TEC

Добре е. Продължавай все така, но ТЕСай яко всеки ден. И пиши по-често.

Имам чувството, че не напредвам, а се въртя в омагьосан кръг. Съмненията, че си губя времето с ТЕС нарастват. Депресивните и гневни състояния - също. Няма и следа от покоя и блаженството, които изпитвах известно време след първия сеанс с теб.

Проблемът може би идва от това, че работя за неща, за които няма как да получа доказателства, че ТЕС ми помага. Образуванието е отстранено, ако не се появи нищо, може и да е щастлива случайност. Ако след време се случи чудо и родя собствено дете може пак да е щастлива случайност. Как да съм сигурна, че ТЕС ми помага?

Затова освен всичко останало искам да работя и за проблем, за който мога да видя медицински резултат. За този проблем не ми помогнаха години наред нито класическа хомеопатия (цели две години), нито билки, нито тибетска медицина, нито курсове по смехотерапия , накрая се принудих да се обърна към най-тежката химия - не визирам лекарствата за пролактина, а стимулациите за ин витрото. Става въпрос за микроаденома на хипофизата и за високия пролактин, който подтиска овулацията ми. Този проблем се отключи след смъртта на майка ми. Честно казано в момента не вярвам, че ТЕС може да ми помогне за това, но искам да опитам. Ако се случи чудо и наистина пролактина ми се нормализира с ТЕС, това ще ми даде огромна увереност и сила. Моля те кажи ми дали подобна декларация е добра и как да започна, за да е най-ефективно:

"Въпреки че имам неканени и нежелани мисли и емоции, които са образували микроаденом в хипофизата ми и покачват нивата на пролактин в тялото ми и подтискат овулацията ми, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да съм здрава и да имам идеален хормонален баланс, идеални стойности на пролактин и идеална овулация".

Направих три сесии за майка ми в три различни дни. При първите две през цялото време ме пробождаше десния яйчник и мястото на операцията, отвреме навреме ме пробождаха бъбреците. Чувствах една ужасно смазваща болка, все едно целия свят се е стоварил върху мен, все едно аз съм самата тази смазваща болка. Тесах: "Искам да умра и да съм с мама където и да е тя. Не мога да понеса, че мама вече я няма и че не можах да й помогна. Тази смазваща болка, че мама вече я няма и че не можах да й помогна пронизва яйчниците ми. Тази смазваща болка прониква във всяка моя клетка и ме убива". Тесах и други чувства в този дух, които ми идваха, но всичко се въртеше около тази смазваща болка, която притиска сърцето ми, пробожда яйчниците ми и т.н.

Тази сутрин при третия сеанс тази смазваща болка вече не беше толкова смазваща, а десният яйчник не ме пробождаше. За сметка на това ме пробождаше отвреме на време десния бъбрек и ме болеше силно мястото на операцията. Почувствах много силна болка заради страданията на майка ми. Започнах да тесам: "Ужасно ме боли сърцето и мястото на операцията, защото майка ми страда и се мъчи, не може да стане от леглото и да ходи и не може да яде, а е гладна". Появи се чувството, че за да докажа обичта си към нея, трябва да страдам и да се мъча като нея. В един момент както виждах спомените си като на филм започнах да тесам нейните точки и да повтарям от нейно име: "Отчаяна съм, нямам сили да стана от леглото, не мога ходя и да се храня, а съм много гладна, чувствам, че животът изтича от тялото ми". Само след няколко минавания по точките се успокоих. Започнах да тесам: "Прощавам си. Аз тогава бях едно младо объркано и уплашено момиче, аз направих всичко възможно, за да помогна на майка ми да оздравее. Толкова можех и знаех тогава. С такава информация разполагах. Затова си прощавам. Освобождавам майка ми от оковите на болката си. Давам й криле да полети и да е свободна". В един момент си я представих като орел, който полита.

