, че мехурите и пуканете не спираха изобщо. Много приятно.

[Alisa]

Дааа.

[mayadob]

Тригодишният ту тръгва на детска градина, ту отказва. Беше потръгнал с капки на Бах. Но сега пак не ходи. Започнах да тесам. За кой ли път темата с отделянето.
На него му е трудно да се раздели. Иначе там е чудесно, с кака си е, а и самата градина е много добра.

Общо взето тесането ми се върти така:
Когато детето се разделя от мен, започва да плаче. Това по принцип е добре, защото е чудесна система за самосъхранение. Отказвам детето да страда, когато се разделяме. Да, ама с мен е по-сигурно. Отказвам да вярвам, че детето трябва да бъде с майка си, за да бъде сигурно.
Уж го изтесах това, но после при една проверка се оказа, че с мен е по-отколкото с някой друг, защото аз съм права (по принцип). Отказах се да вярвам, че аз съм права - доста трудно, но пък накрая ми откри нови възможности: Отказвам да вярвам, че аз съм права и избирам да чувствам кога кой е прав. Добре звучи, но не зная дали успях да си го инсталирам наистина.
При друга проверка ми излезе - добре е детето да плаче, когато се разделяме, защото ако сме някъде навън и то няма чувството, че трябва да бъде до мен, може да се изгуби.

[mayadob]

След всичкото тесане за детрониране на родителите ми и мъжа ми, се налага да го подкарам по друг начин.
Като цяло в отношенията си с мъжа ми имам огромни промени. Но! "Но"-то е в това, че имам, макар и много леки гадни усещания. Изчистя една ситуация, появи се друга. Стари ситуации се връщат. С по-слаб интензитет, но се връщат.

За пореден път подкарах песента "Отказвам се -нещо хубаво за мен- да зависи от мъжа ми", което автоматично ме води до "Отказвам се -това хубавото нещо- да го свързвам с родителите". И нищо не става вече с тези фрази.
Затова извадих другата песен - започнах да задълбавам в това колко ми е нужно да имам проблема.
След известно тесане се върнах до момента, в който мъжът ми ми каза, че иска да имаме деца, а аз му казах, че това означава, че трябва да бъдем заедно цял живот. Вдигнах мерника на това вярване.
"Разводът е лошо нещо", защото "децата на разведени родители страдат" - това ми е силно вкоренено (аз не съм от разведени родители). Тесах да разкарам тези вярвания. Наложи се да си давам примери, в които деца без родители са станали щастливи хора и деца от здрави семейства се самоубиват.
Уморих се и заспах. Не зная дали успях да си сменя настройките.

[Alisa]

Егати коледната програма!
Стискам ти палци да Нова година да я приключиш!