Alisa написа:Здрасти Arethuse,
забравих да дишам
Зощо? Може би всъщност не искаш да тренираш?! Какво те кара да тренираш, какво искаш да постигнеш с тренировките? ТЕСни си отговорите или се ТЕСАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ НАД ТЕЗИ ВЪПРОСИ...виж какво ще излезе, така че занапред да си тренираш без травми.

Забравих да дишам, защото разучавах ново движение и бях много съсредоточена да го изпълня добре. По едно време се усетих, че не съм издишала горе (на 3-т0 4-то повторение), после се сетих, че май не съм и вдишала. Определено не е да не искам да тренирам, но смених малко начина (филисофията) на трениране и изпитвам съпротива към новата, наистина. Тесах я, но май трябва още
Мая, аз въобще не мисля, че е само до тягата и дишането. В деня на тренировката нищо особено не се случи, за разлика от около две седмици преди това, когато имах голямо емоционално съттресение, една нагла и арогантна лъжа много ме обиди. Цялата случка е доста сложна и искам да обработя с техниката на краткия филм, но не съм го направила още и тесам само отделни аспекти, и не съм я изчистила. Оттогава всъщност започна да ме боли главата. Това на тренировката беше просто върха на пирамидата.
Отделно много се дразня на мъжа си напоследък и ми идват доста екстремни мисли...
Хубавият аспект на цялата бъркотия е, че осъзнах колко са ми готини колегите и взаимоотношенията във фирмата - хората са мили, любезни, възпитани, позитивни, готови да помогнат, загржени, искрени, усмихнати... Ако успея да се убедя, и че ми е интересно, ще е страхотно, ама нещо не мога да се мотивирам да гледам сериозно на "кариерата" си. Това също ме натоварва, защото по всички рационални правила това е страхотна компания и чудесна възможност за развитие, и хората общо взето ме подбутват активно, а на мен някак си не ми пука

Не мога да се реша да напусна, а същевременно не съм щастлива там, въпреки, че постоянно оценявам страхотната култура на общуване (ама явно само това не стига).
Я пак ми синтезирай какво използваш за махало
поздрави на всички.
