ТЕС за левичари и "изфабрикувани десничари"

[nia]

Отварям тази тема за децата си (които са левичари), за всичи левичари, които четат тук както и за всички „изфабрикувани” от времето и обстоятелствата „десничари”, в които дреме и винаги ще дреме левичар (дори не съм сигурна, че просто ненвинно дреме).

От доста време вече си разсъждавам по темата „Би ли могла ТЕС да има специфики при левичарите”, но не стигам кой знае колко далеч, защото нямам достатъчно знания (нямам и достатъчно спомени от ученото едно време по физиология и психология, нито пък познавам ТЕС толкова добре, че да насложа оскъдните си знания там). Но пък познавам един човек, който има. И вземайки предвид важността на темата за мен, както и факта, че всичко написано от този човек, което съм прочела, изигра стратегическа роля в живота ми, няма как да се лиша от чудесната възможност да се опитам да завържа разговор с него, от който се надявам, че всички гореупоменати, носещи това природно различие в себе си (често пренебрегвано от обществото) да извлекат полза.

Това върху което най-често разсъждавам е (Иване, обещай да не ми се присмиваш ако греша), че е доста вероятно при левичарите, ръководени от другото полукълбо, да съществуват различия при механизна на разрешаване на емоционални конфликти. Допускам неща от сорта, че е логично те да изпитват затруднения да разрешават конфликтите на физическо ниво (използвайки формулировки базирани на описания на физически проблем, каквито често използваме при Предизвикателството) и с значително по-голяма лекота да са способни да разрешават същите тези конфликти на емоционално ниво (използвайки формулировки съдържащи чувства, образи, асоциации и т.н.).

Ще дам един пример от моята работа с ТЕС.
Тесайки прословутия си „страх, че ще загубя” (има-няма 4 месеца вече ), един ден ТЕС ми извади един спомен от изключително рано детство. Когато живеех при баба и дядо имах едно любимо бебешко одеалце. Спомних си, че много дълго време не можех да заспя без това одеалце. Когато ме слагаха да спя винаги допирах одеалцето до устните си и изпитвах невероятно удоволствие от хладната гладка повърхност. Когато това място се стоплеше си търсех друго, по-хладно и така докато заспя. И до ден днешен не мога да заспя без завивката да е допряна до устните ми, макар че усещането се е позагубило с времето.

Обяснението от майка ми беше, че с това одеалце съм била оставена на баба и дядо на 6-месечна възраст и завивана до към 6-годишна възраст. Баба ми е казвала, че винаги съвсем съзнателно съм го намествала върху устата си и така съм заспивала почти веднага. Другото нещо което разбрах от майка ми е, че в този ден съм била отбита изведнъж. Ясно е какво казаха от алфа – може и да са пристрастни, но по отношение на майка ми те винаги казват едно и също „Така не се прави!”. И понеже към този момент аз вече бях приключила с прошките към тази жена (която между другото е направила и безброй хубави неща за мен, съжалявам, че тук все пиша лоши за нея), сега отново ми се наложи да тесам с „... избирам да простя”. Този път тесах с идеята да почувствам, че искам да я гушна, да усетя удоволствието и щях да знам, че съм и простила „захвърлянето”, но ... нищо не се получаваше, дори усещах отблъскване. Опитах отново – същото. Попитах защо, но отговора ми се стори абсурден за използване - майка ми винаги е била слаба, нежна и крехка, докато през последните десетина години понапъня (съвсем не толкова много!) и това ме отблъскваше. Не приложих този отговор разбира се и супер дълго време рових и тесах всевъзможни измислени неща от бета, докато разбрах, че така няма да стане – нищо в отблъскването не се променяше. Тогава теснах с „Въпреки, че ми е противно да гушна майка си защото е тлъста ....” Веднага всичко се отпуши и тръгна. Стана ясно, че „тлъстините” са за да се „предпази” от мен по начина, по който аз не успях да се „предпазя” от моя син и затова ... си тесам сега .
А такива примери мога да давам до безкрай – особено с абсурдни за описание картинки, миризми и т.н.

