Ще мога ли да се излекувам и да имам свое дете?

[Surviving woman]

Здравейте,

през януари ми правиха операция за миома, която обаче се оказа злокачествено образувание - лейомиосарком. От години искам да имам дете. Целта ни беше след тази операция да направим ин витро през лятото, което очиевидно няма да се състои.

Хирургът ми каза, че трябва да се махнат матката и яйчниците ми. Това за мен не е вариант. В Раковата болница правихме допълнително изследване, което е с по-добри резултати от първоначалните, в смисъл деленето е по-малко отколкото първоначално беше написано в хистологията. Очакваме в понеделник лекарят да ни каже дали ще ни даде зелена светлина за дете (разбира се с риск за мен). Според него е възможно в началото миомата да е била безобидна миомка, която вследствие на стимулациите да се е превърнала в злокачествено образувание.

Първоначално по съвет на Иван тесах всички чувства, които ми идваха и потупвах по точките. По негов съвет повтарям следната декларация: въпреки че според лекарите може да има останали злокачествени клетки в тялото ми, лекарите искат да махнат матката и яйчниците ми и сърцето ме свива от страх и ужас, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се обичам такава каквато съм.

Тесах и едни болезнени спомени с майка ми от детството, не съм сигурна дали съм ги изчистила. Докато си спомнях, изплуваха следните чувства: чувствам се изоставена от най-близкия си човек. Аз не заслужавам никой да ме обича, сърцето ми се свива от болка и мъка.

След това: аз не заслужавам никой да ме обича, аз не заслужавам да бъда майка, колкото и да се старая никога няма да мога да бъда добра майка. Детето ми никога няма да ме обича и уважава, защото не го заслужавам. Затова тялото ми отхвърля всяко зачеване и всяко едно ембрионче, защото няма да мога да понеса да бъда отхвърлена и презирана от най-любимото си същество и сърцето ми се свива от болка и мъка. Тесах доста хаотично както ми идваха всички тези чувства и фрази. Толкова много отчаяние, сълзи, рев и безнадеждност не бях изпитвала може би никога...

След това нахлуват още чувства: Аз не заслужавам никой да ме обича, защото родителите ми не са ме искали и не са ме обичали. Детето ми също няма да ме обича, защото не заслужавам никой да ме обича. Затова тялото ми отхвърля всяко ембрионче, защото няма да понеса и то да не ме обича и да ме отхвърли, но не мога да живея без него и без неговата обич, предпочитам да умра и сърцето ми се свива от болка от мъка. Всичко това го тесах хаотично, както ми идва и плачех.

Нахлуваха ми и други чувства, които тесах: Чувствам се изоставена от Бог, не знам дали ще мога да работя и дали ще мога да отгледам едно дете, чувствам се изоставена, чувствам се в капан и сърцето ми се свива от болка и мъка.

И още: Лекарите казват, че имам злокачествено заболяване и мога да умра, не съм сигурна, че ТЕС ще ми помогне, ами ако си губя времето и стане прекалено късно, сърцето ми се свива от страх.

След това: Страхувам се, че никой лекар няма да иска да ми направи ин витро, страхувам се, че няма да получим финансиране за ин витрото, след като се разбере за диагнозата ми и никога няма да мога да имам свое дете. Тук сърцето много рязко и силно ме прободе...

Никога няма да имам свое дете, искам да скоча отнякъде и да се размажа на паважа (в този момент десният бъбрек ме сряза много рязко, силно и болезнено, сърцето също ме сряза), затова продължих : бъбрекът ме реже от страх, ужас и болка, сърцето ме реже от болка и мъка, въпреки това аз напълно и безрезервно приемам себе си. Това болезнено срязване в бъбрека продължи 5-6 сесии по всички точки, после премина към тъпа болка, след това отшумя.

Тъй като отвсякъде чувам следното, някои го казват директно, други с недомлъвки : ако искаш се откажи от официалната медицина и не се лекувай, но не рискувай да раждаш едно дете и да го оставяш сираче. Явно успяха да ми го внушат и в момента изпитвам много голям страх от това: Затова тесам: Въпреки, че дори и да успея да родя дете, има голям риск да умра и да оставя детето си сираче и сърцето ми се свива от страх и мъка, аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Започнах да тесам и какво изпитвам физически, преди не го осъзнавах: Въпреки, че изпитвам тежест в корема, матка, яйчници, тръби и пикочен мехур, аз напълно и безрезервно приемам себе си.

