Иван, може да не е съгласен, а аз наистина не съм съгласенприето(негласно общочовешко единно мнение, в което някой нпр. Иван може да не е съгласенWink ), че стремежът е към по-добро спрямо началната позиция, приета за по-лоша и всичко това от позицията на тук и сега,
. Между това, което е прието и това, което всъщност е има разлика. Какво точно имаме пред вид, като изпълняваме (дори и вътрешно, в т.ч. емоциите в случая напредъка) една идея, за което се счита, че е общоприета! Разбирам , че все пак трябва да се разбираме някак си и затова думите имат своето значение. Дали обаче като кажем "напредък', вярваме че "напредъка" съществува, т.е. дали осъществяваме (материализираме) идеята и се чувстваме напреднали. В този смисъл не вярвам в "напредъка", защото той е функция на една приета постановка. Поздрави
и т.н.Дали онези въпроси за стабилизиране от поредицата такива в ДП ще звучат в главите ни през цялото време?Дали ще можем да живеем обединени така както Живорад е живял в продължение на няколко години,като само констатираме без никаква емоция?Дали онази нула в която изпадаме след ВЗД ще е перманентно състояние на духа ни?Ако отговорите на тези въпроси са положителни значи Ники е съвършено прав.В метода Транссърфинг на Вадим Зеланд е много доре обяснено онова нещо ,което ни кара да даваме оценки и всъщност е пречка по Пътя ни на израстване. И тогава когато престанем да Даваме оценки и да съдим (,а в обозримо бъдеще това ще се случи ли,незнам) тогава ще можем да проведем отново този дебат,но като го поставим на една коренно различна платформа,но тогава необходимоста от такъв ще е равна на нула 
Това че сто хиляди пъти препрочитаме нещо, като реакция абсолютно нищо не променя. Дали приемам или неприемам има значение само за мен и животът си остава абсолютно същия, такъв че логически изобщо не можем да го обхванем. Не виждам защо трябва да поставяме нещата на каквото и да е друга платформа, след като и идеята за платформата е само идея. Това което провокира тези думи е именно последното , че е хубаво по-честичко да поглеждаме в себе си, защото зад този който гледа може би няма нищо друго , освен нищо 
