TEC

desko написа:А относно отношенията с майките, и при мен е така. Редовно се карам с майка ми за глупости.

Защо според теб е така?

Но мен повече ме притесняват отношенията ми със свекървата.

Това показва, че не ти харесва положението, т.е. би искала да е различно. Но в последствие пък се оказва, че предпочиташ да си остане каквото е. Виждаш ли къде е противоречието?
За всичко обаче естествено обвиняваш свекървата. За което според теб имаш абсолютното право.

Имаше една случка в близкото минало, която много ме наради и съм и страшно обидена.

Обаче тя няма емоционалните и най-вече физиологични проблеми които имаш ти.

И досега немога да и простя и когато я видя очи в очи и си нямате и на идея каква омраза изпитвам. Към никой човек не съм изпитвала такова нещо. Отделно, че започвам да треперя, немога да спя, докато ни е на гости или ние у тях. И с мъжът ми се караме заради нея.

И кой страда в случая тя или ти?

Но най-лошото е, че не искам да и простя.

Имено това е най-лошото и то единствено за теб.

А знам, че ако ТЕС-ам тези мои чувства, сигурно ще ми мине

Много вярно предположение.

и ще се наложи да се виждаме по-често. Затова се сдържам.

Ей тука ти е най-голямата грешка в заключенията.
Ако й простиш, ще ти мине. Ще спиш спокойно и няма да се тровиш с разтреперваща те омраза. Няма да се караш и с мъжа си заради нея.
И дали ще се виждате по-често или не няма да има значение, т.е. няма да ти пука, както ти пука сега.
Т.е. - прости й заради себе си, а не за да я оневиниш.
Никой не може да каже как ще се развият отношенията ви след като се изчистиш от негативизма си към нея с ТЕС.
Едно обаче е сигурно - ти ще си различна и ще се чувстваш по-добре.
А миналото и стореното не може да бъде променено. Може да бъде променено само отношението ни към него и така да бъде променено настоящето и бъдещето ни.

И накрая да повторя една моя любима мисъл:
"Прошка е уханието на теменужката върху подметката на обувката която я е стъпкала."

Да дораснеш до такова съзнание не е лесно, но пък е много полезно.

Здравей Деско,

От цялата работа аз разбирам, че ти се чувстваш зле, но не искаш да го промениш, защото според теб омразата ти един вид "наказва" свекърва ти, но както става ясно, тя наказва само теб. Така че ти предлагам да си спестиш мазохистичното удоволствие да я мразиш, и може би след това светът ще започне да изглежда по друг начин. Имай предвид, че освен всичко друго, това постоянно напрежение заради омразата, която изпитваш, се отразява на всички аспекти на живота ти и отношенията ти с хората, а същевременно постоянното мислене на нещата, които те дразнят, предизвиква в живота ти повече от същите неща.

Така че ти предлагам да опиташ да изчистиш омразата си - така ще спечелиш ти, семейството ти и обществото като цяло

Успех!

Днес май не тесах, но да се похваля, че майка ми има голям напредък и дори беше се хванала да прави гимнастика без да й напомням енергично

ТЕС-вай!
Да си спокойна и положителна не означава да си съгласна с нея. Но пък означава да не се разболяваш.

Ние сме в процес на пренасяне. От квартирата, където живеем сега сами, ще се местим при бабата на мъжа ми. Освен баба му там живее и братовчедка му - ще сме пълна къща! Хич не ми се нрави, но за сега това е положението. Имам много резерви - не харесвам апартамента, не харесвам квартала, не искам да живеем с някого, особено при положение, че не сме много желани, пък и там непрекъснато има хора. Ще е стрес както за мен, така и за сина ми, за мъжа ми и за него сигурно, макар че там той е живял дълго и му е по-близко... Абе въобще пълна лудница. Започвам да тесам тези неща, дано си променя отношението, не искам да отивам там с тази негативна настройка. Защото го приемам като ново и хубаво начало и знам, че така ще можем да си изпълним плановете. Разбира се имаме и други варианти къде да идем, но този ми се струва най-безобидния... Та така... Ще докладвам, какво е станало!

а може би ще е полезно и забавно за сина ти да общува с повече хора;да наблюдава ТВОИТЕ взаимоотношения с тях,да има нови начала.
аз харесвам пълни къщи .за мен общуването е полето ,в което Растем всъщност.