Понякога ме връхлита смазваща мъка, болка и отчаяние, че загубих предишните си ембриончета и тесам и тези чувства.


................................................................................................................................................................
Искам съвет за следните декларации:

Мога ли да повтарям по точките: Аз съм в перфектно здраве, репродуктивната ми система функционира съвършено. Имам идеален хормонален баланс. Аз зачевам, износвам и раждам с лекота здраво дете. Аз съм най-добрата майка за моето дете.

Ще ми помогне ли това да съм здрава и да сбъдна мечтата си?

Искам да помоля за декларация и за другия ми проблем - микроаденом на хипофизата и висок пролактин, спряла съм всички лекарства в момента. Моля за съвет дали така е добре: Въпреки че според изследванията аз имам микроаденом на хипофизата и висок пролактин, който потиска овулацията ми и аз не мога да забременея и тук не знам какво да казвам като нищо не ме свива или боли.... аз напълно и безрезервно приемам себе си. Проблемът е, че нямам симптоми и какво да тесам когато не се чувствам отчаяна и нищо не ме свива?

Моля също за помощ как да тесам да си намеря спокойна работа с прилично заплащане. Тъй като предварително няма как да знам дали няма да попадна от трън та на глог, искам някак си да успея да я привлека тази работа. Просто работата на която съм, с оглед на състоянието ми, е живо самоубийство.

Тази сутрин докато тесах осъзнах, че аз просто подсъзнателно обичам да страдам и да съм жертва и затова сама подсъзнателно съм привлякла всичките си страдания, включително и настоящата диагноза. Така добре ли е: Въпреки че подсъзнателно обичам да страдам и да съм жертва, затова привличам страданията в живота си, въпреки че обичам да се самосъжалявам и хората да ме съжалявам, аз напълно обичам и приемам себе си и се обичам такава каквато съм.
............................................................................................................................................

Какво още правя:

Започнах да правя и Лечебният код.
От две седмици съм отказала тотално всичко сладко (освен някакви сладки плодове) и всичко тестено, въобще всякакъв глутен. Картофите няма как да ги откажа напълно.
Започнах да пия дестилирана газ (две седмици, след това за две седмици ще я сменя с алое, вино и мед пак за две седмици).
Пия ММС с ДМСО, но успявам само около 8-10 капки на ден.
Пия тройчатка, която като свърша мисля да заменя с Пау Дарко.
На последното Екадаши правих 30 часа сухо гладуване, на сутринта езикът ми беше обложен, а към гърлото ми имаше събрана някаква ръжда, изстъргах ги...
Понякога сутрин пия лимон с вода и сода, понякога лимон с чесън и вода, понякога сок от моркови и червено цвекло, но нямам възможност за всеки ден...Взимам редовно пробиотици.
Правя и някои неща от Норбеков, но просто времето не ми стига...
Когато имам възможност ходя в парка, прегръщам дървета...

БЛАГОДАРЯ!

[akb]

Здрасти
Както казва Иван продължавай да тесаш
Ето и нещо от мен - https://iolli.alle.bg/релакс/богатствот ... на-всички/
Тук си намирам фрази, които ползвам за положителни утвърджения. Може да ти е от полза.

[Surviving woman]

Благодаря! Понякога тесам това клипче с ТЕС с положителни утвърждения и се чувствам много добре след това - https://www.youtube.com/watch?v=VwsFEv_xD5I

[ivangp]

Всичко което си написала че правиш е добро и може да се прави.
Най-важното е да не спираш да ТЕСаш всеки ден и най-вече да правиш процедурата В МИР СЪС СЕБЕ СИ.
Ако искаш здраво дете родено и отгледано от жива и здрава майка, отложи забременяването за догодина.

Работа за сега не ти е нужна. Тя само ще те натовари още повече психически. Отложи намирането на нова работа с няколко месеца.
Използвай всяка свободна минута за ТЕС.
ТЕСа през тези няколко месеца ще ти помогне да привлечеш най-добрата работа за теб.

Аз лично бих избягвал всякакъв досег с традиционната медицина, включително инвитро.
Досега като гледам те са ти донесли само вреда и умът ми не побира как е възможно след всички последствия, които имаш от тях, да искаш пак да правиш опити в тази посока.

