TEC

Днес е време за отчет. От месец правя предизвикателството за излишните килограми...До десетия ден бях качила 2 кг и не съм ги свалила. Хубавото е, че не съм и качила повече, защото се храня доста добре
Каква промяна има? Започнах да дъвча храната, а не да я гълтам като приятели. Определено е намалял апетита ми за сладки храни.
Разбира се има още какво да се желае, но това до голяма степен е свързано с неспособността ми да разбирам, кога съм нервна или ядосана, защото тогава действам автоматично по старите си стереотипи.

Бъди безгрешен в словото! Не приемай нищо лично! Не прави предположения! Винаги прави най-доброто, на което си способен!

Yandra, сега ти видях подписа, много авторитарен ми се вижда, не те ли ангажира много. Естествено ли е винаги да можеш да бъдеш такава?

Хе, хе, хе, тоя подпис...що пък да е авторитарен, може би заради удивителните? Наистина аз си ги измислих и може би е редно да ги махна. Иначе съм изключително впечатлена от дон Мигел Руис и неговите книги. Тези четири споразумения, които се опитвам да овладея са ми изключително полезни.
А ако прочетеш изреченията отзад напред, тогава може би няма да ти се видят толкова ангажиращи? Чел ли си "Четирите споразумения"?
Що се отнася до естествеността...по-добре първо да уточним, какво смятаме за естествено:)
Тъкмо пуснах отговора и се загледах в твоя подпис Спазването на тези четири споразумения от моя подпис е пътя по-който е постижимо " щастието да зависи, колкото се може по-малко от външни фактори".

Имам да споделя нещо, което ме радва
Забелязвам, че напоследък оставям хората да си се ядосват, без да се набутвам в техните негативни преживявания. Успявам да реагирам спокойно и да преценя, искам ли да ме вълнува нечий чужд проблем или не.
Другото е, че най-накрая успях да заспя на шум...Чувах думкането от горния етаж, пуснах си един филм да го заглушава и заспах. Разбира се, тук имам по какво още да работя. Тесах непоносимостта си към съседа и дебелашкото му, мутренско поведение. Тесах отношението си към шума, тесах и думкането и това, как се забива в слънчевия ми сплит. Сега докато пиша малко ми се разтупка сърцето...
Предишния ден правих прекъсване на връзката ми с шума като цяло. Хрумна ми,че мога да опитам, но мислех, че няма да успея да визуализирам шума...все пак започнах и визуализацията се появи от самосебе си. Изникна ми едно кълбо от преплетени чалга певици, бръмчащи инструменти и силно говорещи хора. Не знам дали и това е дало отражение, но времето ще покаже.

Здравейте!Може би ще бъде полезен на някого моят опит със свалянето на килограми.От януари т.г. до сега съм свалила 28 кг и продължавам да свалям.Без диети .Разбира се в основата е ТЕС,но не за излишно тегло.С техниката "В мир със себе си" в моят списък имаше случка,още като дете,когато чух възрастните да коментират това,че ям много.Намерих и още такива случки в които аз съм приела думите на другите,като някаква подигравка за това,че съм едра.Беше много неестествено да кажа,че се приемам,като всъщност изобщо не беше така.Упорствах много,ама много докато наистина почуствах,че се приемам, а и се обичам-защо пък не?!За мен си беше пълна революция цялото това преживяване,но пък спокойствието,което се появи беше много приятно усещане.Минавам покрай огледалото и се усмихвам-какво пък толкова-аз съм-дебела или слаба-няма никакво значение-ей това там съм аз...В началото ме избиваше на рев,но ТЕС на всичко,което ми минаваше през главата.Прочетох и книгата на Джон Гейбриъл.Според него цялото ни излишно тегло е просто реакция на тялото ни,за да ни защити от нещо,за да сме в безопасност.Хайде отново в ямата...намерих десетки причини поради които изобщо не се чувствах безопасно.Не пиша примерни декларации,защото това беше доста дълъг процес и често се случваше да започна с една ,а да завърша с друга декларация,просто следвах мислите си и почуквах.Освен това използвах един от съветите в книгата,всеки ден да добавям по нещо полезно и живо в храната си.Така си промених закуската от сандвич на ябълка,без да искам -просто се случи-газираните неща не ме привличаха вече,предпочитах вода,сладките и шоколадите все още си ги ям,но далеч не в такива количества като преди.Освен това-пак без да правя нищо нарочно цялото ми предпочитание към храна се промени-не веднага-постепенно.Добавях нещо полезно-чувствах се чудесно,после добавях още нещо и така...Не хукнах да се занимавам със спорт,но включих в ежедневието си "Петимата тибетци".Докато ги изпълнявам, е и моето време да изразя благодарност към тялото си,че е приютило душата ми,че е толкова силно и здраво,към всеки орган се обръщах мило и му благодарях и му казвах колко го обичам.Първият път ми беше смешно,по скоро весело,защото аз наистина го чувствах и си представях една дълга колона от клетчици,които са тръгнали да вършат своята работа и са весели,понякога са с балончета,понякога със знаменца.Та така при мен.Ще се радвам ако съм била полезна!Желая Ви успех!