Днес докато разсъждавах дали да правя ТЕС или да тренирам вечерта, когато бебо заспа, реших да се заема отново с майка ми и да опитам да приложим техниката на въобразаването (не знам така ли ще се преведе - imagineering technique). За незапознатите - това е метод на прилагане на ТЕС при който човек си представя, че "влиза" и оглежда отвътре частта от тялото, която го боли или не му е наред, и теса появилите се усещания. В това, което прочетох се препоръчва да направиш веднъж "суха тренировка", като си представиш, че влизаш в някоя част, която ти е наред, за да отключиш въображението един вид, и след това да се прехвърлиш в проблемната част. Сухата тренировка в повечето случаи е влизане в главата, освен ако проблемът не е там (така например, когато я изпорбвах върху себе си, аз никак не останах очарована от необитаемата дървена пещера, която видях, с паяжини и прах; после се сетих, че проблемът с късогледството е в главата (очите), а също така и имам все още един белег от един инцидент, с други думи главата ми не е подходяща за суха тренировка ; и се прехвърлих на гърдите - беше прекрасно - виждах бяло-розови порцеланови стени, и всичко беше много красиво, свежо и гладко; дори си представих, че съм вътре със сина ми, който е бебе, и си играем и той расте и се смее, и порастна и стана много висок, а аз се чувствах като фея ; после се върнах пак в главата и си я представих като тъмно мазе (като едно време в блока, в който живеех). Теснах там каквото излезе, после мястото пак си остана мазе, но този път добре осветено, с коридори, облицовани с тухли в топъл кафяв цвят, чисто и с приятна миризма. Влязох в "нашето" мазе - то беше просторно, облицовано със същите хубави кафяво-червени тухли, беше полупразно и имаше малки прозорчета, които излизат на нивото на земята; хрумна ми, че това са очите ми и колкото и ирационално да ми се стори, теснах "Въпреки че очите ми са под земята и виждам само краката на хората...", после вече си предтсавих стаята по-светла и с големи прозорци, но след това въображението ми съвсем залетя, пък и бебо се събуди... ) та понеже майка ми има доста рационални разсъждения по отношение на проблемите си, реших, че тази техника е подходяща за нея. И така, представата й за главата й беше, че вижда мозъка, с гънките, кръвоносните съдове и кръвта, и усещането беше неприятно. Теснахме усещането, и при второто влизане каза, че въжда същото, но за разлика от първия път, когато видяла мозъка си тъмно сив, този път бил бял. Усещането вече не било неприятно. Прехвърлихме се в едното коляно. Тя започна да ми обяснява как вижда ставата и хрущяла и си позволих да я спра, да й кажа да спре да мисли рационално и да си представи коляното като стая или нещо друго. Тя каза, че си представя моя хол, с цветя във вазата, и че брат ми влиза, поздравява я и сяда на канапето. Попитах я как се чувства и тя каза "много добре". После влязохме в другото коляно и тя каза, че си го представя като стая, с еди какви си цветя, с масичка и прочие... попитах я ако трябва да визуализира болката като някакъв предмет, какво ще бъде и тя каза, че си представя като ябълка на масата. Попитах я как се чувства в стаята и тя каза пак "много добре". Попитах я как изглежда ябълката и тя пак каза добре. Та след това направихме един тур с (това отдавна се каня да го направя, и този път не се стърпях, защото според мен е очевидно) Въпреки, че моята болка е част от мен, и аз си я харесвам и не си я давам.... и вариации по темата. После си представяше пещера, в която беше студено и мокро и теснахме това, след което пещерата се трансформира в слънчева поляна, на която тя си постла и си легна и й миришеше на мащерка и сено и й беше много добре. Мисля утре вечер да направим още един тур, но съм озадачена.

Това е страхотно, Arethuse!
Със сигурност ще го пробвам и ще докладвам!

Чудесно е!

Препоръчвам на който иска да пробва да прочете в emofree как се прави, не съм описала подробно техниката,

Дени написа:а може би ще е полезно и забавно за сина ти да общува с повече хора;да наблюдава ТВОИТЕ взаимоотношения с тях,да има нови начала.
аз харесвам пълни къщи .за мен общуването е полето ,в което Растем всъщност.

И аз харесвам пълни къщи... Но такива, в които сме желани!
И всеки да има достатъчно лично пространство. Неща, което не мога да кажа, че са така за настоящата ситуация!

