http://www.youtube.com/watch?v=CjD5bej-JVw
Така, сега първо, съвсем по източен японски обичай, да се извиня на Гената или на някой друг от съфорумците, ако вече са го пускали...аз днес се натъкнах на това.Явно съм била на друга вълна, моля не ме съдете и не ми се сърдете.
За мен този клип, на който попаднах случайно във ФБ днес уникален, вълшебен и разтърсващ по много причини.И ще се опитам да обясня защо.
Самият клип наистина е добре направен, но не е само това.Преди няколко месеца го преживях, на една от сесиите по холотропно дишане.И то ама на съвсем на истински- онова състояние, в което бях нещо като попова лъжичка, усещах си тялото просто като една дълга опашка, а вместо очи имах нещо като илюминатори..т.е., очите ги усещах огромни, заемащи почти цялото лице, почти се припокриваха...и не знам кой какво ще види в клипа, и дали някой друг ще го усети, както го усещам аз..но там, в клипа,когато бебчо маха с ръчичка, ръцете му са почти прозрачни...точно същото гледах с огромен интерес тогава, и костичките ми изглеждаха точно така пред очите- като на рентгенова снимка.Нямах още крачета.Носех се в нещо мътно зеленикаво и се ослушвах, проучвах с огромен интерес наоколо...нещо в главата ми каза"амниотична течност"...
И тогава настана кошмара.Изведнъж разбрах, че не ме искат!Баща ми се караше на майка ми, нещо си крещяха, псуваше, баба нещо гълчеше ,чувах и нейния глас...не знам с какви думи да ви опиша какво настана.Знаех с цялото си същество, че не ме искат, искаха да ме убият!!! пищях вътре и се щурах в празното пространство насам натам, и нямаше къде да се скрия, и усещаш как крещя"Не!Моля ви!Недейте!Моля!"...и знаех че никой не ме чува.Няма как да опиша ужаса, паниката, усещането за безизходност, за безпомощност, болката...в един момент купола над мен стана плосък!равен!буквално небето над мен се срути, стана плоско.Аз ревях колкото мога...но не заради небето, някак знаех че то няма да ми навреди, ревях заради това, което се случваше в семейството ми, за това че не ме искаха, някак знаех, че аз идвам тук и заради тях, но нямаше как да им го обясня, не ме чуваха... По едно време над главата ми видях нишка от светлина, като жичка, леко накъдрена...усещах как се стремя със всички сили към нея/ на живо, протягах ръце нагоре, сякаш се опитвах да се хвана за нещо /...някак в главата си разбрах, че това е мисълта на майка ми, желанието и да има още едно дете...и въпреки целия див ужас се стремях да не изпускам жичката...това всъщност е най-тежката и най-драматичната ми сесия досега...не успях да излезна от състояние, накрая някак просто се предадох, всичко ми се виждаше безсмислено, в себе си имах само едно усещане"няма смисъл, няма смисъл..нищо няма смисъл..."
Майка ми всъщност се опитвала да ме махне, защото баща ми така искал, като слагала затоплена ютия / от онези железните, тежките, едновремешните ютии/ на корема...и като се смееше, весело ми каза"Ма аз през цялото време си виках"Дай Боже да не се махне, дай..." " Е и, на кво се смееш бе!" Майка ми е голяма скица, освен че ТЕСа, с декларацията"Много съм си убава такава кват съм си" прави още един куп странни за годините и неща.Та, тя весело отвърна"Ми смея са!Аз мойта си я свърших, оправяй са ти нататък! "..понякога се чудя тя ли говори ..или...
Но тогава наистина преживях "силата на положителното мислене", някак разбрах какво е наистина, отвътре да искаш нещо, онова съкровеното желание...има вид на искряща блестяща светлинна жичка
С това не се свърши..болката позатихна докато споделяхме преживяванията
накрая обикновено рисуваме...аз не успях изобщо да влезна в релаксация , беше толкова разтърсващо че още треперех, докато рисувах и Ели кротко и тихо дойде до мен и ми каза"по-тихичко с моливите, че като чукаш /докато рисувах на паркета / пречиш на другите да релаксират..."...е това ма довърши пак ревнат"Не ме искат!Никой не ме иска!И на тях им преча!На всички преча!"....зарязях рисуването и продължих да рева, главата ме цепеше адски, но болката отвътре беше много по-силна...някак си се прибрах и от 21.00 -22.00 часа до към 1.00- 2.00часа през ноща ТЕСах.не ме питайте какви декрларации използнвах, не ги помня...помня че накрая някак стигнах до едно разтапящо усещане за благодарност към онова бубулече, която бях, което , въпреки всичко, все пак не се даде...и тъкмо реших че съм се справила и легнах да спя..и се оказа че нищо не съм направила Беше ме страх да се отпусна и да заспя, страх ме беше, че ще попадна пак в тази ситуация...нощта мина някак в полудрямка и сепкайки се отвреме на време, колкото да се уверя че никой не иска да ме убива...Това го издишвах още на няколко пъти..не ме питайте колко, а колко пъти съм ТЕСала..не знам...
Не знам и дали съм го доизТЕСала проблема.Принципно съм съгласна с Ники, ако е вече отработено, то не ти прави впечатление...а днес този клип буквално ме размаза, разплака ме..ама от умиление
стана ми някак.. де да знам, споделящо май Но и да има още за доизчистване- ще чистя, кво толкова..
Та исках да ви кажа- ние/вие сме/сте Магията.Самият живот...и е толкова хубаво...Обичам ви, въпреки че някой-Гената например, може да не ми вярва...ама то не ми пречи.Обичам ви.Обичайте се и вие.
Е пак не ми се получи кратко точно и ясно...
, ама ша пробвам някой от тези йогийските. Иначе ми звучи много интересно и надъхващо за това какво се постига с него. 