Обяснението ти как изкачат различни аспекти на един проблем го изпитах в моето тесане. В момента въобще не искам да умра, за да бъда с майка ми, напълно се освободих от това, сигурна съм, даже се чудя как някога съм го изпитвала, аз ли съм била този човек, но пък в последния сеанс страдах заради болката на майка ми, което пък преди не ми изплуваше като чувство. Все едно махаш люспите на лук и като махнеш едната люспа от емоции, изплува друга, която няма как да изплува ако не си отлюспил предишната. Странно...

Вчера изпитах много силен гняв към свекърва ми, че винаги командва и се меси. Беше свързано с конкретна ситуация. Тесах чувствата си, но все още се ядосвам, а толкова не ми се теса и не ми се мисли за нея...

Болката на мястото на операцията все още я има. Като че ли покрай тези силни емоции се увеличава. Но няма смисъл да ходя на лекар, какво ще ми каже - лягай под ножа, за да те изтърбушим и кастрираме. А, за малко да забравя, те това го наричаха лекуване.

ТЕСа ли това си изречение

аз съм самата тази смазваща болка

Ако не си, направи го!

как да си сигурн, че ТЕС ти помага? Ами сама виждаш как се променят лисите и убежденията ти. Какво по-голямо доказателство от това искаш?

Ако забременееш и се излекуваш може да е щастливо съвпадение на обстоятелства - ами може, на кой му пука. Нали ще си здрава и ще имаш дете. Ако не е от ТЕС предизвикано това щастливо съвпадение, то от какво ще е? Защо досега не ти се случи това щастливо съвпадение?

Дали декларацията ти е добра? Всяка декларация е добра. Сама видя че лукът сам показва следващата люспа, след като махнеш горната.

След година ТЕСане ще се чудиш как си могла да си мислиш, че само инвитро е начина да забременееш и че само собствено дете може да осмисли живота ти. Точно както сега се чудиш как си могла да искаш да умреш за да изкупиш вината към майка си.

След като човек изчисти хроничните негативни емоции се променят от самосебеси и хроничните негативни мисли.

ТЕСай яко. И когато най не ти се теса, тогава най-силно имаш нужда от ТЕС. След година ще си благодарна, че си го направила.

Нещо ми е тръгнало на 37 годишни жени с проблеми със забременяване и "изчерпващ се" яйчников резерв. Днес говорх с още една жертва на съвремената медицина. С пълен набор яйчници, тръби и всякави други органи. Но според лекарите вече с изчерпан яйчников резерв. Е как се изчерпа този резерв? По няколко цикъла на месец трябва да е имала жената за да го изчерпа на 37 години.
Мъж да беше, има как да изчерпа прословутата кофа сперма дадена му от дядо Господ. Ако приемем, че и този градски мит е верен. Но жената как да го изерпа този резерв като не може да има цикъл по-често от веднъж в месеца.
Който лекар ми обясни смислено тои феномен ще го черпя една операция по негов избор.

Alisa написа:ТЕСа ли това си изречение

аз съм самата тази смазваща болка

Ако не си, направи го!

Направих го чак след като ми писа! Но май е нужно още...

ТЕСай яко. И когато най не ти се теса, тогава най-силно имаш нужда от ТЕС. След година ще си благодарна, че си го направила.

Имам чувството че тесам бездънна яма, колкото повече тесам, двойно повече емоции изплуват за тесане. Не му се вижда края...

Нещо ми е тръгнало на 37 годишни жени с проблеми със забременяване и "изчерпващ се" яйчников резерв. Днес говорх с още една жертва на съвремената медицина. С пълен набор яйчници, тръби и всякави други органи. Но според лекарите вече с изчерпан яйчников резерв. Е как се изчерпа този резерв? По няколко цикъла на месец трябва да е имала жената за да го изчерпа на 37 години.
Мъж да беше, има как да изчерпа прословутата кофа сперма дадена му от дядо Господ. Ако приемем, че и този градски мит е верен. Но жената как да го изерпа този резерв като не може да има цикъл по-често от веднъж в месеца.
Който лекар ми обясни смислено тои феномен ще го черпя една операция по негов избор.

