Здравейте!Може би ще бъде полезен на някого моят опит със свалянето на килограми.От януари т.г. до сега съм свалила 28 кг и продължавам да свалям.Без диети
.Разбира се в основата е ТЕС,но не за излишно тегло.С техниката "В мир със себе си" в моят списък имаше случка,още като дете,когато чух възрастните да коментират това,че ям много.Намерих и още такива случки в които аз съм приела думите на другите,като някаква подигравка за това,че съм едра.Беше много неестествено да кажа,че се приемам,като всъщност изобщо не беше така.Упорствах много,ама много докато наистина почуствах,че се приемам, а и се обичам-защо пък не?!За мен си беше пълна революция цялото това преживяване,но пък спокойствието,което се появи беше много приятно усещане.Минавам покрай огледалото и се усмихвам-какво пък толкова-аз съм-дебела или слаба-няма никакво значение-ей това там съм аз...В началото ме избиваше на рев,но ТЕС на всичко,което ми минаваше през главата.Прочетох и книгата на Джон Гейбриъл.Според него цялото ни излишно тегло е просто реакция на тялото ни,за да ни защити от нещо,за да сме в безопасност.Хайде отново в ямата...намерих десетки причини поради които изобщо не се чувствах безопасно.Не пиша примерни декларации,защото това беше доста дълъг процес и често се случваше да започна с една ,а да завърша с друга декларация,просто следвах мислите си и почуквах.Освен това използвах един от съветите в книгата,всеки ден да добавям по нещо полезно и живо в храната си.Така си промених закуската от сандвич на ябълка,без да искам -просто се случи-газираните неща не ме привличаха вече,предпочитах вода,сладките и шоколадите все още си ги ям,но далеч не в такива количества като преди.Освен това-пак без да правя нищо нарочно цялото ми предпочитание към храна се промени-не веднага-постепенно.Добавях нещо полезно-чувствах се чудесно,после добавях още нещо и така...Не хукнах да се занимавам със спорт,но включих в ежедневието си "Петимата тибетци".Докато ги изпълнявам, е и моето време да изразя благодарност към тялото си,че е приютило душата ми,че е толкова силно и здраво,към всеки орган се обръщах мило и му благодарях и му казвах колко го обичам.Първият път ми беше смешно,по скоро весело,защото аз наистина го чувствах и си представях една дълга колона от клетчици,които са тръгнали да вършат своята работа и са весели,понякога са с балончета,понякога със знаменца.Та така при мен.Ще се радвам ако съм била полезна!Желая Ви успех!