Навремето бях чел "сърцераздирателната" история на една жена с ужасни ежедневни болки в гърба.
След 6 гръбначни операции от различни светила в тази област положението й продължавало да се влошава. Светилата вдигнали ръце и абсолютно всички й казали, че не могат да направят нищо повече за нея. Тя обвиняваше лекарите, че са я изоставили и искаше да й направят 7-ма операция.
Ей това последното като го прочетох историята й спря да е сърцераздирателна за мен. Колко сляп за очевадното трябва да си за да не потърсиш алтернативи а да се държиш като удавник за сламка за една единствена възможност, която дори специалистите в тази област ти казват, че няма да ти помогне.

И накрая - всичко, което ти се случва е прекрасно. Сега сигурно не можеш да го разбереш, но след няколко години ще си благодарна, че ти се е случило. Стига да не спреш да ТЕСаш и да не се вживееш в ролята си на жертва.

Пиши редовно тук. Това само по себе си е терапевтично.

[Surviving woman]

Без ин витро шансовете ми са точно никакви за дете...Да, остана ми една уж здрава тръба, но толкова години не ставаше нищо с две уж здрави тръби...Единствената ми бременност, макар и извънматочна, беше след ин витро...

А днес със сигурност разбрах, че няма да се намери лекар, който знаейки за диагнозата ми, да се съгласи на ин витро...Днес бяхме при двама лекари, и двамата не ни дадоха никаква надежда, никакъв шанс, освен ако случайно не стане чудо по естествен начин...В смисъл, твърдят, че да, отстраненият вече тумор не е толкова опасен, не се дели толкова много, но нямам шанс за дете, рискувам живота си и никой няма да се съгласи на ин витро...

Единственото, което ми предлагат, е да ми се махне матката и мислят, че с това ми правят огромната услуга, да ме изтърбушат и да ме осакатят... А дори няма доказателства, че има останали злокачествени клетки някъде в мен, просто ей така превантивно...

Иване, не виждам нищо прекрасно в един съсипан млад живот и в едни прекършени мечти. Честно казано ако не вярвах в чудеса, просто днес щях да скоча отнякъде. Просто осъзнах, че въобще не ме е страх от смъртта, не ме е страх от каквато и да е физическа болка. Боли ме, адски много ме боли единствено, че може би никога няма да прегърна и да отгледам детето си, за което живея и дишам, за което отделях всяко левче и се лишавах последните години, за да ходим по процедури, лекари, изследвания, за да го има това толкова дългоочаквано и мечтано същество и за да бъдем щастливи заедно...

Неотдавна се запознах с един кастанедианец, който спомена, че не искал да има дете, за да не му отнемало силата. Ако някой си е внушил, че едно дете ще му отнеме силата, то за мен това дете е целият смисъл, цялото щастие на този свят, то е животът, то е всичко за мен...

Започнах да тесам преди малко: въпреки, че лекарите не ми дават никакъв шанс за дете, въпреки че искам да скоча отнякъде и да се размажа на паважа и сърцето ми се разкъсва от мъка и болка, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се обичам такава каквато съм...

[ivangp]

Докато четеш това не спирай да правиш ТЕС. Т.е. да потупваш точките си последователно.
Започни сега!!!!!!

Няма никаква разлика между теб и Кастанедианеца.
Ти си си внушила, че лакрите знаят еди какво си и че няма друг път.
Той си е внушил, че Кастанеда знае еди какво си и че няма друг път.

А пътища има много. Начини има много. И когато поТЕСаш поне година, ще можеш да махнеш наочниците през които виждаш света и твоето място в него и да видиш възможностите, които ти се предлагат.

Благодари на Бога, че лекарите не искат да ти правят Инвитро,
Това, че те не искат НЕ ОЗНАЧАВА че няма да имаш дете.
Това, че ти не виждаш смисъл в живот без дете, не означава, че такъв смисъл НЕ СЪЩЕСТВУВА.

Аз писах и пак ще напиша - сега не можеш да видиш смисъла, благословията в нещастието и възможностите, които ти се отварят, когато лекарите ти затварят врата Инвитро.

След година пак ще говорим. Ако не се откажеш от ТЕСа.
Всичко което ти се случва е ужасно и прекрасно едновременно.
Ти избираш откъде да го погледнеш. Без ТЕС винаги ще го виждаш в черни краски.

Не спирай да ТЕСаш!!!

Вчера правих сесия с една жена, която има две деца. Заченати по естествен път. Родени - първото по естествен път, вторто - с цезарево сечение. Второто дете е с някакъв генетичен дефект. Родено е без никакъв мускулен тонус. Всеки ден е на терапии, пие безумно скъпи лекарства, бият му хормони на растежа, няма връзка между мозъка и стомаха му. То не знае кога е гладно и кога се нахранило. Може да умре от глад, ако не му дадат да яде и от преяждане, ако не го спрат да яде. Родителите й са вдигнали ръце и не й помагат. Мъжът й се е заровил в работа и също не се занимава с детето. Знаеш ли нейния живот какъв ад е. Твоят е песен в сравение с нейния.

