TEC

Както обикновено, Иван изказа мислите ми простичко и ясно

Мили мои, напълно осъзнавам какво имам и го оценявам, знам какво искам, на къде се стремя, знам колко голяма стъпка е това което правим сега и въпреки, че изглежда, че е стъпка назад, са по-скоро две напред.

Има неща с които съм ОК, има и такива, които не обичам и не харесвам. Не смятам, че трябва да започна да ги обичам и харесвам или пък да се примирявам с тях, мога да ги понасям и търпя до степен да не ми причиняват емоционален дискомфорт. Именно това ми е целта и ТЕС-ам с тази цел.
Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!

А относно другото... Мисля, че съм от хората, които едновременно виждат и калта и звездите. Доста е неудобно понякога да ви кажа, но на мен ми харесва!

Ако се интересуваш от моето мнение - ти вече си разбрала защо се налага промяната, която ти престои, за какво я правите и какво ще ви донесе тя един ден (не знам историята, но вероятно това за вас е по-краткия път към собствен, нов прекрасен дом в чудесен квартал с чисти слънчеви детски площадки), и имаш правилния подход, и ако беше тесала пак щеше да стигнеш до това.

Ако бях на твое място, в случайте, когато изпитам тъга или съжаление играейки с детето си на площадката с фасове, бих спряла и бих визуализирала новия дом и новата площадка и това е - какво му трябва на човек, както Иван казва - просто усещане за щастие и е щастлив. А един ден няма да ти се налага да го визуализираш, защото ще е реалност, която само по този начин може да бъде постигната сега.

Ти обаче прекалено добре го разбираш и нямаш нужда от помощ. Няма нужда да се насилваш да виждаш само звезди, това постепенно ще стане от самосебе си.

Успех , макар че знам, че ще преминеш през това с вдигната глава, защото ти вече го правиш!

Lady Frost написа:Мили мои, напълно осъзнавам какво имам и го оценявам, знам какво искам, на къде се стремя, знам колко голяма стъпка е това което правим сега и въпреки, че изглежда, че е стъпка назад, са по-скоро две напред.

Има неща с които съм ОК, има и такива, които не обичам и не харесвам. Не смятам, че трябва да започна да ги обичам и харесвам или пък да се примирявам с тях, мога да ги понасям и търпя до степен да не ми причиняват емоционален дискомфорт. Именно това ми е целта и ТЕС-ам с тази цел.
Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!

А относно другото... Мисля, че съм от хората, които едновременно виждат и калта и звездите. Доста е неудобно понякога да ви кажа, но на мен ми харесва!

Какво ти харесва?Да изгаряш от омраза към околната си среда ли?Да се чувстваш зле,мразейки активно една представа?
За мен Понасям и Търпя не се връзват с емоционален комфорт.
ТЕСът би ми помогнал да изляза от "понасям,търпя" към Чувствам се добре,и търся активно това ,което искам.например,друга градинка за детето,да си наредя красиво стаята,да се чувствам добре и да се държа добре с близките и роднините,с които ще живея.
Въпрос на една крачка е да излезеш от гадното-гледай само звездите.

Lady Frost написа:Пък ако на някой му харесва да живее в блок, който ще се срути всеки момент и детето му да играе на площадка, зарината от фасове и семки - негова си работа. За мен това не е нормална обстановка и не смятам да започне да ми харесва!

За справяне с всеки проблем има три начина - избягване на проблема правиш нещо на физическо ниво така че да не си изложен на проблема) , унищожаване на проблема, промяна на отношението ти към проблема.

Тъй като в случая няма възможност да приложиш първите два метода, остава ти само третия.
Ако все пак държиш да ти е кофти, твоя воля.
Само не бъркай приемането с примирението.
И не прави заключението, че приемането значава отказване от желанието за нещо по-добро.

Нямам намерение да споря за каквото и да било! Мисля, че мен няма в какво да ме убеждаваш, Дени! Наясно съм с чувствата си, наясно съм от какво имам нужда и какво ми носи емоционално спокойствие и комфорт. Не мога да кажа обаче, че тези същите неща се отнасят за теб... Така че, както казах, няма смисъл да спорим. Изясни ги за себе си и работи така че да ги достигнеш.

Чак пък да изгарям от омраза, малко пресилено се изказваш... Аз никога нищо не съм мразила, колкото и странно да звучи това, нито пък съм способна на такова нещо! Нехаресването и неодобрението не са равни на омраза. Ще ти дам простичък пример.... Ако една картина е грозна и бездарно нарисувана, тя ще дразни естетическия ми вкус, няма да ми харесва, ще ми е неприятно да я гледам... Аз мога да изтесам тези чувства, но защо да го правя, ако те не ми носят дискомфорт? Още повече, че самата картина ще е все така грозна и бездарна (но пък сигурно ще се намери на кого да хареса )... Да, мога да си променя отношението към нея, но така изневерявам на собствения си усет на нещата, който за мен е правилен и ми носи удовлетворение...

В крайна сметка нещата не могат да са само хубави. Не може и не трябва да изпитваме само положителни чувства и емоции, това е точно толкова вредно, колкото и изпитването на негативни емоции. Знаеш, ли аз съм тесала положителни емоции, при това не веднъж. Те също могат да ти носят дискомфорт, щастието също може да носи дискомфорт...