Прословутата кофа сперма се възстановява, но не и яйчниковият резерв. Така твърдят лекарите разбира се, но не съм намирала досега алтернативно решение за изчерпан яйчников резерв. С възрастта остават все по-некачествени яйцеклетки. Дори една жена да има цикъл, това не означава, че има останали яйцеклетки. Поне при една приятелка на 42 години беше точно така и сега чака за донорска яйцеклетка. Вярвам, че с тесане може да се подобри качеството на яйцеклетки, но не и резерва. Точно затова те питах дали според теб яйчниците могат да се рестартират. В момента не знам дали стотици или хиляди жени чакат за донорски яйцеклетки в България, а донорки трудно се намират. Малкото пъти, в които съм чела по форуми за този проблем, ми става много зле и затова избягвам да чета за това. Но съм чела и за случаи много преди 37 години с изчерпан яйчников резерв, мисля, че все пак са редки.


От четвъртък вечерта до тази сутрин бях на сух пост (без храна и вода), редувах ТЕС, Лечебният код и молитви. Надявам се ТЕС да ми е помогнал и без вода. Имам чувството, че сухият пост ми изостри още повече емоциите, защото два дни не спрях да плача, но дори и когато не бях в състояние да говоря, просто тесах по точките. Лошото е, че мъжът ми се настрои още повече срещу ТЕС, убеден е че ТЕС ми наслагва емоциите навътре, а не ги чисти. Бях го накарала да тесаме заедно негов проблем, но той вместо проблема тесаше : "изпитвам злоба и ярост към теб, защото ми губиш времето и ме караш да се тупам като маймуна". Не знам дали наистина го изпитваше или го казваше нарочно. Твърди, че няма какво да чисти, което не е вярно разбира се. Но съм отчаяна, защото знам, че това да имаме дете наполовина зависи и от него.

В петък тесахме заедно с брат ми един негов проблем, той започна много да се прозява и му се доспа. Казах му да продължи сам поне един месец, за да види ефекта, но не съм убедена, че при него ножът е опрял до кокала и че ще го направи.

Преди няколко дни осъзнах, че аз подсъзнателно искам да страдам и да съм болна, за да бъда мъченица. Странно докато се обливах под душа, ми мина на лента болестта на майка ми, после моите здравословни проблеми, разкарването по лекари и го осъзнах. В последните няколко дни тесам редовно следното: "въпреки че аз подсъзнателно искам да съм болна и да страдам, поздсъзнателно искам да се самосъжалявам и да ме съжаляват, за да бъда мъченица с ореол на главата, аз избирам да съм здрава, силна, свободна и щастлива. Аз се освобождавам от всяко съзнателно и подсъзнателно желание да страдам и да съм болна и избирам да съм здрава, силна, свободна и щастлива. Аз се освобождавам от тази мощна самоунищожителна програма сега".

В четвъртък както се бях облегнала на едно дърво в парка видях отдалече една моя бивша колежка да разхожда детето си, тя още е в майчинство. След няколко мига ме връхлетя такава смазваща болка, каквато изпитвах при тесането за майка ми. Помислих си "това дете можеше да е мое. Сега аз можех да съм в майчинство и да разхождам детето си".

"Тази смазваща болка, че нямам свое дете и че никога няма да имам, притиска сърцето ми и ме убива. Аз съм тази смазваща болка, целият свят е тази смазваща болка".
В един момент видях майка ми в ковчег, ембриончетата ми не бяха ембриончета, а малки деца в един ковчег, аз също бях в ковчег, всички бяхме трупове. Започнах да тесам: "Аз изгубих всичко, най-любимите си същества и живота си. Аз съм тази смазваща болка".
В един момент толкова ме притискаше сърцето, че тесах : "тази смазваща болка притиска сърцето ми. Всеки момент ще получа инфаркт и ще умра".

В един момент всичко ми се струваше като някакъв сън, единствено чувствах тази смазваща болка, аз бях тази смазваща болка и тесах: "имам чувството, че всичко е сън. Чувствам се ужасно дезориентирана. Аз съм тази смазваща болка".

