,Предварително се извинявам, ако Ви се стори прекалено дълга, отегчаваща и много обстоятелствена. И предварително Благодаря на тези, които ще я прочетат до край
Запознах се с ТЕС преди около 3г. чрез приятелка, която прилагаше успешно практиката. Спомням си, че тогава не успях да открия книгата на г-н Петърнишки – беше изчерпана по книжарниците и си взех "Изцеление с ТЕС". Прочетох я и започнах да прилагам, не бях много активна, правих техниката от време на време – имах някакъв вътрешен саботаж или просто страхът ми беше по-голям от желанието за промяна. Запознах и майка ми с нея, с цел, че като сме 2 ще е по-лесно и така прилагахме заедно ТЕС, от време на време.
Проблемът, за който работих беше огромният страх и ужас, който изпитах от една случка, която ми се случи преди няколко години – попаднах внезапно в спешното вследствие на предписани синтетични хормони.
Ето и как започна всичко…
Година преди това загубих баба - жената, която ме е отгледала, най-добрата ми приятелка, беше ми като майка и бях много силно привързана към нея. Поболя се и се наложи да помагам с повече грижи за нея и прекъснах с обучението си в университета (и без това не ми харесваше това, което учих). Но за прекъсването на обучението не получих съгласието на баща ми и се наложи да скрия. Тогава мислих, че това ще е супер възможност да се подготвя и да кандидатствам това, което винаги съм искала да уча – медицина.
Но нещата така се случиха, че явно прекаленото свободно време ми даде възможност да съм по-близо до нета и малко след това се запознах с един мъж - крайно неподходящ човек, доста по-възрастен от мен. Умът ми бе толкова замъглен, че изобщо не виждах знаците, че той изобщо не се интересува от мен и не бях нищо повече за него освен „кошче за душевни отпадъци” за през работното му време. Оттук последва поредното измамно любовно разочарование…
Дойде и кончината на баба. А след това и ред на неуспешния прием в МУ – провалих се. Мечтата ми се превърна в прах… Седмица след това баща ми разбра, че съм се отказала от това, което учих 3г. и половина. Последваха скандали, викове, крясъци, постоянно сравнения с другите, колко са успешни, а аз изобщо. И един ден просто той спря да ми говори. Възпитавана съм строго и винаги съм избирала мнението на родителите ми като най-правилно, независимо какво е било то. Чувствах се на дъното, не знаех какво да правя, не знаех жива ли съм, мъртва ли съм. Плачех по цял ден и се молих просто да ме няма… Единствената утеха ми стана храната. Сладкото (шоколада и диетичната кола) се превърнаха, в моето ежедневие и в моите най-добри приятели, които винаги бяха там – в шкафа
Последва напълняване и тотална липса на харесване. Затворих се от всички – по цял ден стоях в нас и не исках да се виждам с хора.Няколко месеца по-късно естествено всичко ми се отрази на здравето и последва здравословния проблем, заради, който попаднах в болницата – менструалният цикъл или го нямаше или се удължаваше и се обединяваха по два, започна и една постоянна тъпа болка ниско в корема, в дясно. Бях много изплашена, не знаех какво да правя… Минаха още месеци и започнаха обиколки по лекари. Никой нищо не можеше да установи. Но въпреки всичко ми предписаха хормоните, за които споменах в началото. Бях с роднина, която е завеждаща АГ отделение, но шока и ужаса нямаше как да се промени. Видях с очите си грубото отношение на лекарите и мед. сестри. Дълго време не можех да забравя лицата и начина, по който ми се подиграха, когато им казах, че не съм имала интимен контакт, въпреки че съм на 23г. Последва смях и много подигравки, че това било лудост. Почувствах все едно съм най-дефектния човек на Земята.
Лечението с хормони продължи още, през което време аз започнах системно следобедите и вечерите да получавам сърцебиене, силно стягане в гърлото, невъзможност да преглъщам, да дишам и имах усещане, че умирам. Изобщо не знаех по това време за паник атаките. Разходките до личния лекар в продължение на няколко дни завършваха с инжекция Диазепам. А след това и рецепта за Ксанакс. След поредното ми посещение той ми каза през смях, че не съм за него, а за психиатрията. Чувствах и страх, и омраза, и гняв, и отчаяние – цяла палитра от различни емоции.
Обвинявах съдбата, питах се с какво ли толкова грешна съм била в живота, че заслужих всичко това…
Един ден просто реших да търся алтернативни методи за лечение и попаднах на информация за хомеопатията. За кратко време благодарение на хомеопата аз се справих с основния проблем, но това постоянно натрапчиво мислене за болницата – да не би отново да попадна там си остана, страхът също. Започнах да посещавам психотерапевт (най-добрия в града), който се постара добре да ме уплаши като ми каза психичната диагноза, от която страдам – Прогресиращо паническо р-во, с натрапливи и ритуални мисли, от която не можело човек да се излекува… За пореден път не знаех какво се случва, но този път бях по-смела. Между другото, някъде тук вече имах и хипохондрия – продължих с обиколки по лекари, от вкъщи постоянно излизах с пакет, в който има спешни л-ва и друг пакет с дамски неща (бяха в количества, които може би щяха да са достатъчни за най-малко 10 жени)
В един момент сложих точка на търсенето отвън и реших, че ще започна сама да търся, за да мога да се справя сама с проблема. И така, няколко години се движих упорито из бодливия и неясен път на самопознанието.
