TEC

Започнах да тесам нуждата си от одобрение от другите. Осъзнах, че изпитвам разни страхове заради тази нужда от одобрение като страх да не се изложа и да спрат да ме харесват, страх да не направя някаква грешка и да вляза в конфликт с човека. Това пък ме прави по-дървена, смисъл затворена в себе си, един вид колкото по-малко говоря, толкова по-малка вероятност да направя грешка.
Също така визуално искам останалите да ме одобряват и затова ми е много дискомфортно, когато ми се наложи да се срещна с някой, без да съм леко гримирана и т.н. Тоест не одобрявам външния си вид и май себе си като цяло.
За сега тесам така: Въпреки че изпитвам огромна нужда от одобрението на другите и ме е страх да не се изложа и да спрат да ме харесват, аз...
Как ви се струва? Малко ми е сложно, защото тези нужди ми се преплитат и дали е само одобрение не знам.

Направи си текста така, че на теб да ти е удобен! Формулирай максимално точно и ясно, за теб!

Все си мисля, че има нужди, които са за задоволяване и такива, които са за тесане. Тоест, здрави и болни нужди.
Например, малкото бебе се нуждае често от майка си - това е нужда за задоволяване. Когато обаче големият човек се нуждае често от майка си, това е нужда за тесане.

Сега мисля по това какво правим, ако някоя съвсем здрава нужда не може да бъде задоволена. Много отдавна се каня да повдигна този въпрос и го правя чак сега, когато май си отговорих сама.
Здравите нужди, които няма как да бъдат задоволени, също се освобождават с ТЕС. Поне при мен май стана така. Казвам "май", защото откритието ми е прясно и не зная дали ще се запзи във времето.

Не зная какво би станало с малко бебе, което не може да има майка, ако някой с проксита започне да освобождава нуждата му от майчински грижи (сигурност, любов, значимост...). Взимам този пример, защото при него най-добре се вижда, че нуждата е чисто физиологична и естествена.

Бъркаш нуждата с доставчика на нуждата.
Детето може да се нуждае от сигурност и да задоволи тази нужда чрез някой друг, а не с майка си.
Имено там е разликата, която много хора не разбират. Те се нуждаят от сигурност и понеже я асоциират с майка си, например, си мислят, че имат нужда от майка. Когато всъщност имат нужда от сигурност, а не от майка. Просто майката в тяхното съзнание се явява неделима част от доставянето на сигурност.
Това е важно, според мен, разграничение.

Детето може да има нужда от любов, прегръдки, храна, и т.н.
Кой му ги дава не е толкова важно, стига да ги получава.
В същия момент едно дете може да има майка и да не получава любов, храна и грижи.

Не бъркай вестоносеца с вестта!

Добре, де. Ако конкретизираме, пак до там се стига. Ако бебето няма източник на сигурност, любов и т.н.

mayadob:

Все си мисля, че има нужди, които са за задоволяване и такива, които са за тесане. Тоест, здрави и болни нужди.

Мая, съгласна съм с теб,през последните няколко месеца и аз стигнах до тук.Според мен нуждата, която е за задоволяване, ако не е била задоволена навреме- в случая с бебето , дето няма майка, която да му осигури необходимото, след време става нужда за ТЕСане- изкривява се.
По време на семинарите покрай холотропното дишане правихме на 2 пъти "терапия на 5-те движения".
На кратко ето основните положение при тази терапия:

Той / Бернаскони/ отделя внимание на 5 различни потребности, удовлетворяването на които е предпоставка за благополучен физически, психически и социален живот:

потребност от принадлежност (сигурност, принадлежност към групата);
потребност от утвърждаване (приет съм, одобрен съм, оценен съм по достойнство, имам своето място в групата, към която принадлежа);
хранителна потребност (потребност от храна, знания, информация);
сензорна потребност (храна за сетивата – хубави гледки за зрението, приятни ухания за обонянието, хубави звуци за слуха, приятни вкусове за вкусовите рецептори, приятни усещания за допир, ласки, прегръдки, възприемани от тактилните рецептори в кожата);
сексуална потребност (задоволяването на сексуалната потребност е в зависимост от степента на задоволяване на всички останали потребности).
Според проф. Бернаскони, за задоволяването на тези потребности, човек използва определен вид движение (тип поведение). Той описва 5 вида движения:

планиране (изработване на план и стратегия за последващи движения, с цел удовлетворяване на възникналата потребност);
подчинение (осъзнаване и приемане на собствените нужди);
недоверие (проверка на реалността, анализ на ситуацията, с цел да се избере най-подходящото за конкретната действителност движение);
съблазняване (привличане към себе си);
агресия (инициативност, отстояване на собствените потребности, борбеност, отговорност за действията и последиците от тях).
Когато избраното движение е съответно на реалността, човек най-често достига до удоволствие. В случаите, когато той е фиксиран в извършването на едно от движенията или не може да извършва някое от тях, се стига до развитието на невроза.

Повече конкретни подробности за въпросната терапия могат да се прочетат тук:
http://www.vegabg.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B ... 0%BA%D0%B0

За мен това, което Бернаскони нарича "потребности" са точно "нужди , които са за задоволяване"..и ако не са отработени, задоволени навреме, или движенията са прекъснати, ограничени в последствие стават "нужди за ТЕСане".И е мнго трудно да им откриеш точно корена.Поне това открих за себе си.

За мен най-интресното при тези упражнения / всъщност аз съм правила на 2 пъти "подчинение"-в група, един път се пробвах сама, но не е същото, в група винаги е по-силно, и един път по желание правих "агресия", та най-интересно ми беше, че по време на сесиите с холотропно дишане съм правила инстинктивно, несъзнателно, съвсем интуитивно същите движение, които правих по време на упражнението.Първия път когато предложиха упражнението - за "подчинение" говоря, както си бях и надишана и всичко квото ми е на сърце ми е и на уста, изригнах, карах се с Мариян, казах дрън дрън, тва са глупости, кво подчинение, на кой бе да седна да се моля, аз тва няма да го направя, тва не е за мен..бе двете с Ваня голям цирк направихме...но в упражнението е включено и дишане, което подпомага процеса...и за мое огромно учудване накрая бях като преродена. В последствие като резултат- и то още след първия път, когато го направих, някак изведнъж в ежедневието ясно и категорично успявах да определя кой се обръща към мен с молба, с искане от неободимост, и кой просто ме манипулира с подобни молби и искания. И много по-лесно ги отработвах, без да се налага да прилагам по-специални техники за отношението към въпросните случки.На физическо ниво много ясно се усети разблокиране по целия гръбначен стълб-от врата до опашката, и наистина някак за нула време успях да си върна гъвкавостта .Та следващия път когато казаха, че ще има пак "подчинение" бях даже въодушевена...до момента в който започнахме ...подсъзнателните съпротиви са толкова силни и неуловими, и така си ги замаскирам, че чак се възхищавам на изобретателността на тялото ми ...

В следващия период от време обаче изригна наново една"агресия", наново, защото започнаха да се повтарят случаи, емоции, които съм ТЕсала, които си мислех че са зад гърба ми...гняв, ярост, желание "да ги подредя" и то неуправляеми на моменти...аз съм от хората, които по принцип цял живот правят на мравката път, и паяците не ги убивам, нежно ги полагам на нещо и ги вадя навън...да, когато се е налагало съм проявявала твърдост, но май само ако съм до стената...затова сега това дето изригна отвътре направо ме втрещи.На един от семинарите Мариян спомена че има хора, които ако се налага да ударят някого ръцете им се схващат, не могат да направят движението, е аз съм точно такъв човек. В единичните случаи когато посегна да ударя ръцете до лактите ми се вцепеняват- буквално.На времето се отказах от джудото защото, въпреки че захвата, стъпките, подсечките , задържането ги правех и то доста успешно ..е не можех, и не можех и не исках да я тръшна партньорката, беше ми жал, страх ме беше да не я ударя, да не я нараня, накрая я пусках да си стъпи внимателно на краката...беше смешно даже..не можех и не исках да я тръшна и това е.....Реших тогава, че нямам необходимата спортна злоба.Е, сега съм на мнение че съм я имала и тогава, но просто е била много надълбоко натъпкана.Не съм и давала израз и сумати години съм живяла ползвайки само едно движение, на практика живеейки само в едната крайност, отхвърляйки друго/ или по-точно другите, или май те повечето са били в зародиш прекъсвани, тук не съм още на 100% убедена как точно стоят нещата : ) /