Това тесане на тази смазваща болка продължи от четвъртък следобед, целия петък и цялата събота. Вчера тази смазваща болка ме връхлетя при мисълта, че сега бебето ми можеше да е на девет месеца (ако се беше родило след ин витрото). Тесах нещо от сорта: "Сега бебето ми можеше да е с мен и да ходим заедно по паркове и градинки. Сега можех да съм безкрайно щастлива. Не мога да понеса, че бебето ми го няма. Тази смазваща болка притиска сърцето ми и ме убива. Аз съм тази смазваща болка". И непрекъснато плачех, представях си как е до мен, как се грижа за него, бях полудяла от отчаяние и мъка.

В момента просто се чувствам много изтощена и физически и емоционално. Тъжно ми е, но просто нямам сили да плача и да изпитвам тези опустошителни емоции...

Тъй като вкъщи редовно ми се повтаря как трябва да осиновим дете, за да не рискувам живота си, много се ядосвам от това. Знам какъв е проблема, но изпитвам ужасна съпротива да го тесам. Не искам да се освобождавам от това, не искам да си променям нагласата, не искам тази стена да се пробива. Най-вероятно е ПО. Проблемът е, че цял живот съм била свидетел как майка ми не обича и не уважава родителите си, която са я отгледали, а боготвори биологичната си майка, която е оставила общо три деца - две за осиновяване и едно в дом. Вече не я осъждам за това, била е млада, в безизходица, макар че в онези времена е имала шанса с много труд и усилия да бъде майка на тези деца, но е избрала лесния вариант, както и да е. С годините осъзнах, че за да могат някои хора да са щастливи с дете и да имат шанса да осиновят, трябва да има някой, който да го изостави това дете. Ето например една наша позната, която живее в Швеция, ни е казвала, че там никой не си изоставя децата и няма деца за осиновяване. А това е голяма трагедия за бездетните семейства. Изоставянето и осиновяването са просто две страни на една и съща монета. Но страхът ми е, че това дете мен няма да ме обича и уважава, че дори може да ме бие някой ден, когато е силно, но ще боготвори биологичната си майка. Всъщност не просто ме е страх, а съм напълно убедена, че ще стане точно така. И пак идваме до това, че само едно дете родено от мен може да осмисли живота ми и да ми даде обичта, за която цял живот съм мечтала. И май няма излизане от този омагьосан кръг и от тази безизходица...

Surviving woman написа: Поне при една приятелка на 42 години беше точно така и сега чака за донорска яйцеклетка. Вярвам, че с тесане може да се подобри качеството на яйцеклетки, но не и резерва.

Това е проблема на хората, че вярват на докторите. Ако спрат да им вярват, толкова ще има намалеят проблемите, че няма да има как да се изживяват като жертви.
Според официалната статистика на смъртните случаи в САЩ, смъртността намалява с 40% когато лекарите стачкуват.

Лошото е, че мъжът ми се настрои още повече срещу ТЕС, убеден е че ТЕС ми наслагва емоциите навътре, а не ги чисти. Бях го накарала да тесаме заедно негов проблем, но той вместо проблема тесаше : "изпитвам злоба и ярост към теб, защото ми губиш времето и ме караш да се тупам като маймуна". Не знам дали наистина го изпитваше или го казваше нарочно. Твърди, че няма какво да чисти, което не е вярно разбира се. Но съм отчаяна, защото знам, че това да имаме дете наполовина зависи и от него.

Колкото е лошо, толкова е и добро. Прочети пак историята за селянина, който имал един кон. http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=8&t=1415
Няма лошо и добро. Всичко е двойнствено и е обект на лична интерпретация.

Преди няколко дни осъзнах, че аз подсъзнателно искам да страдам и да съм болна, за да бъда мъченица.

Страхотно осъзнаване и е добре, че си се заела да го ТЕСаш.

Тъй като вкъщи редовно ми се повтаря как трябва да осиновим дете, за да не рискувам живота си, много се ядосвам от това.

Това е за ТЕС.

