гената написа:...На мен родителите ми казват какво да правя мислейки доброто ми разбира се,но не се осъзнават,че тяхното добро,може да не е за мен същото.
Гена, не виждаш ли, че всъщност се обръщаш към себе си, а не към мен?
По начало тесам първо себе си и след това обръщам внимание на другите. Може да не си чел дневника ми назад, но наистина много съм тесала отношението си към Кирчо.
Макар и дете, той има право на личен избор. Преразказах разговорите с него доста съкратено, но мисля, че става ясно, че променяме нещо само, ако той иска. И че той настоява да направя нещо, за да оправя нежеланата ситуация.
Алиса, да, точно това може да направя - да му инсталирам убеждение, че иска да се променя. Само че през прокси

За което смятам, че имам пълно право,
Гена!, защото съм му майка и докато той е дете мога да взимам решения вместо него. Както, впрочем, вече съм му инсталирала убеждение през прокси и всички в разширеното семейство са доволни от резултата.
За завъртането надясно - не се бях сетила, може да го пробваме. Изобщо аз нямах голямо желание да му връщам гнева и съответно не положих усилия да мисля как да стане. Сега обаче нямам против той да си върне гнева. Мисля, че е изключително хубаво това, че той на тази възраст се учи да наблюдава емоциите си - вчера се ядосвах на момчето, днес не му се ядосвам - ми това е много яко за 6-годишно дете. Нека си се ядосва детето щом иска. Мисля, че е по-важно сега да се научи да познава емоциите си и да борави с тях.