TEC

Ние искаме това и онова, но подсъзнанието ни знае по-добре от съзнанието от какво тялото има нужда в момента. Когато енергията протече отново и енергийната система бъде балансирана енергията отива там където е най-нужна и възстановява това което е най-важно за оцеляването на човека. Така, че при теб нещата са тръгнали. Просто не вървят в реда който ти искаш да вървят. Упоритост му е майката. И последователсност. За промяната на всеки навик са нужни поне 21 дни неотклонна, последователна работа, аз ги увеличавам на 30 за всеки случай - разбирай Предизвикателството.

До тази ,стигнах и аз някакси по време на процеса.Не съм много по-споделянето,но като прочетох какво си писал по темата на Nia,(говориш за някаква какавида-не я знам тази приказка)ще разкажа на мене пък какви образи ми се явяваха.
Някъде към края на първия месец много натрапчиво ми се набиваше "пред очите" моя милост,отначало като гол червей,после еволирах в охлюв,но с "къщичка на гърба".Сега по някаква си причина ,ми доиде идеята да мисля за себе си като за копринена буба(никога не съм виждала на живо,как изглежда),която като си свърши работата има голяма вероятност да се превърне в пеперуда,която да си полети на свобода.Сега ,засега мисля че копринения пъшкул ми е още необходим.Аз вътре ще продължавам да си плета копринената нишка,и дай Боже да си отглеждам и крилца.
Дано да е станало горе- долу ясно, но мисля ,че който иска може да се постарае и да разбере какво стои зад тези асоциации.На мене ми дадоха доста отговори.
Бях се настроила да пиша повече,но нещо ме напусна музата.Расеях се.
Друг път,с някой друг добър резултат

Историята е точно за копринена буба.
Ето я отново, понеже много ми харесва.

" Eдин човек вървял по пътя и видял на земята един пашкул от който една гъсеница се опитвала да се измъкне през миниатюрна дупчица която била прогризала. След като я наблюдавал няколко минути как се гърчи и мъчи, човекът решил да й помогне и разкъсал пашкула. От него изпълзяло грозно и уродливо създание с тяло на гъсеница и сплескани зачатъци на криле на гърба. В желанието си да й помогне, човекът всъщност попречил на гъсеницата да се превърне в красива и волна пеперуда, защото измъкването през тясната дупка на пашкула служи за изцеждане на течност от крилете за да могат те да се разтворят напълно."
Поуката(за мен)- когато помагаш на някого (без да е поискана помоща ти), не се знае колко вредиш. Може би го лишаваш от едничкия му шанс за свобода и красота.
Страданието е нужна предпоставка за всяка трансформация.

Тази история, разказана ми от Иван преди около година, някакси съвсем естествено влезе в основата на повечето ми работа със себе си, мисля, че тя ми помогна да се справя, някакси преобърна живота ми. В началото имах усещането, че касае точно моя случай, после разбрах, че касае случаите на много хора, сега смятам, че е приложима за всичко, че тя е рецептата да оцениш и обичаш себе си без да се чувстваш виновен, че с това ощетяваш другите (нещо за което масово се виним, може би защото сме възпитани да смятаме, че егоизма е лошо нещо).

Другата сентенция, която ми дава подобен смисъл е тази за бъчвата - не можеш да направиш някого щастлив преди да си напълнил собствената си бъчва и чак когато тя започне да прелива ще има и за другите. Всякакво друго даване на другите е ощетяване на себе си.

Разбрах, че егоизма и той е като всичко друго (махалото) - има си здравословна степен, равновесно положение и нездравословна степен. Ние се опитваме да го отхвърляме изобщо, във всички негови степени, защото така са ни учили, за съжаление, и за това имаме проблеми с приемането на себе си.

В моя случай аз бях в ролята на този, който помага на какавидата. Ти може да си в ролята на какавидата, на която са направили мечешка услуга (не знам историята ти), но нали знаеш - всичко е свързано и всичко е едно.

Иване,Ния благодаря ви от сърце.Изпращам ви огромната си симпатия и пожелания за успех.