Кой може да ти гарантира, че детето което ще родиш ще е здраво?
Никой.
Ами ако има някакво нелечимо от любимата ни медицина заболяване.
Ами ако е аутист. Ами ако има рак или множествена склероза, или церебрлна парализа.
И трябва да се грижиш ежеминутно за него. И обществото го отхвърля и го гледа като прокажено. И няма социален живот, и приятели. Не можеш да установиш контакт с него. Цял живот ще трябва да е в инвалидна количка.

Щеше ли да си осъществила мечтата си тогава?
Щеше ли да имаш чувството за изпълнен дълг и мисия в живота?
Щеше ли да намираш смисъл в случващото се?

Поговорка - "Проклинах Бог, че нямам обувки, докато не видях човек без крака."

Животът е многолик и предоставя на всеки от нас много предизвикателства и възможности да променим начина си на мислене и действие. Но за да се промени човек е нужно ножът да опре в кокъла. Дано при теб да е опрял.

Надежда има за това да си щастлива, да си доволна от живота и един ден да си отидеш с чувство за изпълнен дълг и осъществена мисия. И със съзнанието, че си оставила някаква значима следа.
Но за да достигнеш там ще трябва доста да поТЕСаш.

Не спирай с ТЕСа и писането тук.
За всяка болка има лек.
Това че лекарят не знае лека, не означава, че лекът не съществува.
Преди няколкостотин години всички начетени умове са мислили, че земята е плоска, но това не я е направило по-малко кръгла.

Не мога да гарантирам, че с ТЕС ще постигнеш дадена цел, като да имаш дете, но знам, че с ТЕС можеш да постигнеш душевен мир. А ти точно от това имаш нужда.

Прочети на глас поне 10 пъти тази публикация докато потупваш по ТЕС точките.

[Surviving woman]

Прочетох го и тесах...Благодаря!

[Surviving woman]

Днес си записах час за ЯМР на малък таз, но след това изпаднах в много тежко психическо състояние. Изпаднах в някаква паника, че може да ми открият тумори и в малкия таз и някакъв ужас, че скоро може да умра. До днес не ми пукаше особено дали ще умра и не знам откъде се появи този страх и ужас. Та, затова засега изследването се отлага.

Заболя ме и глава, оказа се, че долната и горната граници на кръвното ми малко са се доближили - 79 на 110. Затова тесам:

"Въпреки че ме боли глава, въпреки че сърцето ми се свива от страх и ужас, че ЯМР може да покаже, че имам тумори в малкия таз, аз напълно и безрезервно приемам себе си."


И редувам с : "Въпреки че ме боли глава, въпреки че сърцето ми се свива от страх и ужас, че може скоро да умра аз напълно и безрезервно приемам себе си."

[ivangp]

Добре е, че ТЕСаш. Продължавай и пиши редовно тук.
Това ще ти е много полезно спред мен: http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... lit=прошка

Както и това: http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... ошка#p3354

[Surviving woman]

Днес имахме сесия с Иван, която продължи два часа. Беше много силно и пречистващо...Огромни благодарности!

За съжаление не мога да пресъздам всичко, което тесах, защото повечето фрази и думи повтарях след него... Иване, ако ти можеш и искаш да ги пресъздадеш, ще се радвам.

Последните няколко дни ме болеше на мястото на операцията, на моменти много силно, понякога с пробождания, понякога като спазми.

Тесах хаотично както ми идваше: Боли ме на мястото на операцията около ляв яйчник, матка и пикочен мехур. Страхувам се, че ракът отново се е появил, страхувам се, може да се наложи по спешност да ме закарат в някоя болница и без съгласието ми да ми махнат матката и яйчника, сърцето ми се свива от страх и ужас.

Иван ми каза да му кажа как виждам или усещам болката...Аз от няколко дни виждах и усещах октопод с пипала на мястото на болката, но не знаех какво да правя с него, а и въобще не осъзнавах, че в него се крие ключът. В този момент пак го видях, а пипалата му стигаха чак до краката и до главата ми, искаше да се разпространи навсякъде в тялото ми и да има пълен контрол.

Много е странно, този октопод хем е болестта, хем е постоянното ми вкопчване във всичко, хем на моменти съм самата аз, трудно ми е да го обясня.