Срещнах се и с духовното, отворих Библията, но и за миг като че ли не се съсредоточавах сама да помисля, а все рових да търся другите какво са казали. Като че ли все по-малко бях себе си. И от всичкото това търсене започнаха в съзнанието ми да се появяват различни изтласкани и травмиращи случки от моето подсъзнание, които са белязали живота ми и които обясниха много от дадените ми действия сега.
Спомних си, как когато бях на 4г. едва нощ видях родителите си голи, един върху друг. Тогава помислих, че баща ми иска да убие майка ми (тогава това съм разбрала), а той ми се скара, защо съм се събудила. Аз се разплаках, обърнах се към стената и повече не попитах.
Спомних си как майка с ръка закриваше очите ми, когато ме приспиваше, за да не гледам филмите за възрастни, които тя редовно гледаше.
Спомних си как с баща ми пътувахме с колата до село и как той ме опипваше и гаделичкаше по краката, (не знам какво е било и с каква цел), но с голямо отвръщение се сетих за тази история.
Спомних си как не ме пускаха на 2 етаж, а стоях на първия при баба, защото те правиха секс през уикендите.
Всички тези случки ми помогнаха да си обясня и защо винаги съм страняла от мъжете. Когато и някое момче да ме е харесвало и да ми е казвало аз винаги съм бягала и съм си казвала, че или ме лъже, или че не съм достатъчно красива, за да ме харесват. Винаги съм се подценявала и не съм се приемала като истински здрав човек. Това ми спомогна и да си обясня защо, когато бях на 18г., вкъщи дойдоха роднини и те по цяла вечер правиха много шумен секс аз не издържах и започнах да крещя с все глас и да плача…
Откакто си спомних тези случки най-напред реших, че няма да ги кажа на никого, защото вероятно са някаква фантазия. В последствие реших да ги споделя на приятелка, която махна с лека ръка и започна да ми се присмива, че какво толкова било.
Така започнах да се интересувам и от психосоматика и т.н.
И така, търсейки някаква информация в нета попаднах на един духовен сайт, където се запознах с един мъж, реших че трябва с него да общувам и че той много ще ми помогне. Все едно някаква сила ме водеше през цялото време. И така започна едно онлайн общуване, което продължи години. Аз споделих за моите преживявания и той бе единствения човек, който ме прие и до някаква степен ми помогна, но ме тласна в посока, която мисля, че бе доста пагубна за мен, прикрита под маската на духовното – отричане на голяма част от нормалния и светски живот. Поредната грешка – влюбих се отново в един фалшив и имагинерен образ. Бях като обсебена от него. Той се превърна се в моя мечта. Бях изгубила всякакъв трезв разсъдък. Този път реших, че искам среща на живо. И въпреки хилядите уговорки – кога и къде, и всичко уж беше много ясно – той си изключи телефона, спря си профилите в соц. мрежи и се изпари. Аз чаках, надявах се, но без резултатно. Той се върна на неговото си място – в нета, но аз събрах смелост и сложих край на този ад. А между другото „случайно” намерих негов профил в сайт за запознанства, че търси жени, намерих и снимки как прави скара, а уж беше веган… И така поредната въздушна кула се срути, когато най-малко очаквах
Въпреки това аз изпитвам огромна благодарност към този човек!Но за съжаление за пореден път съм в изходна позиция спрямо моето здраве – започна същият гинекологичен проблем. И този път хормоните си правят дискотека. Започнах лечение с хомеопатия отново, но този път нещата се случват по-бавно, но много вярвам на хомеопата, обаче има моменти, в които някак леко губя вяра
Бях забравила за ТЕС, докато точно в деня преди Рождество, вкъщи дойде на гости една близка, която беше в тежка форма на депресия и на лекарства. Жената е със сериозна психоза. Изведнъж, както се опитвах да я разсея с други неща се присетих да ѝ покажа ТЕС, правих заедно с нея около 10-15 пъти (може и повече), в продължение на 1 час. Дадох всичко от себе си, за да мога да ѝ помогна, защото изпитвах мъка и съжаление да я виждам така. Тя стоеше в нас няколко часа и след като си тръгна аз усетих много силна умора и болка в краката. Реших да поспя. След ставането си от леглото ме обхвана много силен страх, започнах да треперям и да плача, все едно някаква силна се опитваше да ми вземе живота. Силна болка ме прониза през цялото тяло и здравословният проблем, от който имам силен страх и за който бях започнала да правя ТЕС преди време се завърна с пълна сила. Оттогава не смея да прилагам техниката, отново от страх да не попадна в болницата.
Как мислите, ТЕС има ли връзка или е просто „случайност”?
Добре ли е за мен да продължа да прилагам ТЕС или да започна с някоя от техниките описани в новата Ви книга, г-н Петърнишки – „Емоционална психотерапия”?
Много ще се радвам, ако споделите как трябва да подходя, какво да направя, за да променя нещата...
Благодарение на всички тези случки и Висшата сила, която е винаги до нас аз разбрах много за себе си. Успях да подредя пъзела, но искам да се освободя от емоцията и страха, която все още пораждат някои от тях… Защото усещам, че не мога да живея живота си пълноценно!
Благодаря
.
