Алисиада
Re: Алисиада
Специално за взаимоотношенията с родителите, не знам дали сте пробвали семейни констелации. Получават се изключително интересни и неочаквани отговори. Разбира се след това, може, че даже е препоръчително, човек да си продължи с други "инструменти", за да преработи, досмели или финализира нещата. Аз поставих отношенията с майка ми на констелация и откровено казано, разрешението което показа самата констелация ме изненада, макар че бях правила една камара други неща преди това, включително проксита и кръгови процеси.fif42 написа:Алиса,правя всичко по документиАко ти се занимава метни и ти нещо към майка ми.че е като дроб,не яде не пие,нервна ,сприхава и каквото ти дойде на ум.Аз правя постоянно КС,Прокси от време на време,наколко пъти и правих рекънекшън,каквото ми дойде на ум.разтриваме се с антистрес олио на хималай,тайно и сипвам нъв водата от мойта със зеолита,ТЕС за мен за страха за найното състояниа и каквото се сетя и съм научила за тия 3години.


Re: Алисиада
Във форума ни има тема за констелациите. Освен това с Мая сме коментирали, че с ТЕС всеки сам можесам да си спретне констелация.Поне ние двете сме го правили, всяка по нейни си поводи и варианти, но и при двете ни има резултат.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
И така, след като вече не шетам назад в минали животи, защото избрах да се огранича и намирам решения в рамките на този, те престанаха да ми се бъркат!
Времето до което сега се връщам е момента на раждането ми. Не, че не ми се случваше и преди това, но сега там съм сложила границата.
Синтезирано, това до което съм стигнала до сега е:
- не мога да си намеря мястото в живота сега......ТЕС.... веднага след раждането ми не съм там, където ми е животински заложено да бъда- при майка ми.
- чувство на неудовлетвореност сега.........ТЕС.............не съм направила и получила заложеното като програма към момента на раждане- сама да изляза от корема на майка ми, сама да стигна до гърдите й и да се насуча доволно.
- безпомощност сега...............................................безпомощност при раждането- правят с мен кой каквото си иска при пълно неразбиране, че аз мога и знам най- добре кога, какво, колко и как ми е нужно и възможно, то е моя програма- инстинкт за бъдене.
- тъга от усещане за самотност...................................сама съм в тъмно бебешко отделение, влиза някаква сестра и ми казва: "....самотна госпожица..." получило се е нещо като орисване.
- страх от отнемане на мен (от майка ми)......................посягат с ръце към мен при самото раждане и ме изнасят нанякъде против инстинктите ми за оцеляване.
- вина, че развалям празници.....................................родена съм в празничен ден на започнало празнуване
- вина, че избързвам.................................................родена съм преди термин.
- яд, че не съм тема № 1............................................майка ми е предпочела да е перфектната домакиня, вместо бременна пред раждане.
- ужас от задушаване................................................чувствам се притисната в корема на майка ми поради притеснението й, по приготовленията на празненството и многото работа.
- страх от лишаване, страх от неизвестното, отчаяние..........разделят ме от источника ми на живот/храна, топлина, сигурност- майка ми, веднага след раждането.
- страх от насилие, агресия, остри звуци............................напъване при раждането, против естествения инстинкт за раждане, боравене с тялото ми против волята ми (неприятни физически усещания- дърпане, студено, обръщания, мокрене, пипане, подмятан, силен непознат шум, силна светлина...).
- отвращение от явлението "живот", непоносимост към изненади= лошо, липса на усещане за хармония, обърканост, несигурност..........стрес още с раждането, от агресивния тласъка на външното "живот" към вътрешното "съществуване преди раждането".....
До тук толкова. Пиша го за да си дадем сметка, колко много неща случващи ни се днес, могат да тръгват само от един уж кратък момент, този на раждането. Поне при мен е и така. Пиша го и за жените, които ще раждат и може да се интересуват от това как евентуално бебето им преживява този процес.
Времето до което сега се връщам е момента на раждането ми. Не, че не ми се случваше и преди това, но сега там съм сложила границата.
Синтезирано, това до което съм стигнала до сега е:
- не мога да си намеря мястото в живота сега......ТЕС.... веднага след раждането ми не съм там, където ми е животински заложено да бъда- при майка ми.
- чувство на неудовлетвореност сега.........ТЕС.............не съм направила и получила заложеното като програма към момента на раждане- сама да изляза от корема на майка ми, сама да стигна до гърдите й и да се насуча доволно.
- безпомощност сега...............................................безпомощност при раждането- правят с мен кой каквото си иска при пълно неразбиране, че аз мога и знам най- добре кога, какво, колко и как ми е нужно и възможно, то е моя програма- инстинкт за бъдене.
- тъга от усещане за самотност...................................сама съм в тъмно бебешко отделение, влиза някаква сестра и ми казва: "....самотна госпожица..." получило се е нещо като орисване.
- страх от отнемане на мен (от майка ми)......................посягат с ръце към мен при самото раждане и ме изнасят нанякъде против инстинктите ми за оцеляване.
- вина, че развалям празници.....................................родена съм в празничен ден на започнало празнуване
- вина, че избързвам.................................................родена съм преди термин.
- яд, че не съм тема № 1............................................майка ми е предпочела да е перфектната домакиня, вместо бременна пред раждане.
- ужас от задушаване................................................чувствам се притисната в корема на майка ми поради притеснението й, по приготовленията на празненството и многото работа.
- страх от лишаване, страх от неизвестното, отчаяние..........разделят ме от источника ми на живот/храна, топлина, сигурност- майка ми, веднага след раждането.
- страх от насилие, агресия, остри звуци............................напъване при раждането, против естествения инстинкт за раждане, боравене с тялото ми против волята ми (неприятни физически усещания- дърпане, студено, обръщания, мокрене, пипане, подмятан, силен непознат шум, силна светлина...).
- отвращение от явлението "живот", непоносимост към изненади= лошо, липса на усещане за хармония, обърканост, несигурност..........стрес още с раждането, от агресивния тласъка на външното "живот" към вътрешното "съществуване преди раждането".....
До тук толкова. Пиша го за да си дадем сметка, колко много неща случващи ни се днес, могат да тръгват само от един уж кратък момент, този на раждането. Поне при мен е и така. Пиша го и за жените, които ще раждат и може да се интересуват от това как евентуално бебето им преживява този процес.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
Моето виждане за тези нещаAlisa написа: - вина, че развалям празници.....................................родена съм в празничен ден на започнало празнуване
- вина, че избързвам.................................................родена съм преди термин.
- яд, че не съм тема № 1............................................майка ми е предпочела да е перфектната домакиня, вместо бременна пред раждане.
- ужас от задушаване................................................чувствам се притисната в корема на майка ми поради притеснението й, по приготовленията на празненството и многото работа.