Иване, другото, което живо ме интересува е доколко хората като мен (боравещи и с двете ръце - "изфабрикуваните десничари") се причисляват към категорията на левичарите, или към тази на десничарите, или към коя?

Освен това ме интересува всичко останало което знаеш по темата, ако или когато имаш време. Освен това, ако тук влизат левичари (сигурна съм, че е така) - всичко споделено ще бъде изключително ценно за мен, за нас. Както и всички останали, които имат какво да кажат по темата, нека се чувстват добре дошли!

Благодаря предварително на всички!

[ivangp]

Аз съм левичар "изфабрикуван" в десничар. Не намирам разлика в приложението на ТЕС, независимо коя е доминантната ръка.

[nia]

Иване, радвам се че и ти си като мен в това – така все пак си мисля, че поне донякъде разбираш защо повдигнах този въпрос. От друга страна ми е тъжно, че няма нищо установено по отношение хората, които боравят предимно с картинки и усещания, вместо с понятия. Честно казано очаквах да ми кажеш „Отдай се на образите, за теб това е по-краткия път”. Не, че не съм им се отдала напълно напоследък. Усетих, че така започвам да се чувствам добре много по-бързо, по-лесно и по-ефективно, отколкото когато „обличам” това, което виждам или чувствам в понятия. Тесам с „Въпреки „това” (представям си го), .....” и на мястото на напомнящата фраза отново без думи си представям „това”, което е картинка или просто усещане. След малко „това” се трансформира в „онова”, т.е. чудесна картинката или усещане, която застава на мястото на „това” в главата ми. И ми става лекичко, приятно, свободно, а в главата ми се появява новото неприятно „това”, което чака да бъде теснато и т.н.

И всичко би било идеално, ако от някъде (от алфа или бета – този път не знам) не беше дошло съмнението, че макар и този начин да ме кара да се чувствам чудесно, твърде възможно е неизползвайки понятия да не записвам нищо в съзнанието си, да не формирам убеждения и когато един ден изпадна в подобна ситуация, тя отново да нанесе поражения и да трябва да тесам отново. Предполагам че в най-добрия случай сега ще ми кажеш „Тесни това съмнение!”. Теснах го, но тук ми трябват малко знания, малко подкрепа за да стигна до абсолютна убеденост и спокойствие, защото това ми е много важно, то е в основата на всичко, което правя.

Разбирам, че това не е специфика на левичарите изобщо, а просто поредното ми различие от останалите хора. Но откакто приех различията си като предимства, а не недостатъци, аз се стрямя да ги използвам за свое добро. Мога ли да използвам това или отново се впускам в поредното приключение, което ще ми донесе страхотни емоции, но не и някакви съществени резултати? Това е въпроса на този етап от развитието ми.

[ivangp]

Отново търсиш чуждо мнение и одобрение за собствените си решения.
Аз не знам кое е добро или лошо за теб, никой не знае.
Всичко е двойнствено и в същността си неутрално.
Ти избираш да вярваш в това или онова и то се превръша в твоя истина.
Колко пъти трябва да се повтаря това за да бъде разбрано и запомнено?

[nia]

Иване, в доста неща приех да вярвам откакто те познавам. Къде за добро, къде ремонтирах след това, но ... какво да се прави , едно не може да се отрече, че винаги е било адреналинено, различно, интересно, може би защото винаги съм чувствала, че поемам риск, избирайки да вярвам все в неща, по които няма от къде да получа информация.

Не бих се чувствала толкова добре, ако избирах да вярвам просто така, без да ми мигне окото - щеше да е прекалено безопасно, щеше да е "нищо особено".

Ще видим какво ще реша тук - все още не съм.

[mayadob]

Какво стана със заспиването ти? Все още ли заспиваш с одеало на устата или след онова тесане, което описваш, се е променило?

Мисля, че при повечето, да не кажа при всички хора, по-бързо работи ТЕС върху емоции, отколкото върху физически проблеми.
Ето например двата разказа с пъпките на Адкосан - http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ight=#1769

В германската нова медицина се прави разлика между левичар и десничар.

