Значи, оглеждам идеализираните събития за различни значения от тези, които съм им придавала.
Ами виждам по-различно някои неща. Преди събитието, след събитието. Понавързах нещата.
Извадих всички неправилни значения/заключения до които стигнах.
И сега имам въпрос.
В записките пише, че на всички неправилни значения - ТЕС.
Но не ми е ясно точно как се прави ТЕС в случая.
Има ли декларация?
Тъй като в записките ми пише, че не се вербализира, само се потупват точките.
Концентрираш мисълта си върху неправилното заключение, докато потупваш точките, така ли? 9г прави ли се?
Ако не си толкова обсебена от емоции че да не можеш да говориш, вербализирай, т.е. работи с декларации и НФ.
И променяй спомена, както пише в материалите от семинара.
Всичко това се прави докато се промени значението на случката, а не чувствата които си изпитала.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Благодаря! . Ами аз почти никога не вербализирам. Но винаги имам НФ, в/ху която се концентрирам.
Маяците бяха поредица от подобни случки, в които се чувствах толква хубаво, светът застиваше, времето спираше и изтривах себе си, така да се каже. Никога преди това не се бях чувствала така. Беше цял маячески период, и сравнително не кратък....
Сега за случката, която слагам на първо място по заряд:
Осъзнах някои неща, които я привлякоха към Земята, като до този момент тя си стоеше в облаците, точно там, където преди 15 г. я бях поставила - на божествен, бляскав пиедестал.
Промених спомена. Т.е. не беше нужно да го променям, просто го погледнах от друг ъгъл, разширих го във времето и
за първи път се замислих какво е било преди случката. Какво е било след нея. Спомних си, беше ми казвал, че преди нашата "любов" той е имал друга, която идваше да го търси,за да говорят. Сигурно и тя е имала подобни маяци, а може би някои от тях да са съвпадали донякъде по детайли с моите. Тя също страдаше, както и аз след това. Тя също не бе избрала него, въпреки, че нямаше семейство, както аз. И накрая - той ми казваше, че се е държал с нея студено и безразлично при срещата им, а не бе изминало много време от тяхната уж Голяма любов. Същото се повтори след това и с мен. След нашата " Върховна и Божествена Любов" или единствената, която може да съществува на света, не беше изминал и месец от последния маяк, той вече имаше нова приятелка, на която може би е разказвал колко съм жалка, в опитите си да се срещна с него за да поговорим. Нежеланието му да поговорим след раздялата, която също бе планирал мнооого внимателно да изглежда като маяк, без никаква грешка от негова страна, господина с Ум който сечеше като бръснач, не ми се обади повече и от тогава до момента не сме се виждали. Сещам се и за още един случай, в който той постъпи отвратително с приятелката ми. Тогава, когато го питах защо направи това, той ми даде някакво нелогично обяснение, но аз с моя маячески и супер влюбен мозък, не че го приех, но го пратих в трета глуха веднага, тъй като не се вписваше в колекцията ми от маяци, обсебила тъпата ми тиква, които пазех като съкровища. Сещам се за много случаи след раздялата ни, когато се опитвах да се свържа с него, той беше арогантен, надменен и безкомпромисен с мен. Не поиска да се видим и да поговорим дори веднъж / това не е ли ненормално за една Върховна Любов, единствената на Света?/ В същото време по което аз ревях като приятел и се питах къде отлетя Любовта с главно "Л", една година след последния ни неповторим, страхотен маяк, на него му се е родило бебе, той е имал семейство и аз съм била за него Никоя - "Имало едно време, дошно навреме и отлетяло без време". Отлетяло от мислите му Завинаги, без право да знае какво се случва с него. Това го разбрах, едва преди 2 г.
Зададох си въпроса защо след като аз съм била една играчка за него, е било необходимо да прави такива постановки с Маяци? Съвсем умишлено планирани, без да се пропусне нито един детайл, така че да изглежда всичко неземно. Представих си го как обмисля ходовете си във времето, така че да ме улови в мрежата си. В кой момент точно влизам, в кой момент точно ще пристигна на н-тия етаж и в кой момент точно да пусне на макс любимата ни песен, как да обсеби съзнанието ми без да направи нито една грешка. И разбрах, че тези обмисляни от него случки, в които е трябвало да се чувствам на седмото небе, дори тогава не са имали за него същия заряд, какъвто имаха за мен.