Според както го разбрах аз това е подтиснато, прекъснато в детството движение-агресия, или някое от другите .

Е, та според това което преживях-"Ако бебето няма източник на сигурност, любов и т.н."..в крайна сметка израства един доста невротизиран индивид, на който целия свят му пречи да е здрав и щастлив, на който му се налага да ТЕСа нужди, да ходи по семинари, да се рови по форуми...което не знам как точно да квалифицирам след всичко преживяно- като "хубаво " или като "лошо"... на места е невероятно забавно, някъде е ужасно гадно....но според мен най естествения вариант е бебето да има източник на сигурност, любов и т.н. Било от мама, баба, тате, а ако е цялата рода на-добре...и като порасне по-вероятно ще му се налага да ТЕСа...по..различни работи да ТЕса Това доста би променило живота на Земята.

mayadob написа:Добре, де. Ако конкретизираме, пак до там се стига. Ако бебето няма източник на сигурност, любов и т.н.

Бебето умира. Това е събитие.
Ти какво значение му придаваш?
Това единственото възможно значение ли е? И т.н.


В същия момент има хора, които нямат нужда от храна, или поне така твърдят.
Други живеят постоянно в несигурност и омраза.

Всичко е относително.
Нищо не е задължително.

А и този форум не е за бебета.

ivangp написа:А и този форум не е за бебета.

А за какво е? За вадене от контекста ли?

Маги, не се учудвам, че бебе без подходящи грижи ще израсте зле. Въпросът не е в това. Въпросът е дали нужди, които са съвсем естествени и които е нормално да бъдат задоволявани, могат да бъдат освободени с ТЕС и (в нашия пример), въпреки липсата на подходящи нужди, детето да си израсте ОК.

Исках да кажа не че форумът не е за проблемите на бебетата,а че не е за самите бебета, т.е. че те не могат да четат и прилагат информацията във форума.

По въпроса за нуждите - никъде в тази тема не е писано за освобождаване от първични нужди, като нуждата от храна и закрила.
Ако бебето не получава храна и закрила, то си отива, това е.

Но ако получава храна и закрила, според мен, другите му, неесенциални за физическото оцеляване, нужди могат да бъдат задоволени, ако някой му прави Прокси например.

mayadob:

Въпросът е дали нужди, които са съвсем естествени и които е нормално да бъдат задоволявани, могат да бъдат освободени с ТЕСи (в нашия пример), въпреки липсата на подходящи нужди, детето да си израсте ОК.

Уау...нещо не знам дали ти разбирам питането- питаш дали ако нуждите на бебето вместо да ги задоволя по естествения, нормалния или май по-скоро общоприетия начин, взема че ги ТЕСна , дали ще израсне това бебе ОК...в смисъл ако бебето ми плаче, понеже е гладно и иска цица, аз вместо да му дам цица да му направя прокси...или ако мрънка и иска гушкане, вместо да го гушкам да му направя прокси...правилно ли схващам?!