[ivangp]

В германската нова медицина се прави разлика между левичар и десничар само за диагностициране на проблем (т.е . от коя страна на тялото ще е изразен даден проблем в зависимост от доминантната ръка), а не за лечението му. Да не бъркаме двата щата. Тук говорим за приложение на ТЕС , т.е. за лечение, а не за диагностициране.
И в ГНМ и в ТЕС първопричината за проблема е емоционален шок и той няма никаква връзка с това левичар ли си или десничар, а с това как мисли даден човек и как интерпретира случващото се.

[mayadob]

Прав си. Това ми се въртеше, но не успях да го формулирам.

[nia]

При мен дилемата не е физически или емоционален проблем да тесам – отдавна съм се убедила, че с физическите работя 100 пъти по-бавно, и затова вече не се занимавам с това, а и не се налага. В най-лошия случай, ако не знам причината за някаква болка тесам с „Въпреки онова червено петънце едикъде си” (цвета зависи от това какво виждам) и ми минава, но отнема век да ми мине с „Въпреки тази болка едикъде си”. Същото е и при емоциите. Сега вече знам (от опит), че моя мозък не е съгласен да му се вмесвам с определяне на това или онова чувство като такова или онакова. Той предпочита да му го посоча без думи (картинка или по някакъв начин да възпроизведа усещането), а той да си прецени за какво става въпрос и какво да прави.
Отдавна съм констатирала това, но първо смятах, че проблема е в мен, че не мога да определям добре точно какво чувство изпитвам по отношение на определена ситуация. И дори за определен период от време си спомням, че смятах, че жлезата така е подтиснала чувствата ми, че не ги разграничавам добре. След като схванах, че така жлезата няма и да заработи никога, теснах тази мисъл, приех, че жлезата вече работи с нормалния си капацитет и ми се изясни, че аз просто не харесвам понятията, защото при тях винаги съществува риска да изопачат действителността, по начина по който изобщо и съзнанието я изопачава. И така, постепенно от пълната рецепта след 5 месеца тес при мен остана само „Въпреки .......... аз напълно и безрезервно приемам себе си”. 9Г ги махнах отдавна, малко по-късно и напомнящите фрази (имам напомняща фраза, но тя не е думи, а и не остава постоянна по всички точки), а сега махнах и текста след въпреки (замених го с образ/усещане). Понякога е трудно да „влезеш в тон” без фраза, след като си прекъснал. Тогава вкарвам някаква, само за начало, но в повечето случаи предпочитам да търъгна от визуализация (ако имам време). Усещането обаче, как ти олеква с изтесването е много осезателно сега. Усещам как от мен с всяка следваща точка излиза повече и повече въздух, който е тежал на гърдите ти и дори виждам (образно) как нивото на гърдите ми спада. Ръцете ми стават приятно тежки и „ще се откъснат от раменете ми”, докато ги премествам от точка на точка (това го е имало и преди). Не спирам около час, като минавам като влакче през целия си живот. Отделям по няколко точки на неща, които усещам, че още са живи. Филмите винаги са различни, макар и скелета да е един. Продължителността се скъсява с времето (водя някаква ориентировъчна статистика). Появяват се най-различни ситуации - тесани, нетесани, недотесани. Тъй като преди това доста време работих с мотиви от живота си, някои от тях изобщо не се появяват. С други съм в мир, но се появяват понякога – не знам защо. И така.

Колкото до Бурбо или ГНМ – при мен Бурбо печели за сега. Не съм имала разнообразни физически проблеми за да ми се налага да търся и второ мнение, а и Иван не успя да ми отговори ние левичари ли сме или десничари – ще се самоопределя някакси ако се наложи според това, коя емоция ми пасва по-добре. А и мисля, че Бурбо и ГНМ (например при жлезата) се припокриват донякъде. Бурбо дава невъзможност да изразиш себе си, а ГНМ – безпомощност, което в моя контекст си е почти едно и също.

Колкото до завивката - наистина не съм обърнала внимание дали още я поставям на устата си, но пък ако сега обърна, може би няма да е истинско, не знам.