Единственият отговор който ми хрумне е, че е правил всичко това за да чеше егото си след това, колко Велик мъж е. И когато след години се срещнахме в скайп не се държа с мен като нормален човек. Всяка дума, която ми каза беше двусмислена, не се изразяваше ясно. Разбрах, че "Голямата ми любов" е човек с много лица и колкото и умен човек да беше, явно избива някакви комплекси с всички маяци, които вменява в главите на жените, к/о среща по пътя си. А със сигурност е срещал не една и две.
Сега според записките от семинара, някой трябвало да ми държи ръката в тоя момент. Каква ръка, бе хора? Имам нужда някой да ми фрасне два хубави шамара.
Тъпо, но факт. Аз предпочетох да пропилея голяма част от живота си в реване, вместо само за секундичка поне да се поогледам в тия помпозни и изкривени спомени.
Еми то да си ревеш е лесно.
И подсъзнанието ми, което правилно ми е нашепвало кого да избера, съм задушила с тези отвратителни маяци. Та сега милото, дори не успя да идентифицира какво точно значи тази игла. Тази златна игличка.
Осъзнах, че тази златна игла беше там, за да ме накара да разбера, колко много болка съм причинила на един Човек.
Моят съпруг - най-хубавият Човек на света.
С него нямам маяци. Той е като вечнозелените растения, за които пише Джером Джером в книжката си "Празни мисли за един празен човек", "които нямат пищни премени и старите им зелени дрешки изглеждат много окаяни, сред хилядите нюанси....
Но когато дойде злата зима, когато цветята умират и изтлеят, живият плет оголее и дърветата прострат безлистни клони към оловното небе, когато птиците се смълчат, полето стане кафяво и асмата се вкопчи със сухите си мършави ръце в зида до нея, единствени те остават непроменени, единствени те от целия растителен свят остават смело да посрещнат свирепите студове и виелици. Те не са толкова красиви, но са силни, устойчиви, несломими - вечно едни и същи по всяко време, през всички сезони, ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ...Нашето благополучие не прави приятелството им по-голямо, нашето злополучие не убива тяхната обич...."
Дано не съм прав, но имам чувството, че сега се изживяваш все още като жертва.
ИзТЕСай я тази вина и това чувство, че си онеправдана, подведена, излъгана.
Всичко, което се е случило, се е случило за да те доведе до този момент и осъзнаването на това, което осъзнаваш и оценяването на това, което оценяваш. Бъди благодарна, а не виновна или обидена.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp написа:Дано не съм прав, но имам чувството, че сега се изживяваш все още като жертва.
ИзТЕСай я тази вина и това чувство, че си онеправдана, подведена, излъгана.
Всичко, което се е случило, се е случило за да те доведе до този момент и осъзнаването на това, което осъзнаваш и оценяването на това, което оценяваш. Бъди благодарна, а не виновна или обидена.
Напротив. Вече съм свободна. Много неща ми станаха ясни. А проблемът ми беше най-вече, че не знам. Не можех да вържа всичките тези неща.
Изворът на вината ми вчера беше факта, че имам страхотен човек до себе си, а ми беше нужно толкова дълго време за да го оценя. Но явно така е тябвало да се случи. Било е необходимо.
Не се чувствам обидена от Сириус. Благодарна съм за хубавите мигове, които ми е дал и му желая само хубави неща и да бъде по-смел, да преодолее комплексите си. Той също е страхотен, но нямам нужда повече от него. И го освобождавам да върви по пътя си жив и здрав. Мисля, че няма нужда от потници, старци и каквито и да са там глупости. Толкова добронамерено и искрено му желая най-доброто, че не мисля, че нещо лошо може да му се случи. И него го обичам и винаги ще го обичам. Не ме е страх да го видя още утре и да си поговорим, а преди изпитвах ужас от такава вероятност. Изтесах вината си, че след като го загубих направих много глупави неща. Не си изиграх добре партията, така да се каже. Така, че вече мога да му кажа "здрасти", но не изпитвам нужда от това.
Толкова съм щастлива.
Днес подарих един прекрасен ден на моя съпруг.
Животът бил Хубав бе, хора!!!
Възможно ли е с ТЕС и самоанализ да препрограмирам толкова бързо подсъзнанието си, което е травмирано толкова време?
Съмнявам се!
