1. Затваряме очи и влизаме в случката или емоцията, преувеличаваме и ако е случка си спомняме и детайли, какво е казано , миризми и всичко което излезе на първо четене.
2. Отдаваме се напълно на емоцията, въпреки че имаме чувството, че тялото ни прави какви ли не стойки по време на нея.
3. Задаваме си въпроса: "Какво ни липсва (като човешко качество ) в тази ситуация, за да сме общо казано ОК?" Следва кратък отговор.
4. Започване дишане или намерение на коремно дишане (Забележка: често ще забележим че при силно негативни емоции, ние не дишане с корема, а дишането е подчертано гръдно. Често няма симетрия в дишането между лява и дясна част.). Възможно е да поставим длан (без значение коя) на 3 пръста над пубисната кост.
5. Вниманието се насочва с всяко дишане към корема, наблюдават се всички стегнати зони, но не се насилва в никакъв случай. Идеята на упражнението е дишането да стигне до корема или до точката, която е на три пръста над пубисната кост. Често това не може да стане веднага и затова се прави дишането такова каквото е в момента на афекта с намерението да достигне описаното по -горе място.
6. С всяко вдишване и издишване вниманието се задълбочава, поради факта че търсим и с всеки дъх подаваме въздух леко и внимателно на местата които са лишени от еластичност и въздух.
7. Продължителността на това упражнение е по усет. В повечето случаи при много негативни случки достига до 10 мин.
8. В края на упражнението коремът се надува лесно, дишането е приблизително симетрично от двете страни на пъпа.
9. С такъв физически резултат (описан в т.
вероятно споменът за негативната случка е много слаб или се е стигнало до приемане.Описаните 9 точки са за пълнота, в действителност техниката тръгва с намерението на коремно дишане и наблюдаването на стегнатите зони в корема, ребрата, стомаха и всичко, което дойде като стягане. Това което ми харесва в техниката е, че всички дишаме и в определение ситуации само с отпускане на определени зони чрез дишането, води до дисоциирането от това, което наричаме проблем. При тази техника става ясно как подсъзнанието чисти спомените само чрез дишането и как тялото е създадено да се самоподдържа. Ако някой опита тази техника, може да споделя тук. Спонтанно може да забележите, че когато усещате дишането си вие нямате чувство на ангажираност и към други аспекти в ежедневието.
Аз пробвах за яд от дадена ситуация,даже до почти панически яд.Става въпрос за системен тормоз на комшийка,която има пси проблеми.всъщност не и обръщаме внимание,но по някога успява да ме извади от обувките.
.