Ключовите думи за мен са умереност и баланс - да има от всичко, в количества, които не пречат, а допълват гамата от чувства.

Целта, с която писах за това е да кажа над какво работя и накрая да напиша как са се получили нещата, успяла ли съм да се справя и как точно... С надеждата да съм полезна на някого за в бъдеще!

Надявам се да си ме разбрала!

nia

Много ви моля без личностни нападки, ако критикувате нещо, критикувайте мнения, а не личности. За сега този форум бе чист от подобни нападки и много държа да го поддържам такъв.
Няма иделани хора. Всеки греши и всеки има право на мнение.
От няколко мнения няма как да съдим за даден човек.
Ако нечие мнение ви наранява, ТЕСайте се.
Този който ви наранява всъщност ви прави услуга защото ви показва слабости в самочувствието и моделите ви на мислене.

И още нещо, което пропуснах да спомена... Често пъти негативните емоции и нехаресването ни тласкат напред. Аз не искам да живея там и за момента нищо на света не може да ме накара да харесвам мястото. Когато окончателно се преместим и поживеем там известно време, току виж съм си променила мнението, но искам това да стане естествено, а не да се насиля да си променя отношението.

nia до някъде е права за мотивите ни, наистина това е стъпката, която трябва да направим за да имаме собствен дом, такъв за какъвто си мечтаем. И за да го проимам, аз трябва да не харесвам мястото къде ще живеем, за да имам мотив да променя средата си. Ключовото е, че понякога не трябва да променяме нагласата си към средата, а да променим средата спрямо нагласата си!

Границите са много размити и само инстинктите ни могат да ни покажат правилния път, тук няма универсална рецепта (както сигурно във всичко друго на тоя свят). Не трябва да се примиряваме с всичко, не трябва всеки път да променяме нагласата си, понякога трябва да останем себе си и да променим средата... Не случайно не тесам всичко, което ми се случва (неприятното). Все така си псувам като каруцар и се нервя на некадърници, когато шофирам. Не искам да променям това. Едно, че това е начина да се освободя емоционално (въпреки моментния дискомфорт). И второ - ами да си го кажем честно - заслужават си го! Понякога много ми се ще да съм хедонист, но не мисля, че е особено здравословно!

Защо ми направиха силно впечатление постовете то по темата?

Защото ако аз бях изправена пред промяната, която ти предстои, щеше да ми се наложи доста да потесам и чак тогава щях да стигна до това, до позицията, която ти имаш още от самото начало, и която успяваш да отстояваш, което за мен означава, че ти е нещо като вече формирано убеждение. На мен щеше да ми отнеме време за да го постигна.

Мисля, че с тесане не може да се заобича нещо, което дори още не си изпитала - все още не знаеш как точно ще се впишеш и съответно почувстваш там, трябва първо да поживееш, пък с времето всичко е възможно ... Но сега да започнеш да го харесваш ... винаги съм смятала, че ТЕС е магия, но ... чак толкова ... не.

Хех! Не съм стигнала до тези изводи току-така! Открила съм тези неща при други обстоятелства - за щастие или не живота ми е изпълнен със събития, които не ми харесват и които са изпитвали издръжливостта ми! Явно съм жилава!

Може би най-важното нещо, на което трябва да се научим е да превърнем деградивните чувства в градивни! И да извличаме полза от всичко, което ни се случва...

И другото важно нещо е, че приемането е харесване само в някои от случайте, във всички останали е разбиране защо е така и прекратяване на съпротивлението, осъзнат избор на най-малко лошия вариант в името на нещо по-голямо, избор за добро, което ти правиш всъщност.

Щом не искаш няма проблем. Изборът си е твой. Само не си търси извинения, че не искаш. Просто си отстоявай мнението.
Защото да казваш, че имаш избор, но всъщност нямаш избор, защото нещата са еди какви си е най-малкото смешно. Или имаш избор или не.
С ТЕС можеш да харесаш нещо което не харесваш, а не само да си безразлична.
Изборът дали да го направиш е единствено и само твой.
Кой какво заслужава не решаваш ти. Ти решаваш единствено какво заслужаваш ти самата.
Щом смяташ, че ти заслужаваш да се тровиш заради действията на другите, давай.

Малко имам чувството, че говорим на различни езици, но не е толкова важно...
Нека да греша... Грешала съм безброй пъти в живота си... Света не се е свършил... Но и също толкова много пъти съм била права (за мене си)...
И да, не аз решавам кой какво заслужава... Хората сами си го решават... Може би аз съм инструмента за тяхното "наказание", така както те са инструменти за моето... Не очаквам да схванете какво точно имам предвид, не настоявам... Не искам да споря, не искам да се караме...
Трябва ли да ви напомням, че не можете да помогнете на никого, без той сам да е пожелал? Човека сам си помага, другите са само инструменти с чиято помощ прави нещата...

Приятен ден от мен!

Lady Frost написа:.....не искам да се караме...
Трябва ли да ви напомням, че не можете да помогнете на никого, без той сам да е пожелал? Човека сам си помага, другите са само инструменти с чиято помощ прави нещата...
Приятен ден от мен!

Ние не се караме.
Да не забравяме все пак, че този форум и твоите и чуждите мнения се четат от много хора и ако ти не искаш да направиш нещо, може някой друг да му светне някоя лампичка и да посика да го направи.
Не приемай нещата лично!
Всички сме тук за да се учим един от друг.