Здравейте,
Предварително се извинявам за това, че ще бъда по-подробна, но днес имам готовност да ви разкажа повече за мен.
Още в първите ми стъпки с ТЕС, знаех кога за първи път са се появили антителата, насочени да унищожават щитовидната ми жлеза.
По това време работех в бившата ми работа и имах голям конфликт с шефката и колежките. Точно тогава откриха антителата и ми поставиха диагнозата. Тогава нямах още изменения в структурата на жлезата и ТСХ беше в норма.
Да призная, че докато вършех сама по-голямата част от работата в нашия отдел, и не противоречех за нищо на шефката, нямахме проблеми във взаимоотношенията. Често се случваше да оставам до късно вечер сама, за да мога да свърша задачите в срок, че даже съпругът ми ме питаше защо я върша сама и къде са другите. Мотивът на останалите в отдела беше, че те не могат да вършат тази работа. И така си карахме с години. Вършех задълженията на подчинените ми, тъй като те не могли. Вършех повечето от задълженията на шефката. Моите също. Докато не изпаднах в ситуация, в която тя беше в отпуск, аз я замествах, бях натоварена изключително много и реших, че щом се върне шефката от отпуск, ще и предложа да обуча подчинените си да вършат своята работа, тъй като това са техни задължения, а и не ми е възможно да се справям сама.
Всичко беше ОК, тя се съгласи, аз започнах да ги обучавам, въпреки, че една от тях ми заяви, че никога нямало да се научи да прави това и т.н. до момента на рождения ми ден. Тогава подчинените ми не ми честитиха рождения ден. Сега разбирам защо. Като свикнеш някого да му вършиш работата, разбира се, че ще му е неприятно след години да започне да си я върши сам. Не знам какво ми стана тогава, явно съм търсила някаква благодарност за всичко, което правех за тях до момента, но чашата ми преля, побеснях, нарекох ги "неблагодарни, тъпи приятели" и т.н. такивамитиработи.
И така започна сагата по моето изритване от работа.
Всички се обединиха срещу мен / а и как иначе, след като и аз бях срещу всички/, решиха да ме изгонят и го сториха след едногодишен психически тормоз, на който едвам издържах. Изгониха ме по най-отвратителния начин, с поставяне на най-ниска оценка при годишните атестации, като всичко написано в атестацията беше лъжа. Това беше и единствения начин да ме изгонят, тъй като бях държавен служител.
Няма да изпадам в подробности как се чувствах след това. Хубавото е, че бързо си намерих нова работа, много по-добре платена, работя с интелигентни хора и се чувствам добре.....
Още в началото на практиката ми с ТЕС, изтесах всичката обида към колежките за това което ми сториха, за това че ме изгониха по най-отвратителния начин, това че не заслужавах това /бе сега като се замисля, май съм си го заслужавала, то напред с рогата и яхнала емоциите си и без никаква дипломатичност, какво друго да очаквам да ми се случи?:)
Декларацията ми беше нещо от сорта: "Въпреки, че .... постъпиха отвратително с мен и ме изритаха от работа, при положение, че нищо лошо не бяха видяли от мен, при положение, че години наред им вършех работата и т.н., аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и им прощавам, тъй като те са правили най-доброто за развитието си, което са имали в момента, .... тъй като и аз не постъпих разумно, като се обявих против всички, които до момента ме използваха, тъй като не избрах адекватния начин по който да реагирам на ситуацията и т.н.
Резултат - простих им на всички. Вече не изпитвам негативни чувства когато ги видя. По никакъв начин не ми действат, не ми се разтуптява сърцето, не ми се свива гушата. По-скоро е обратното, ако следя наведените им погледи. Даже с бившата ми шефка ходим на народни танци и като се замисля, нямам нищо против да се хвана до нея на хорото. Никакви лоши емоции в момента.
И всичко това - благодарение на ТЕС. Ама много ТЕС по въпроса.
По време на ТЕС ми се яви случката, провокирала образуването на антителата в мен. Това беше, когато си подадох молба за отпуск и шефката не пожела да я входира, а директно я изхвърли в кошчето. Все едно не съм я подавала. Тогава /моля ви не ме намразвайте много/ с всяка моя клетка и пожелах да се блъсне с колата и да умре, да я няма. Толкова силна омраза излъчвах, че усетих силна болка и задушаване в областта на щитовидната жлеза. Направо имах чувството, че ще умра. Сега се срамувам само като си спомня за това. Толкова съм била безсилна да се защитя, че направо съм се отровила от омраза и злоба.
Сега вече разбирам и от къде идва вината, която е причина за повечето автоимунни болести. Мисля, че разбирам и автоагресията си. Разбирам и защо напрежението в гушата ми се връща отново и отново, въпреки, че вече 10 месеца правя предизвикателството за него.
Тези мисли ме споходиха преди една седмица.
От тогава тесам с:
"Въпреки, че изпитвам оромна задушаваща вина, за това че изпитвах злоба и омраза към ........,за това, че и пожелах да да катастрофира, за това, че не постъпих дипломатично, за това че не бях себе си, аз напълно и безрезервно приемам себе си, дълбоко в мен знам, че съм страхотен човек, че душата ми прелива от любов и състрадание и т.н.,
и си прощавам с цялата си душа и сърце, тъй като вината не помага, тъй като не мога да върна времето назад, тъй като е човешко да се греши и си обещавам никога повече да не изпитвам подобни отравящи чувства към никого"
Не мога да ви опиша какво спокойствие ме обзе след като изчистих тази вина. Невероятно!
сори за излиянията, но ги пиша, тъй като на някого може да му бъдат от полза.
такивамитиработи
Дерзайте!