Днес ме обхвана ентусиазъм за ново предизвикателство за косата.Причината:Появиха ми се още две миглички,а някъде отзад малко по-нагоре от тила, вчера дъщеря ми откри и на две места мъх,сиреч някаква слаба косица.Май не трябваше да спирам,т.е. да прекъсвам да споменавам и косата .Но знам ли и аз кое е по-добре,щом така съм постъпила значи така е трябвало и е било добре и правилно.
"За да приемем новото,трябва да пуснем старото.....приемането на миналото,означава да го пуснем и да спрем да се тревожим за него.Ако не пуснем старото не можем да приемем нищо ново.Не можем да стигнем до никъде ако преди това не напуснем мястото на което се намираме в момента.Ако не приемем миналото и се съпротивляваме срещу него,силата му да ни контролира става много по-голяма,а всеки опит да се освободим от него ни фокусира още повече върху него."М Юсри
Имам си един момент който ми се опира в опитите да го приема и заради който най-вероятно съм се "барикадирала"така в "пъшкула"(т.е. Алопецията) със него ще работя успоредно с предизвикателството.
Буда е казал :Няма път към щастието-щастието е пътят.
Така че хайде-Раз- два,раз -два и само напред.

"За да приемем новото,трябва да пуснем старото.....приемането на миналото,означава да го пуснем и да спрем да се тревожим за него.Ако не пуснем старото не можем да приемем нищо ново.Не можем да стигнем до никъде ако преди това не напуснем мястото на което се намираме в момента.Ако не приемем миналото и се съпротивляваме срещу него,силата му да ни контролира става много по-голяма,а всеки опит да се освободим от него ни фокусира още повече върху него."М Юсри

Дааа, това е доста така.

Здравей Hris,

Днес тесах едно главоболие, което не пожела да мине с една стандартна настройка и се наложи да опитам с "избирам да позволя на болката да си отиде". Докато го правех се сетих за фразата "Пускам миналото да си отиде" от горния ти пост и си представих, че в дланта ми е кацнал гълъб, чийто крачета държа. Веднага щом казах "пускам болката да си отиде" и разтворих пръстите си гълъба отлетя и заедно с него и упоритата болка.

Та исках да кажа, че след като този цитат ти харесва или по някаква причина е изпъкнал в съзнанието ти - не го подминавай.

Привет Ния.
Ползвам си ги аз тези "жокерчета".Ама ти много ги украсяваш (което е мн.хубаво),аз по-семпличко го давам,но пак върши работа.

Когато почуквам точките на тила,чувствам вибрации чак долу на ходилата. А днес на десния крак ,точно на извивката ,(в най високата част на сводчето),доста продължително време усещах някакво загряване.Иска ми се да попитам дали някой е имал такива усещания.Дали имат някакво особено значение тези точки или така е само при мен.

Кои са точките на тила?

Arethuse написа:Кои са точките на тила?

Гледай сега как ме стряскаш. Ами точките в най -горната част на врата,там където започва косата,са точките на тила.
Аз другите мравучкания и потрепвания и настръхвания ги усещам често Бризеидка, и май по това си правя и заключения,дали съм напипала правилната посока.Но това е малко, като лек токов импулс изпратен директно към стъпалото и затова го обсъждам.И тази продължителна топлинка сякаш съм стъпила върху нещо топло. .

Вчера дъщеря ми имаше участие с танцовата трупа в Хасково.Времето беше лошо и тази сутрин се събуди с кашлица и зачервено гърло.Едва преглъщаше закуската.Предложих и да теса,а тя отказа. .Разбира се започнах аз.Резултата е факт.Не само ,че
кашлицата спря още към обяд ,но вече и гърлото е съвсем спокойно.Аз вече не се и съмнявам,че с ТЕС оправихме нещата защото иначе такива настинки при нея не минават за 1 ден.Само че в момента съм със силно смесени чувства.ДА щастлива съм,че е добре Да доволна съм и от себе си,а и от ТЕС,но много ми се иска да не разчита винаги аз да го правя вместо нея.Сега ще взема да изТЕСам всичко покрай тази история с нейния мързел.