Не зннам... Ако е това...Тоя вариант никога не би ми хрумнал, на мен ми се вижда много по-лесно да му дам цица, вместо да му правя прокси...доста по-енергоспестяващо ми изглежда Но , може и да не съм права...ама не бих се навила и да пробвам, поне на този етап на развитие

Аз съм работила преди време по въпроса с нуждите и необходимостите/ потребностите/ , но не съм го разглеждала от гледна точка на бебето..по-скоро на възрастен индивид.В началото бях категорично против правенето на каквото и да е от "нужда",...и даже спорих.Според мен тогава, ако един индивид е свързан със "себе си", "висшия си аз", или "природното си аз", "вселената" или там...каквото име искаш му сложи, според мен би следвало да няма други нужди, т.е. това според мен би му осигурило всичко необходимо...И да, права съм, ама само до някъде.После си промених мнението. Напротив, ако има пробойни точно в удовлетворяването на първичните потребностите/ като бебе да речем, ама то се запечатва и в тялото и в психиката, и си иска доста ТЕС, и ако не го доизТЕСаш си те води за носа и като възрастен- мое мнение/, това даже ти пречи да си в непрекъсната постоянна пряка връзка с...ох, сложи му там някакво каквото искаш име Т.е. това пречи да си си ОК.

А дали е възможно вместо мляко на едно бебе прокси-то да му удовлетвори нуждата от храна и дали то ще израсне ОК...и дали нуждата на бебето от храна и гушкане е есенциална или не е , и коя нужда на бебето е есенциална и коя е неесенциална...и кой, кой?! определя коя нужда на бебето е есенциална и коя е неесенциална- бебето или някой друг...ох, даже не ми се мисли по този въпрос , честно
Май бих я карала когато както ми идва отвътре

Маги, нямам предвид бебе, което има възможността да получава подходящи грижи, но вместо това получава прокси. Имам предвид бебе, което няма възможност да получава подходящи грижи, но някой се наеме да му прави прокси. Най-лесно това може да се случи с преждевременно родено бебе, което седи 2-3 месеца в болница без родител и без подходящи грижи от персонала. Или с дете в детски дом.
Иван е отговорил точно на това, което питам:

Но ако получава храна и закрила, според мен, другите му, неесенциални за физическото оцеляване, нужди могат да бъдат задоволени, ако някой му прави Прокси например.

Исках да кажа не че форумът не е за проблемите на бебетата,а че не е за самите бебета, т.е. че те не могат да четат и прилагат информацията във форума.

ОК. Не съм го разбрала. То и нямаше как, защото първото ми прочитане беше "тук не си говорим за бебета", а веднага след това така се обидих и разсърдих, че си казах "Майната му. Няма да му пиша повече във форума, като не иска!" Но малко след това се осъзнах и реших, че нещо не съм наред (дори не го тесах) и влезнах отново, за да напиша в моя дневник това, за което бях дошла по-рано. Та искам да кажа, че покрай това, че се сърдя на мъжа ми още повече покрай бременността явно съм прекалено чувствителна и се обиждам от всичко.

Пак по въпроса с бебето. Писах по-назад, че давам пример с бебе, защото там най-добре се вижда, че нуждата е "нужда за задоволяване", а не "нужда за тесане", тоест тя е естествена, природна.
Докато за себе си смятам, че в момента се тормозя от това, че мои естествени нужди не са задоволени. Но при възрастен човек винаги може да се спори до колко нуждата е естествена и до колко е "болна".

Ето и конкретно какво ме навежда на тия мисли. Сърдя се на мъжа ми, че не общува достатъчно с мен. Тесам това, но нещо в мен казва "Та това е съвсем естествена човешка потребност. Съвсем нормално е една бременна жена да има нужда от мъжкото присъствие, от обмена с мъжката енергия и т.н. Аз съм човек, имам съвсем човешки потребности. Защо да се пъна да се освобождавам от тях? Може и да мога, но за какво ми е да гоня на дедо Господ брадата, като искам да си изживея човешките функционалности?"
До това бях стигнала преди две години с предишната бременност. Сега пак опрях до тук. Но вече май, май клоня към освобождаване на тази "природно заложена потребност", както аз смятам. Вече започнах да си пея "Все пак се предполага, че когато се откопчиш от желанието си, то е свободно да се прояви." И също "Майната им на човешките функционалности. Писна ми да страдам, да става каквото ще." И имам поне някаква мотивация да се освободя. Не зная, ще видим.

