Не знам дали е за тук темата, но ще помоля Иван, ако не - да я премести.
Искам да опиша какво се случи тази вечер в къщи.
Имахме гости и децата си играеха доста кротко в детската стая. По едно време се чу писък, аз отивам и виждам, че малкият ми син /почти на 3 г./ плаче много силно, истерично, с писъци. Разбрах от кака му, че го е държала и като го слагала на земята, той си подхлъзнал крачето, паднал напред и така . . . изглеждаше безобидно падане! Явно го е навехнал или "пресрещнал" крачето си! Той въобще не реве като се удари, обикновено казва "няма нищо"

Сега - такива кански писъци от него не бях чувала!

Изведнъж се сетих за Прокси! Правила съм няколко пъти на децата, но нямам виден опит! Започнах пред хората, единият от приятелите пита "главата ли си удари?", после се преместих в спалнята.
Може да не съм го направила както трябва, но каквото се сетих

Декларацията беше "Въпреки, че ме боли дясното краче и не мога да стъпя на него, аз съм добро и силно момче! Всички ме обичат и харесват!
Това ми се стори много общо и реших да бъда по конкретна. Продължих с "Въпреки, че изпитвам ужасни, зверски болки в дясното краче, които ме докарват до истерични писъци и ми пронизват мозъка

Правих по точките Техника на избора-зверски ме боли крачето, аз съм добро и силно момче и т.н. редувах.
На моменти детето заспиваше, на моменти се усмихваше! Сложих го на спалнята, помислих, че е заспал от болката, която го е изтощила! Станах да отида при гостите, той отвори очи и каза, че иска да дойде с мен! Протегна ръчички - явно го е страх да стъпи на крачето. Занесох го при гостите, седя на дивана, хили се, игра си с другите деца, кара ги да му носят разни неща. Сякаш използваше хитрецът му малък, това, че го боли/боляло крачето. Така и не стъпи на крачето, сложих до легне, каза, че не го боли.

Но се чудя, защо го е страх да стъпи на крачето, ако не го боли? Освен сега докато спи, да отида да го ТЕСам с "Въпреки, че ме е страх да стъпя на крачето си . . ."
Ох, знам, че няма как сега да ми дадете съвет! Но ще се радвам утре някой да ме насочи.
Само да добавя, че преди да започна с Прокси, аз НЕ изчистих себе си, защото се чувствах адски спокойна, не се притесних въобще от нищо, знаех, че не може да е счупено. Направо доста дебилно поведение от моя страна, но наистина въобще не се притесних. Дори все още не бях се сетила за ТЕС!
Когато влязох при гостите с вече спрялото да плаче и успокоено дете, моята приятелка, която знае за ТЕС, ми каза, че все едно съм довела в стаята съвсем друго дете!

Всичко, което описах общо се състоя за около 20-30 минути! Правих ОР няколко пъти, 9Г и въобще каквото се сетих. Тази Техника на избора не помня дали ставаше при Прокси! Общо взето правих това, което ми идваше от вътре и въпреки краткия ми и плах опит с ТЕС се оказа, че се справих доста добре и успях да помогна на детето си! Поне на момента! Пък за утре - ще видим.
Благодаря още веднъж на Иван, че ми показа тази магия!
Иване, благодаря ти!
Утре се надявам малкият да е добре и искам да попитам дали да продължа и утре с Прокси?
Понеже стана много дълго и обяснително, искам да подчертая, че след като го удари, детето не поиска да стъпи повече на крачето си! Дали това е страх или нещо друго?