Твоята майка от притеснение по празника, приготовления и силни емоции си е предизвикала преждевременно раждане. Така че, ти Не си виновна за развалянето на празника/ци, Не си виновна за избързването...Тя сама си е виновна. Изобщо има ли виновни, то така е трябвало да си стане и така е станало

Re: Алисиада
Да, разбрахAlisa написа:Svedd, това са отработени неща!


Re: Алисиада
Защо ти е да търсиш под вола теле?- ето ти тема за ТЕСане. Хвани си той проблем и ако има вина, тя ще си излезе рано или късно.
При мен това е излязло, това съм ТЕСала и ме е отвело към такова начало, в съответния случай.
При мен това е излязло, това съм ТЕСала и ме е отвело към такова начало, в съответния случай.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
След пика ми в катеренето- катерене на скали, нещо започна отлив. Усетих спад в желанието, липса на напредък в уменията, на всичко отгоре се появи много силен страх от спускане с въже (това се налага след като си се качил на високото). Изгубих форма. Към това се добавиха летните ваканции без упражняване и тренировки и след три месеца се усетих по- зле и от начинаеща...кофти работа! Започнах с тренировките и ТЕСанията по темата. Сума нещо изтупах около темата със спускането, падането, внезапността, загубата на опора... и не ми минава и не ми минава. най- накрая вчера осъзнах водещата мисъл-причина и спънка: "толкова усилия и труд съм положила да изкатеря тая тъпа скала, да преодолея страха си, умората си, себе си, че не си ги давам!" т.е. не я пускам, не си давам постижението. Оказа се, че от там ми идва ужаса да се откопча от хватките и да си се спусна с кефа, който изпитвах до преди това в зала. Олекна ми невероятно! Сега чакам да се проверя на практика!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
jiven,чак сега видях ,че ме питаш дали съм правила семейни констелации.Не не съм и почти нищо не съм чела,но сега ми е пак търчане до болницата при майка ми и малко време има да чета тук.Но малко да се пооправят нещата и за това ще се поразровя.Сега имам време само да комбинирам ТЕС и Хоопонопоното.И най-вече хоопонопоно и то веднага щом ми мине кофти мисъл или чувство 