Браво за чудесния резултат и благодаря за споделеното. На мен ми е полезно това, което пишеш

подигравка за това,че съм едра

това ме подсети за нещо и ще го използвам.
Аз имах периоди в които докато си повтарях предизвикателството, един глас в главата ми крещеше - не искам да отслабвам; обичам си килограмите, те ме пазят, макар, че ми тежат. Тесах тези крясъци, но честно казано в момента нямам много време и пространство за уединение и си карам само на предизвикателството...

Прекрасно е че споделяш и се радвам на резултатите ти. Но били споделила този си пост и тук :
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=344
и тук
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 2%E0%ED%E5
и тук:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 2%E0%ED%E5

Просто копирай и публикувай същия текст.
Така ще е по-лесно на търсещите с конкретни ключови думи, да открият мнението ти.

Yandra,да ти кажа честно,аз също си обичах килограмите:)че и дрехите които си бях накупувала за "дебелия период"и ако не беше една новопоявила се коксартроза изобщо нямаше да се захващам с тях.На мен не ми и личаха много много,защото съм висока.Но коксартрозата ми дойде в повече и всъщност тя беше причината да поискам да се справя с наднорменото тегло,пък и така открих ТЕС,за което съм безкрайно благодарна!
Иване,предишният ми пост вече е по местата си:)

Поли, твоя първи пост наистина много ми помогна, в смисъл, че отново се замислих в какво вярвам.

имаше случка,още като дете,когато чух възрастните да коментират това,че ям много.

И аз имам такава случка, но не съм я запомнила като негативна. Запомнила съм я като чиста истина, както и много други реплики, които са ме охарактеризирали по един или друг начин и въз основа на които съм изградила цялата си ценностна си система. Хубавото е, че малко по малко нещата се избистрят

Днес ми е време за отчет. Първо ще се пооправдая, че правих ремонт през последния месец и малко пренебрегнах предизвикателството. Все пак резултат имам , макар и не такъв, какъвто очаквах.
Преди три години спазвах диетата на Дюкан и свалих 20 килограма. Две години ги позадържах, макар и да качих леко. През април отказах цигарите и постепенно си върнах всичките килограми. И тук идва резултата ми от предизвикателството. Преди три години на тези килограми се възприемах като отвратително безформена, отпусната дебелана. Сега като се гледам в огледалото общо взето се харесвам и няма помен от отрицателното ми отношение към мен .
Много ми помогна дълбокия ПЕАТ, защото до този момент не си давах сметка, че се опитвам да затисна всякакво вълнение(не само отрицателното) в себе си.... със сланини.
Променила съм отношението си към килограмите си.Сега те просто ми тежат и ми пречат на подвижността и затова си мисля да тесам в тази насока и може би да подхвана ново предизвикателство. Не съм решила още и съм отворена за съвети.

Щом приемаш съвети, ето ти един- продължавай с всички степени на ПЕАТ!

Ами да...можех и сама да се сетя. Благодаря ти, Алиса . Сега си давам сметка, че в момента ползвам предизвикателството, като "отбиване на номера". Уж правя нещо, а всъщност сама се спирам...

Яндра, поздрави за надредъка ти . Попаднах на интересна книга относно отслабването http://www.helikon.bg/books/260/141569_ ... ichno.html може да е полезна както на теб така и на други хора. Написана е от екип психолози и се разглеждат навиците и емоциите причинили натрупаните килограми.

Благодаря ти, trend

Ех, ех...пълно зле съм да знаете...Преди седмица попитах една позната дали си спомня името на един имейл, с който й бях услужила преди време. Отговора й беше, че не помни своите пароли, камо ли моите неща и дори не си направи труда да провери. Тогава се изненадах от реакцията и толкоз, а тази нощ се събудих с яд насочен към нея(гнева определено не е предизвикан само от конкретната случка). Тесах, правих ДП4, оправих нещата, но си мисля... как да разбера да му се невиди, че ме мъчи някаква емоция, като тя директно се скрива в подсъзнанието, без да ме извести, че я има?
Приказката : "Има акъл, ама му идва отпосле." при мен важи с пълна сила за емоциите.