Наскоро,докато търсех информация из интернет за проблема си попаднах на ТЕС и в момента съм се хванала като удавник за сламка с надеждата това да е чудото ,което да помогне
Дано не съм от тези ,които ще задават въпроси на които вече многократно е отговорено.потърсих в търсчката и намерих отговори на някои от нещата,които ме интересуваха.,но други останаха неизяснени,затова се обръщам към вас с надежда търпеливо да помогнете.
Всичко започна преди около 5 години след един припадък ,породен не от нещо друго , а от жегата и тоева че не бях яла.Това толкова силно ме уплаши,че последва един постоянен страх ,че ми пада кръвното,че не мога да излизам защото ми става лошо.в последствие тези стархове се задълбочаваха-имаше период в които не излизах никъде,бях се затворила в себе си и плачех и се самосъжелявах,а имам прекрасно семейство ,тогава имах и приятел който не ме разбираше.нещата започнаха да стават все по-сериозни-аз се срамувах от състоянието си,излизаха все повече и по-силни страхове,които като погледнех от страни изглеждаха толкова жалки и смешни.ходих и по лекари,защотот разклатеното ми емоционално състояние се отразяваше на физическото и на моменти имах усещането че всеки момент ще припадна или дори че ще умра
лекарите изобщо не ми обърнаха внимание-отговорът им беше "такова красиво,младо момиче ти явно си внушаваш разни неща и си измисляш сама симптоми",което ме караше да се чувствам още по отчаяна ,защото усещанията са си съвсем реални и са наистина ужасни.от вече сигурно повече от 3 години пия и лекрства (нещо ,което много ненавиждам),които донякъде помагат,но само донякъде.точна диагноза така и не ми е поставена ,но е нещо средно между страхова невроза и вегетативна дистония.страхувам се от ужасно много неща и това ми пречи да живея нормално-дори всъщност не си спомням какво е това нормално,защото бях само на 16 когато започна всичко.мислех си ,че съм единствената ,която изпитва всичко това,доста често изпадах в емоционални дупки и понякога си мислех колко по-лесно щеше да е просто да спра да живея,защото да се бориш с нещо ,което е като част от характера ти ми се вижда непосилно.понякога имам периоди на подем в които вярвам че всичко ще се оправи,но симптомите се връщат с пълна сила,а хората не разбират ,че наистина не можеш да слезеш с автобуса и да се разхождаш спокойно в мола например.направо изпитвам ужас ,когато има предложение за разходка в мола или за дискотека и въпреки това понякога отивам.аз се изправям срещу страховете си ,но това не ми помага да ги победя и всеки път е еднакво тягостно и старшно.това е една съвсем малка част от историята,която е толкова болезнена и трудна за споделяне за мен. всичко това някяк ме кара да живея животът на друг,а съм човек изпълнен с толкова амбиции и мечти,които старховете и паническите атаки не ми позволяват да постигна.пробвала съм доста неща-ходила съм на психиатри,на врачки,правила съм си различни терапии и бабешки методи,но нищо не помага,а дори и временно да изчезне някои проблем,после отново е налице с пълна сила.След като прочетох книгата за ТЕС и доста голяма част от форума силно се надявам това да е моето изцеление-открих в книгата много неща,които съм си мислила ,че само моя болен мозък може да измисли,но вече се успокоих ,че не е така и има мн други хора ,които са се излекували.аз обаче все си мисля че нещо не ми достига-било то воля или сила на духа, а и с тези непрестатнни черни мисли ми се вижда мисия невъзможна.сякаш съм тръгнала на воина срещу себе си ,което е напълно безмислено-просто не е нормално действия ,които за обикновените хора са нещо ежедневно у мен да предизвикват старх и паника и да ме карат да се чувствам непълноценна и зависима от родителите си.започнах да прилагам ТЕС от 2 дни,като използвам стандартната рецепта ,но не съм сигурна дали съм избрала като за начало правиланата емоция.В декларацията използвам "Въпреки,че постоянно се страхувам да не ми стане лошо ,което води до панически атаки и задушаване...."
знам че това е прекалено общо,но си мисля че ако по-някакъв начин въздействам на това чувство първоначално,според лавинния ефект ,някои от останалите които предизвиква може да отпаднат.А те са наистина много-като започнем от това че не мога да стоя в определени затворени помещения,особено ако са на висок етаж или достижими с асансъор и още много други,които би ми се искало да споделя,но не искам повече да ви натоварвам.правилно ли е това с което съм започнала и достатъчни ли е да го правя по 6 -7 пъти ,защото прочетох ,че повечето хора го практикуват в началото по 10 пъти на ден .дано не съм ви затормозила с този роман ,който изписах,но открих надежда и за себе си в думите на хората,кито са си помогнали и искам да получа индивидуални насоки за проблема,който ме кара да се чувствам половин човек
С удоволствие бих посетила семинар за начинаещи и видях че такъв ще се проведе в София,но аз съм от Варна и докато не преодолея страха с пътуването няма как да стане.Ще се радвам ако скоро се състои и такъв и тук
