Все не намирах време да седна и да напиша туй онуй за моето раждане преди 4 седмици, което не протече точно така както исках (за самото раждане отидох в болницата, защото бях много изтощена (продължи почти 24 часа, контракциите през цялото време бяха много силни, повръщах много и не можех да пия вода, и като започнах да повръщам кръв, макар че бързо схванах, че просто ми се еразранил хранопровода от дразненията, се пречупих и реших да ида в болницата), но пък беше прекрасно. Попаднах на една невероятна акушерка и можах да родя както исках - напълно естествено, спокойно, без упойки и никакви интрвенции, прерязах пъпната връв на бебето и веднага го накърмих, отказах ваксините и витамин К. Пак не се отървахме съвсем от досадници, но за раждане в болница мисля беше повече от чудесно. Прилагах ТЕС доста (под душа вкъщи, в болницата също, а мъжът ми ми правеше прокси, доколкото може, в последната също доста дълго продължила фаза на напъване. Резултатът - един прекрасен малък бебчо, който за 4 седмици порастна значтелно и е невероятна радост всяка минутка, прекарана с него.
Обаче днес малкото човече ме уплаши сериозно. Първо снощи се събуди много рао (в 3ч и повече не щя да спи, но беше по-скоро игрив и спокоен). Както си сучеше кротко, започна да се дърпа от гърдата с писъци и някаква много мъчителна физиономия, и продъли да плаче, нямаше никакъв начин да го успокоя. Мъжът ми го поразходи малко и се поуспокои. Пак го сложих да суче (а показвае признаци на глад и искаше да суче), пак също, писък и рев. Така няколко пъти, накрая го пових, баща му го поразходи и заспа за три часа. Като се събуди, пак същото, само че този път смених позата (легнах и той беше по корем) и го оставих сам да си намери гърдата, той посука малко, успокои се и заспа върху мен и пак спа дълго (поне два часа, а иначе суче обикновено на час и половина, много рядко изкарва два). Сега е спокоен вече, но като цяло доста спи днес (предполагам, че е изтощен от всичкия този рев). Докато беше в баща си се опитвах да не чувам виковете му, което беше много трудно, трябва да кажа, и правих ТЕС на себе си, че бебто плаче и не мога да му помогна. после си мислех, че може да плаче заради зачервеното дупе, и му направих прокси за това, но не помогна. Накрая реших, че може би коремчето го боли и правих прокси и за това. Тогава не помогна, но може да е оказало влияние все пак.
Сега вече съм почти сигурна, че коремчето го е боляло, но въпросът ми е - има ли някакъв ТЕС трик за нас или за бебето, когато не знаем защо всъщност плаче?
Благодаря
Mnogo se radvam da razbera naj-setne kak si i oshte pove4e, 4e si dobre i si dovolna. I az rodih, no sega nyamam PC, za da pisha podrobno (pisha ot telefona).
Радвам се, че всичко е минало и че си доволна! Пожелавам ти оттук нататък все по-щастлива да бъдеш! 
Но при всички положения и на мен най-много ми мяза на рязка болка в коремчето. Колкото и да е неприятен, това е период, който ще отмине. Стискам палци да можеш да облегчиш болката му с ТЕС.