В онзи момент асоциацията ми беше, че това е болестта, която иска да се разпространи в цялото ми тяло, че това е болестта на майка ми, която съм прехвърлила върху себе си. Осъзнах, че не мога да си простя, че не съм могла да й помогна да се излекува, че не мога да си простя, че сме се карали през годините и не сме се разбирали. Сетих се за една случка преди години как след един жесток скандал пожелах тя да умре и че не мога да си го простя. И единственият начин да изкупя вината си е да страдам като нея и да умра като нея. Не заслужавам да се радвам на живота, тъй като тя не може да се радва на живота. И аз трябва да изкупя вината си като се самонакажа с тази болест.
Иван ми помогна за тесането, тесах след него. В един момент като повтарях, че аз съм виновна за смъртта й, че заради мен тя не може да се радва на живота и си е отишла от този свят, започнах наистина да го вярвам и не мога да опиша тези мигове на ужас...

В същото това време този октопод олицетворяваше цялото ми вкопчване във всичко. След това вместо октопода видях една мида, която се отваряше и затваряше и искаше да хване някакви неща. Чувството ми беше, че тези неща не са й нужни, но го прави, за да не бъде прецакана. Тесах след Иван чувството си за прецаканост от живота...

След това болката се превърна в един таралеж, който с бодлите си искаше да се предпази да не го наранят. Пак тесах и Иван ми каза да си представя, че тези бодли се превръщат в лъчи от светлина и че през тях до мен достигат само положителни неща и хубави хора и че лъчите спират всичко негативно и лошо да стигне до мен.

В един момент трябваше да си представя, че сме заедно с майка ми и заедно с Бог, да й кажа какво чувствам и да чуя нейното послание. След това да разговарям и с Бог.

Казах й, че много я обичам, че много ми липсва, че искам да сме заедно, но ако можем да отложим тази среща, че я моля отново за прошка. Тя беше обвита в бяла светлина и изглеждаше много по-млада отколкото когато си отиде от този свят. Някак си усетих, че ме обгръща с тази бяла светлина, че много ме обича и че няма за какво да ми прощава, че всичко вече е изчистено.

В момента чувствам безкрайна любов към майка ми и нейната любов към мен. Няма ги вината и самобичуването. Дано само да не са останали подтиснати някъде в мен, възможно е, не знам обаче как да разбера. След този сеанс чувствам и едно спокойствие и лекота, но някак си знам, че има да се чисти още много. Все още е останала болка на мястото на операцията, но е по-слаба и по-търпима.

Тесах и след Иван едни много силни фрази как прощавам на всички, защото в онзи момент те са направили най-доброто на което са били способни, защото в момента са разполагали с ограничена информация, с ограничени знания. Прощавам и на себе си, защото ако се бях родила в друго семейство, ако бях имала друг живот, друга информация към онзи момент, щях да бъда друга и да постъпя по друг начин. И всъщност няма за какво да прощавам нито на другите, нито на себе си. Доколкото разбрах този текст е някъде във форума, но не успях да го намеря, а много исках да го тесам отново...

Съветът на Иван е през следващата една седмица да си преставям едно слънце на мястото на болката и лъчите от светлина около мен и докато тесам да повтарям, че искам още здраве, още радост и т.н. каквото почувствам, че искам като положителни емоции...

След сеанса видях и усетих и още неща, които още не съм тесала.

След сеанса болката ми се появи като плачещ октопод (същият онзи октопод, но плачещ и страдащ, не протягаше пипала наникъде), асоциацията ми беше, че този октопод иска да продължи да се самосъжалява и в момента страда, защото след този сеанс не знае дали в бъдеще ще му се позволи да продължи да се самосъжалява...Аз самата не изпитвах тези емоции, просто го наблюдавах как плаче и страда. Ясно ми е, че това съм самосъжаляващата се аз, но някак си се наблюдавах отстрани и в друга форма...

След това болката ми се появи като носорог, който буйстваше и разрушаваше всичко около себе си, усетих го като някаква много разрушителна и саморазрушителна сила в мен, ако въобще може да се нарече сила...

След това болката се появи като треперещо от страх снежнобяло зайче, също някаква страна от мен - неувереност, вечното колебаене, страхове, притеснения за всичко и т.н.

Преди малко докато тесах и си представях слънцето на мястото на болката и лъчите светлина около мен, болката се появи като орел, който полетя и спонтанно ми изникна в съзнанието: искам повече здраве, искам повече сила, искам повече свобода. Искам да летя и да съм силна като този орел...В един момент слънцето ми се появи с една широка усмивка.