Въпрос: непрекъснатото желание за и търсене на удоволствие към коя нужда от изброените е?

Към нуждата от разнообразие е.

Но при възрастен човек винаги може да се спори до колко нуждата е естествена и до колко е "болна".
Ето и конкретно какво ме навежда на тия мисли. Сърдя се на мъжа ми, че не общува достатъчно с мен. Тесам това, но нещо в мен казва "Та това е съвсем естествена човешка потребност. Съвсем нормално е една бременна жена да има нужда от мъжкото присъствие, от обмена с мъжката енергия и т.н. Аз съм човек, имам съвсем човешки потребности. Защо да се пъна да се освобождавам от тях? Може и да мога, но за какво ми е да гоня на дедо Господ брадата, като искам да си изживея човешките функционалности?"

1. Важно е да се разграничат физическите нужди (от въздух, вода, храна, светлина, топлина, движение, почивка, сън и т.н.) от емоционалните нужди, изброени в първата публикация по тази тема.
Ако една или няколко от физическите нужди не са задоволени, физическото тяло умира. Ако една или няколко от емоционалните нужди не са задоволени, тялото продължава да живее, но живее зле.

2. Освобождаването от емоционалните нужди е желателно, но не е задължително. Задоволяването им също е желателно, но не задължително за физическото оцеляване.
Задоволяването на физическите нужди е задължително за оцеляването.

3. ТЕСането на емоционални нужди се прилага тогава, когато те не могат да бъдат задоволени от индивида. Т.е. аз чистя накаква своя нужда тогава, когато аз самият не мога (или си мисля, че не мога) да я задоволя.

4. Нуждата винаги е моя и само аз мога да я задоволя. Нуждата мъжът ми, жена ми, баща ми или някой друг да направи нещо е разклонение на някоя от 6-те нужди, дадени в началото на тази тема. Но тя не е основна нужда, а е нейна разновидност. Това, което в крайна сметка, трябва да се чисти е основната нужда, а не само нейната разновидност.

В дадения по-горе, от Маги, пример, нуждата от сигурност се препоръчва да се чисти защото Маги не може да принуди мъжа си да се държи, както тя иска той да се държи. Т.е. Маги не може да задоволи нуждата си. И като така, тя има три възможности:
1. Нищо да не прави и да продължи да се чувства зле
2. Да се опита да принуди мъжа си да се държи по нецелан за него начин и да влоши още повече нещата.
3. Да се освободи от нуждата и да спре да се чувства зле

Изборът е неин.

В случая имаме класическо пренасяне на отговорност върху някой друг. И натоварването му с вина за нашето собствено състояние. Той е виновен за това, че аз се чувствам зле и на него даваме силата да промени нещата за да се почувстваме добре. Чистенето на нужди е начин да върнем силата в собствените си ръце, където тя принадлежи.

Но пак повтарям, че е важно да се разбере, че нуждата някой нещо да прави, е разновидност на по-генерална нужда.

Нуждата да си харесам носа е клонче от дървото на нуждата да се харесвам, приемам, одобрявам такъв какъвто съм.
Нуждата някой да ме гали, да ме изслушва, да ме гледа в очите, да ми говори мили думи са клончета от дървото на нуждата ми от сигурност.
И т.н.

Дали ще пожелаете да се свободите от някаква нужда и дали ще положите необходимите за това усилия зависи от самите вас.

Разбира се, много по-лесно е да обвиним някой друг за незадоволяването на собствените си желания и нужди. Но това прави ли живота ни по-добър, приятен и лесен за живеене?