попаднах в този форум благодарение на един много мил човек,на когото искам искрено да благодаря за възможността да погледна на проблемите си от различен ъгъл
Ето моята история:През септември миналата година направих спонтанен аборт в 8 г.с..Бебето беше много желано,всички в къщи много се раздваха на новина от предстоящото събитие,но получих кървене,оказа се че бебчо не се развива(направо липсва-missed abortion) и ми направиха кюртаж).Бях доста разстроена,но се съвзех някак ,забравих за случая и след 5 месеца неусетно пак бях бременна.Този път от суеверия,със супруга ми решихме че няма да съобщаваме на никого новината,за да няма натрупване на големи надежди,докато не чуем сърчицето му.Признавам,че притесненията да не ни се случи отново същото ме завладяха.
Няма по-голяма радост от това,да чуеш как бие малкото сърце и да видиш как една малка " топчица" се движи в теб.Бяхме много щастливи и обнадеждени,че всичко ще е ОК.
Ноооо,имало още какво да преживеем в този живот-при стандартните изследвание при бременност-ми откриха носителство на австралийски антиген.Не бях наясно за какво иде реч и веднага пуснах една търсачка в нет-а.Първото нещо,което прочетох беше-хроничен хепатит Б!
Това беше може би най-жестокия шамар на съдбата,който бях преживявала до сега.Рухнах психически,плаках много,четох много по въпроса-но усещах как всичко около мен се срутва,възприемах се като една "торба пълна със зараза",притеснявах се как ще ме приемат околоните с тази диагноза,как ще отида на зъболекар от сега нататък,дали щяха да ме изолират всички от страх да не ги заразя(макар,че той се предава само по кръвен и полов път т.е. в ежедневието си съм абсолютно безопасна за всички около мен)
Пуснах си веднага всички останали изследвания,направих консултация с един от най-добрите хепатолози в България.Фактите бяха следните-макар и слабо вирусът на хепатита се размножава в мен,но препоръката на лекаря беше да се успокоя,да си гледам бременността,успокои ме,че ще следи състоянието ми и след раждането на бебо,ще вземем необходимите мерки за мен.По негово мнение трябваше да родя със секцио-най-малък риск да заразя детето и да поставим веднага ваксина(дават ок. 90 % шанс да е здраво след раждането)
Някак си започнах да мисля позитивно,надъхвах се че ще направя най-доброто за детето си,макар,че не съм фен на секциото.С подкрепата на най-близките ми хора разбрах,че независимо от диагнозата ми те ме приемат такава каквато съм и ме уверяваха,че новината за бебо е най-важната сега.Първите дни се чувствах неловко сред колеги и съседи,сякаш на челото ми пише от какво срадам,но после осъзнах,че всичко в отношенията ни е същото,че това си е мой дълбоко личен проблем и няма нужда да го споделям с този и онзи,за да се разстройвам излишно от злобни подмятания.
Но една седмица по-късно отново прокървих,препоръката на гинеколога ми беше да лежа у дома и да пия таблети прогестерон,погледна и бебето на видеозон-всичко беше ОК.Успокоих се,лежах си в къщи,четях книжки за бременни,всяка вечер говорих на бебо,да не се тревожи,че ще направим най-доброто за него,че той ще бъде едно здраво и хубаво дете.Кървенето не спираше,след 3 дни пак направихме преглед,сърчицето си биеше нормално и бебо се премяташе като маймунка.На следващата вечер,бях самичка у дома,всички бяха на работа,направих масиран кръвоизлив ,така както си лежах и ....бебо си отиде,последва отново кюртаж
бях почти в 4 месец...Съжалявам за дългия пост,но ми се искаше да разкажа...
От около 2 седмици чета във форума,прочетох и книжката на Иван.От самото начало започнах с ТЕС-ане,макар и да не съм сигурна дали го правех правилно,просто защото исках да започна да разчиствам проблемите веднага.
Реших да започна с Предизвикателството относно хепатита.Не съм сигурна дали съм на прав път,но ако го уморя "този гад",ще имам шанс да родя нормално здрави деца,а и аз ще съм здрава,От друга страна,на 27.05 съм на консултация в София отново с хепатолога,за да решим как ще се действа.Той ми предложи по телефона евентуално да започнем терапия с интерферон,но това отлага така мечтаното ни бебче с минимум една година заради страничните ефекти на лекарството.Другото предложение беше да си забремения,след около 4-5 месеца,да родя и тогава да мисля за хепатита.
Гинеколожката ми предполага някакъв имунологичен проблем със задържането,доколкото разбирам имунната ми система май не се "погажда" с бебетата ми.И ще ходя на консултации по въпроса също.
Много съм объркана,не знам от къде да почна,но със сигурност знам,че:
-искам да съм здрава.
-искам да унищожа този гаден вирус,който трови черния ми дроб и заплашва здравето на децата ми
- и искам да имаме дечица
Това,което правя в момента е следното:
Започнах Предизвикателството с настройката:"Въпреки,че нося вируса на хепатит Б,аз налълно и безрезервно приемам себе си..."-прекално е общо преполагам,за това ви моля за помощ,как точно да я формулирам.,защото аз болки или неразположение свързани със самия хепатит нямам.
Само като чувство в мен имам някаква тъга ,която се проявява обаче само когато говоря за тези проблеми и май най-вече за хепатита,сякаш се чувствам обречена от него.Когато съм си сама не се разстройвам от мисълта за болестта,сякаш съм забравила за нея и тя не е част от мен и живота ми,за това ми е трудно да определя СЕН,за да Тес-ам тази тъга и чувство на обреченост-моля помогнете ми с насоки.
Благодарна съм,че ми отделихте от времето си и за всичко,което ще ме посъветвате.
А аз ще пиша тук с резултати.
Поздрави!
, нали?