[Surviving woman]

Забравих нещо, което е важно за всяка болест, не само за моя случай, вчера Иван ми каза, че не трябва да се боря с болестта (с октопода) и да се опитвам да я режа и изхвърлям, а да се слея с нея и да я разтворя в светлина, защото тя е част от мен.

Досега се борех с нея, опитвах се да я изхвърля от себе си, а след вчерашния сеанс я приех и започнах да я разтварям в светлина. Дийпак Чопра описва в книгата си "Квантово лечение" т.нар. блажено тяло, да чувстваш блаженството. Разказва и за чудодейни случаи на изцеления с Аюрведа и с три практики - медитация, блаженото тяло и първичният звук (не съм сигурна дали разбрах какво има в предвид под този първичен звук, това което разбрах е, че при тази практика се насочва блаженството към болния орган). Няколко пъти се опитвах да се насиля да го изпитам, но някак си не се получаваше. Днес усещах как съзнанието ми е прояснено, а тялото ми е обляно в това блаженство, не го търсех, то само дойде при мен още като се събудих.

Имам въпрос към Иван как да продължа. Днес може би десетина пъти ме пробождаше ту в десния, ту в левия бъбрек. Видях и усетих онова снежнобяло зайче, което преди беше свито от страх, как скача все по-високо и по-волно. Усещането ми беше, че с тези пробождания в бъбреците и с това скачащо зайче се освобождава страхът от мен. Не съм го тесала, та въпросът ми е как да го тесам? За всеки случай си купих Неоренал-Форте за пречистване на бъбреците, той е на билкова основа, да го взимам ли? Преди години имах някакви песъчинки в единия бъбрек и силни болки (не си спомням в кой от двата бъбрека).

Хончи Шао в книгата си "Самолечение с ПайдаЛаджин" пише, че гинекологичните нарушения най-често са причинени от студ и са проявление на блокажи в меридианите на главните органи, най-вече сърце, черен дроб, далак и бъбреци, а жените с такива блокажи страдат от депресия. Все едно беше описал мен, разбрах и една от причините за депресивните си състояния през годините, а и защо все ме боли сърцето, явно имам такива блокажи в тези меридиани. Та затова мисля, че блокажите, свързани с лейомиосаркома, може би са същите блокажи, които отговарят и за бъбреците и които причиняват негативни емоции като депресия, мъка, гняв, страх и т.н.

Още нещо, днес изпитвах огромно щастие и блаженство докато си представях как слънцето огрява мястото на операцията ми и на болката ми (която пак да кажа е доста по-слаба, но все още ме наболява и усещам някакво леко дърпане) и повтарях, искам повече здраве, повече щастие, повече радост, повече сила, повече свобода, повече самоувереност, повече вяра. Иване, мисля, че с това тесане, улучи в десятката.

[ivangp]

Не е нужно нищо да пречистваш. И без това пиеш 10 илача. Болката е ОК на този етап. Тя, според ГНМ е знак за лечение, стига да не се хронифицира. Ще видим след седмица как е. ТЕСай си както съм ти казал.

И не слушай много хора, както и не се самодиагностицирай по книги и интернет.

"Много баби, хилаво бебе" - Народна поговорка
"От много столове се сяда на земята накрая." - Народна поговорка

[Surviving woman]

В събота още като се събудих, видях и усетих, че от мястото на болката излизат много гнусни червеи, после видях едно полу-живо, полу-умряло кученце, което ме гледаше с големи тъжни очи, не можеше да се изправи и ми каза, че има нужда от движение и сила.

Малко по-късно през деня, докато тесах от мястото на болката излизаха много гнусни хлебарки, стана ми много гадно и често физически започна да ми се гади и повръща. После започнаха да излизат огромни паяци, след това плъхове.

В неделя през цялото време докато тесах, чувствах че от там излизат крокодили. Всичките тези животни, които излизаха, са ми неприятни, в смисъл, че би ми било неприятно да съм в близост до тях. Единственото животно от тях, което обичам, е кученцето.

Следобед се случи нещо много странно, но не докато тесах, а докато слушах биенето на тъпан. Изведнъж както ме огряваше това слънце, почувствах, че съм зародиш в утробата на майка ми. Не знам дали ако не знаех историята от баба ми, щях да почувствам това, приемам, че може да има и момент на самовнушение. Майка ми е била много млада и не ме е искала, тичала е, за да направи спонтанен аборт, но не е станало. След това са отишли за истински аборт, но лекарите са й казали, че има крива матка и ако направи аборт, може би никога няма да може да има дете, затова се е навила да ме роди.