Днес се бяхме там цял ден, мъжа ми стяга нашата стая, а с малкия излязохме навън. Обиколихме околните площадки... Беше ми доста гадно, при мисълта, че за неопределено време за напред това ще са местата на които ще пребиваваме. Просто ми е ужасно неприятно - сиво, грозно, мръсно, никаква зеленина, разпадащи се блокове... Не че цял живот съм живяла в царски палати, но дори в общежитието, където живеех, докато следвах, беше по-уютно!
Много за тесане имам.

Когато не можеш да имаш това, което харесваш, най-добре харесай това, което имаш. И бъди щастлива с него.

Не мисля, че има смисъл да "харесваш това, което имаш", ако не го харесваш Как тогава ще израстваме и ще вървим напред?! По-скоро изчисти негативите, реши какво искаш и ще видиш как ще си "привлечеш" и създадеш" различна реалност.

Здравей Arethuse,

Значи, първо, и аз се нареждам на опашката от чакащи за линк към imagineering technique (дори не ми остана време да го потърся и прочета в оригинал – признавам си).

Но това изобщо не ми попречи да го пробвам, защото не знам доколко техниката е допаднала на рационално настроената ти майка (повечето майки май са такива), но за моето развинтено въображение се оказа страшно подходяща!

Аз не правих „суха тренировка”, защото и без това, както може да се прочете в темата ми, аз ежедневно си визам и се разхождам в уж здравата ми глава (каква ирония ) и там няма какво ново да открия освен големия компютър с безброй лампички (съзнанието) - сега усъвършенстван, малкото дете (подсъзнанието), което със всеки изминал ден става все по-уверено и доволно и вече все повече се сриятелява с компютъра и „границата между двете” (там където се помещавам аз – обзавела съм се с едно диванче, един лаптоп и огромно шише с минерална вода ).

Та влязох директно в жлезата. Първата ми асоциация беше свързана с Малкия Принц и неговата малка планета. Жлезата беше моята малка планета, която преди време е била райска градина и е задоволявала всичките ми нужди от храна и т.н., но по-късно беше започнала да търпи ежедневни атаки отвън и за тази цел аз с времето бях изработила бял щит от всички страни за да я защитя. Само че този щит почти не позволяваше на слънчевите лъчи да проникват на планетата и тя вече не можеше да ме изхранва (или поне храната съвсем не беше достатъчно). Дори в следствие на това вече се беше получил един напълно мъртъв участък (възела, както вероятно става ясно). Това, с което се хранех беше някаква изкуствена космическа храна на таблетки, която получавах отвън като хуманитарна помощ, но тъй като тя изобщо не беше предназначена за моите нужди ... доста бях излиняла (не само физически).

Тесах
това, че „бях станала жертва на космически пирати, които бях привлякла с плодородието си”,
това, че ”за сега ми се налага да използвам щита за да оцелевам”, това че „щита спира слънчевите лъчи и не мога да почувствам топлата им милувка”,
това, че „за сега трябва да се задоволявам с гадните таблетки за да оцелее планетата, докато намеря начин да се справя с пиратите”, както и „мъртвия участък, където почвата се беше превърнала в пясък, защото бях подценила ситуацията и не бях взела мерки навреме”

След това обаче реших, че не може да приключа всичко просто така, защото от друга страна в алфа по два пъти на ден си повтаряме, че тази планета е напълно здрава и изобщо райско място за живеене. Затова влязох там и хвърлих доста труд по това да направя щита пропусклив на светлина (стана малко като парник, но това е само за сега), да рекултивирам почвата и т.н., и т.н. И това са само временни мерки, защото основните сили ще бъдат насочени срещу пиратите утре.

Lady Frost написа:Просто ми е ужасно неприятно - сиво, грозно, мръсно, никаква зеленина, разпадащи се блокове... Не че цял живот съм живяла в царски палати, но дори в общежитието, където живеех, докато следвах, беше по-уютно!
Много за тесане имам.

Двама затворници гледали през решетките на килията си. Единият виждал кал и мръсотия в затворниеския двор, а другият небе обсипано със звезди.

Всико което трябва да направиш е да вдигнеш глава, т.е. да промениш гледната си точка. Или по-точно това на къде гледаш.
"Калта и мръсотията" винаги ще са там, както и "небето обсипано със звезди".