Страхувам се, да не се върне този призрак по някакъв незнаен за мен начин, отново утре. Ще тесна и това.
Вяра, чудесно
Да, възможно е да си препрограмираш подсъзнанието до толкова. И аз наблюдавам у себе си толкова генерални промени, че... направо се чудя как живеят хората, които си носят лайната със себе си.
Ами мрънкат по трамваите и на всеослушание споделят болестите си, като най- важното им постижение в живота, достойно за гордост, пример, подражание, възхищение... и разбира се, СЪЖАЛЕНИЕ, нали трябва да седнат някъде!
Сякаш съм се събудила от 100 годишен сън и сега нз от къде да я подкарам. ))
Алиса, така е. Аз познавам една жена, която непрекъснато мрънка за болестта си. Прави го за да натрива носа на съпруга си и да осъществява контрол над него. Факт е, че по времето, когато на съпруга се наложи операция, в продължение на 2 седмици на нея нищо и нямаше. Обясняваше ни ,че нямало какво да прави и се била стегнала.
Само за да ви поприземя леко - докато сочим с пръст някого е добре да не забравяйме откъде токущо сме излезли и как доскоро сме били в подобно положение.
Вместо само да сочим с пръст е хубаво и да показваме, доказваме, убеждаваме и приобщаваме.
Не всеки ще се присъедини, но ако само сочим с пръст, с голяма вероятност сочените ще се отдръпнат.
А и всеки път когато сочите някой или нещо с пръст вижте накъде сочат останалите пръсти.
Последно промяна от ivangp на 25 Окт 2010 18:27, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
ivangp написа:Само за да ви поприземя леко - докато сочим с пръст някого е добре да не забравяйме откъде токущо сме излезли и как доскоро сме били в подобно положение.
Вместо само да сочим с пръст е хубаво и да показваме, доказваме, убеждаваме и приобщаваме.
Не всеки ще се присъедини, но ако само сочим с пръст, с голяма вероятност сочените ще се отдръпнат.
А и всеки път когато сочите някой или нещо с пръст вижте накъде сочат останалите пръсти.
Aбсолютно съгласна!!! Работя по въпроса.
Но имам голям отпор. Все пак тя е на възраст и не желае помощта ми.
А нали ти ни каза на семинара да не даваме непотърсена помощ.
Но имам известен мн. малък напредък ... По-натам ще ви разказвам.
Alisa написа:Ами мрънкат по трамваите и на всеослушание споделят болестите си, като най- важното им постижение в живота, достойно за гордост, пример, подражание, възхищение... и разбира се, СЪЖАЛЕНИЕ, нали трябва да седнат някъде!
Или заради това:
"Нуждите на егото нямат край. То се чувства уязвимо и застрашено, затова живее в състояние на страх и недоимък...То винаги търси нещо, към което да се закачи, за да поддържа и укрепва илюзорната представа за „аза", затова с удоволствие ще се закачи за проблемите ви. Така при много хора голямата част от себе-усещането е тясно свързана с проблемите им. В такъв случай последното, което те искат, е да се освободят от тях - това би означавало да загубят себе си. Напълно възможна е значителна несъзнателна инвестиция на егото в болката и страданието."
Екхарт Толе
Вчера бях командирована в "града на мъдростта". Ходих до църквата, която ми допада най-много и когато излязох от нея, минавайки под подлеза на ЦУМ /случайно или не/ видях един старец. Той беше протегнал лявата си ръка, която трепереше и в нея имаше няколко жълти стотинки. С другата ръка се кръстеше.
В този момент си казах, че дори и да не вярвам на думите на "гадателя", това е човека на когото трябва да дам потника. Направо тичайки влетях в "малкия цум", грабнах потника и бегом обратно в подлеза. Дадох му го, дадох му и пари и го помолих да отиде в любимата ми църква и да се помоли за здравето на ...... Той ми каза, че всеки ден ходи там и ме възнагради с най-хубавата усмивка, която някога съм виждала. Не мога да ви опиша блясъка и благодарността в очите на този човек. Благодари ми, целуна ми ръка, пожелах му няколко пъти да бъде здрав и да има късмет. Имаше нещо в този човек. Той не беше като останалите просяци.
След това се почувствах пречистена, като след топъл пролетен дъжд.
И едва след това разбрах за какво ми говореха Иван и Алиса по този въпрос - за какво иде реч.