Чувствах се като ембрионче, усетих се застрашена, видях едно острие, което знаех, че всеки момент може да се забие в мен и да ме убие. Коремът много силно ми се сви от страх и ужас, който някак си не се изчисти, пък и не съм го тесала. Повтарях освобождавам се и изпращах много любов към този ембрион и към майка ми...

Може ли малко помощ за тесането: "Въпреки че коремът ми се свива от страх и ужас, защото мама иска да ме убие, аз напълно и безрезервно приемам себе си". Така добре ли е?


Първият ми пост не беше пълен, написах го, после го изтрих, защото чувствах, че ако го разкажа, това ще е предателство към майка ми. Днес си помислих дали пък сесията с Иван не е била пълна, защото не съм споделила тази информация за майка ми и реших да напиша информацията, която изтрих. А и вече не го чувствам като предателство. Осъзнавам, че това са били действия на една много дълбоко объркана и нещастна млада жена, която плати прекалено висока цена за това, а и която ме помоли с цялото си сърце да й простя.

Мисля, че се случва на 30-ти или 31-ви януари:
"Вечерта, в когато видях за първи път епикризата от болницата: Като я четях, краката ми омекнаха и изпаднах в някаква паника и ужас. Тесах, че : докато четях епикризата, че имам злокачествен тумор, краката ми омекнаха, а сърцето ми се е сви от страх и мъка...Продължих и, че се страхувам, че никога няма да имам свое дете и въобще всичко каквото чувствам. Получи се малко хаотично тесане, като в същото време не можех да спра да плача...В един момент тесах съвсем спонтанно чувствата си: чувствам се като захвърлено малко беззащитно коте на студа.

Тогава нахлу една случка от детството ми. (Малко предистория: Когато бях на около 5-6 години, още не ходех на училище, майка ми започна връзка с един суровоядец и отиде с мен на квартира, даваха ми да ям само сурови неща, вкл. сурови картофи. Тя се държеше много грубо с мен и ме биеше, а аз бях едно много тихо, свито и срамежливо дете и никога не съм правила никакви бели. Само да кажа, че преди това ме е гледала баба ми, която никога не ме е била и не е била груба с мен. Един пример за майка ми, връща се и започва да ми се кара и да ме бие защо не съм оправила стаята. Или веднъж, щяхме да ходим някъде, но аз бях спряла радиото, закъсняхме и тя каза, че аз съм виновна, че сме закъснели, защото съм изключила радиото и тя не е разбрала колко е часа и просто ме остави някъде в София да се прибирам сама. Аз хванах някакъв трамвай и не знаех накъде отивам, бях много изплашена, но се оказа, че съм хванала правилния трамвай и се прибрах. Явно от стрес бях започнала да се напикавам.)

Та докато тесах чувствата си от епикризата в един момент се почувствах като захвърлено малко беззащитно коте на студа и изведнъж почувствах студа от цимента на банята на тази квартира, а аз боса на студения цимент си перях напиканите гащи и плачех. Почувствах и цялото си отчаяние и изоставеност от тогава. Случката беше следната: връщахме се вечерта отнякъде с майка ми, в стаята винаги беше разхвърляно и натрупано с дрехи и други неща, майка ми просто премести всички неща от нейното на моето легло и каза, че аз няма да спя, а да отивам да си пера напиканите гащи в банята, а тя си легна да спи. Споменът ми е, че бях на босия цимент, перях и плачех, за първи път в живота си чувствах такава изоставеност, отчаяние и безнадеждност. Сега осъзнавам колко страшно е било тогава, колко съм била беззащитна и ранима, а нямаше кой да ми помогне и да ме успокои. Чувствата ми, докато тесах и плачех бяха: чувствам се изоставена от най-близкия си човек. Аз не заслужавам никой да ме обича, сърцето ми се свива от болка и мъка.

Просто осъзнах, че тази случка тотално ме е пречупила и смачкала в следващите 30 и малко години и аз подсъзнателно, а вече и съзнателно, чувствам, че не заслужавам никой да ме обича, а уж много отдавна бях простила на майка ми.