Re: Алисиада
Вземам повод от темата http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 3&start=15
за да си кажа...
Сериозно си бях отупала темата с мъжете, частично със самотата и самотността, намерих си Мъж... Той се оказа мъж... оставих го, поотупах се от станалото и междувременно разбрах, колко е важно първо да намеря Себе си, после да продължавам да съм Себе си, независимо с кого съм и какво правя... Да не изневерявам сама на себе си, но да съм в хармония със света и извън мен!
Та така, понеже лесно се справих с раздялата с помощта на ТЕС, сега помагам на бвшия и той да се справи
Много е хубав този ТЕС!

за да си кажа...
Сериозно си бях отупала темата с мъжете, частично със самотата и самотността, намерих си Мъж... Той се оказа мъж... оставих го, поотупах се от станалото и междувременно разбрах, колко е важно първо да намеря Себе си, после да продължавам да съм Себе си, независимо с кого съм и какво правя... Да не изневерявам сама на себе си, но да съм в хармония със света и извън мен!
Та така, понеже лесно се справих с раздялата с помощта на ТЕС, сега помагам на бвшия и той да се справи

Много е хубав този ТЕС!

КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Re: Алисиада
А как намираме себе си, кога разбираме че сме се намерили?Alisa написа:Вземам повод от темата http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 3&start=15
за да си кажа...
Сериозно си бях отупала темата с мъжете, частично със самотата и самотността, намерих си Мъж... Той се оказа мъж... оставих го, поотупах се от станалото и междувременно разбрах, колко е важно първо да намеря Себе си, после да продължавам да съм Себе си, независимо с кого съм и какво правя... Да не изневерявам сама на себе си, но да съм в хармония със света и извън мен!
Та така, понеже лесно се справих с раздялата с помощта на ТЕС, сега помагам на бвшия и той да се справи![]()
Много е хубав този ТЕС!
Re: Алисиада
Като един страничен наблюдател мога да кажа, че това беше една много интересна връзка. Започна, премина и приключи с ТЕС. Изключително много ТЕС. И това я направи много особена. За няколко месеца те бяха във взаимоотношения на семейство на 5 и скоро след това на 10 години връзка. И след като взеха десетилетката за година, се разделихаAlisa написа:Сериозно си бях отупала темата с мъжете, частично със самотата и самотността, намерих си Мъж... Той се оказа мъж... оставих го, поотупах се от станалото и междувременно разбрах, колко е важно първо да намеря Себе си, после да продължавам да съм Себе си, независимо с кого съм и какво правя... Да не изневерявам сама на себе си, но да съм в хармония със света и извън мен!
Та така, понеже лесно се справих с раздялата с помощта на ТЕС, сега помагам на бвшия и той да се справи
Много е хубав този ТЕС!

Re: Алисиада
mayadob, представяш ли си ако бях родила при такова ускорение на нещата, А!?
И да те пооправя- 2 години, значи 20...
svedd
Да, споделям опита си с тази връзка, защото е много интересно и за мен самата какво, защо и как се случи. Едва ли ще влизам в подробности тип клюка, но ако мога да отговоря на някакъв въпрос ще го направя.



И да те пооправя- 2 години, значи 20...

svedd
svedd, всеки го прави различно, аз с ТЕС и подобни практики. Разбирам го по малко с всяко едно осъзнаване. Различните "проблеми" ме поставят в ситуация на различно научаване от себе си, за себе си- моделите които съм приела. Както вече съм писала самото осъзнаване на модел при мен, води и до освобождаване от него. Осъзнаване на едно понякога ме води до верижно осъзнаване на още няколко модела и съответно до ярки прозрения за моделите ми, ситуациите в които са се изявили, това как и колко е допринесло за случванията в живота ми и преди и в настоящето.А как намираме себе си, кога разбираме че сме се намерили?
Да, споделям опита си с тази връзка, защото е много интересно и за мен самата какво, защо и как се случи. Едва ли ще влизам в подробности тип клюка, но ако мога да отговоря на някакъв въпрос ще го направя.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!