От там нахлуха и останалите чувства, които тесах, че не заслужавам никой да ме обича: аз не заслужавам никой да ме обича, аз не заслужавам да бъда майка, аз не искам да се превърна в същото чудовище като майка ми, колкото и да се старая никога няма да мога да бъда добра майка. Детето ми никога няма да ме обича и уважава, защото не го заслужавам. Затова тялото ми отхвърля всяко зачеване и всяко едно ембрионче, защото няма да мога да понеса да бъда отхвърлена и презирана от най-любимото си същество и сърцето ми се свива от болка и мъка. Тесах доста хаотично както ми идваха всички тези чувства и фрази."

Странно, като си спомням тази случка, която доста потесах, е много избледняла, но въпреки това, чувствата, че не заслужавам никой да ме обича, че няма да мога да бъда добра майка, че детето ми няма да ме обича и т.н., остават, дори сега като като го пиша, коремът ми се свива и болката от всичко това, отново се възвръща...

[ivangp]

Хубаво е, че ТЕСаш ежедневно и че пишеш тук за това, какво се случва при ТЕСането.
Както и преди ти казах имаш мнооооого за чистене. Това става явно и от последния ти пост.
Като направим следваща сесия, ще изчистим още някоя и друга случка.
Има надежда, но както сама започваш да осъзнаваш, това, че досега не си родила е благословия, а не наказание. Детето ти щеше да унаследи всички тези проблеми, убеждения и модели от теб.
Като ги изчистиш ще можеш да бъдеш не само по-добра майка, а и по-добър човек и ще прекъснеш линията на унаследяване на тези проблеми в следващите поколения.

Може ли малко помощ за тесането: "Въпреки че коремът ми се свива от страх и ужас, защото мама иска да ме убие, аз напълно и безрезервно приемам себе си". Така добре ли е?

Добре е.

[Surviving woman]

Има надежда, но както сама започваш да осъзнаваш, това, че досега не си родила е благословия, а не наказание. Детето ти щеше да унаследи всички тези проблеми, убеждения и модели от теб.
Като ги изчистиш ще можеш да бъдеш не само по-добра майка, а и по-добър човек и ще прекъснеш линията на унаследяване на тези проблеми в следващите поколения.

В никакъв случай не се радвам за това, дори напротив, но нямам друг избор. Все пак докато още имам останали яйцеклетки има някаква надежда и само тази надежда ме крепи и ми дава сили.

Днес една незначителна случка ме извади извън равновесие и отключи в мен много силен гняв и самобичуване към самата себе си.

В събота ми падна половината пломба на един зъб и имах уговорка с един зъболекар да се опита да ме вмести в графика си тази сутрин. Ужасни задръствания, ужасна опашка при зъболекаря и една баба се оплакваше на друга жена от живота, точно до мен, на висок глас, не исках да я слушам, исках да си чета книгата, но не успявах да възприема дори едно изречение. След половин час си тръгнах, осъзнавайки, че нито ще се вместя за зъболекаря, нито ще мога да чета, нито ще имам време да тесам и да се занимавам със себе си и бях много яростна на целия живот, на целия свят. Тесах чувствата си върху точката под ключицата, за да не ме мислят за луда по улиците и повтарях наум какво чувствам.

В един момент тази ярост към живота се прехвърли върху самата мен. И изригнах "мразя се, не мога да си простя, че преди години не родих от някой келеш, сега поне щях да имам едно почти отгледано дете, аз не заслужавам да живея, не успях дори да родя и да отгледам едно дете" и започнах да си спомням и други случки, за които не мога да си простя, списъкът е дълъг...По време на тези чувства, болката на мястото на операцията стана много силна, осъзнах, че явно се влияе от емоции и стрес. В един момент видях на мястото на болката много ясно октопода, който се беше разплакал, след това с едно от пипалата си държеше нож и го беше насочил към себе си. Мина ми през ума, че наистина може да убие себе си, а с това и мен. Започнах да си повтарям "прощавам си, обичам се такава каквато съм" и да тесам. Успокоих се бързо. По-късно през деня успях да намеря време, визуализирах слънцето на мястото на болката и потесах 20-30 мин: "Искам повече здраве, искам повече сила, искам повече свобода, искам повече увереност в себе си, искам повече вяра.

Но дори сега като пиша всичко това, чувствам как не мога да си простя, целият гняв и самобичуване някак си изплуваха на повърхността. В мен има някаква много силна самоунищожителност и някакъв мазохизъм и като чели подсъзнателно искам да привличам страданието и да се чувствам като жертва. През годините винаги четейки за някаква трагедия по новините, все преживявах и страдах заради жертвите. Днес за първи път не исках да слушам за ничии страдания и си помислих, че може би това е една положителна промяна.