Знам какъв е проблема, но изпитвам ужасна съпротива да го тесам.

Това е за ТЕС

Не искам да се освобождавам от това, не искам да си променям нагласата, не искам тази стена да се пробива.

Това е за ТЕС.

Най-вероятно е ПО. Проблемът е, че цял живот съм била свидетел как майка ми не обича и не уважава родителите си, която са я отгледали, а боготвори биологичната си майка

Това е за ТЕС.

Изоставянето и осиновяването са просто две страни на една и съща монета.

Страхотно прозрение.

Но страхът ми е, че това дете мен няма да ме обича и уважава, че дори може да ме бие някой ден, когато е силно, но ще боготвори биологичната си майка. Всъщност не просто ме е страх, а съм напълно убедена, че ще стане точно така.

Това е за ТЕС.

И пак идваме до това, че само едно дете родено от мен може да осмисли живота ми и да ми даде обичта, за която цял живот съм мечтала. И май няма излизане от този омагьосан кръг и от тази безизходица...

Има изход. Нарича се ТЕС.

Имаш страхотни прозрения. Браво.ТЕСай вси1ко, което не ти се ТЕСа. Няма разлика между теб, брат ти и мъжа ти, когато не искате да правите ТЕС. Запъвате се като магарета на мост, но това не прави преминаването на реката по-лесно.

Мила приятелко,

Не се страхувам да те нарека така, защого след като те изчетох от...до те считам за такава.
Прежвияла си много голяма болка, трудно детство, много препятствия и много борби.
Моята болка е подобна на твоята, с тази разлика, че аз съм нямала такива проблеми в детството и не съм оперирана от миома, преди години имам лапараскопска заради киста и операция на гърдата за фиброаденом.
И аз съм на 38г, без дете и се боря, търся начини да накарам това тяло, тази душа да привлече една друга душа там някъде отгоре и заедно да продължим напред. Аз пък съм против ин витрото, поради много причини- прочети темата ми. Освен това, скоро четох, че при инвитрото се раждат млади души- такива ,които тепърва идват на земята и имат много, много затруднения. Неслучайно, деца родени инвитро, имат по-висок риск от различни болести- например съм чувала за церебрална парализа. Алена беше казала, че ако на едно семейство не е писано да има дете, дори и инвитрото не може да излъже съдбата. Т.е след време плащаш определена цена. Имам случаи пред мен в тази насока. Така че, се бори, споделяй , споделянето на болката, преживяванията лично на мен ми помагат. Има доста случаи на забременели с помощта на ТЕС след дългогодишен стерилитет.Разковничето е някъде в психиката според мен. Може би трябва да израснем, да надмогнем себе си, да преодолеем пречките, да минем през различни перипети, за да получим своята най-скъпа награда. Може би там горе ни гледа една много развита душа, която чака да минем уроците си и да дойде при нас.
И аз се боря с хормонални дисбаланси, цикълът ми досега беше като по часовник, но изведнъж се обърка, май не правя овулация и не пукам фоликули, оттам няма прогестерон и започна да ми идва раничко.Чудя се вече как да го вдигна тоя прогестерон. Пуснала съм досега LH, FSH и естрадиол, също и TSH. FSH e в норма, даже е на по-долна граница, около 4-5 беше и хомеопатът ми каза, че няма ранна менопауза, дай Боже. Този месец се надявам доки да ми пусне пролактин , прогестерон и тестостерон да видим дали няма там проблем. По принцип живея в Русе, но ще ходя в Плевен на лекар. Тъжна съм от този факт, около мен всички имат деца или правят инвитро, но това е моят път, моят живот, и трябва да го живея. Животът винаги има смисъл. Например, аз имам двама малки племенници и ако не успея да имам свое дете, мисля да се изместя в София при тях и да им помагам по някакъв начин. Няма да бъда майка, но пък ще бъда леля. Моята леля няма деца, но пък се е грижила за нас, имала е нас. Принципно мисля и в посока осиновяване. Така че, варианти много да си МАЙКА. Родилка и майка са две различни понятия.

Ето я и моята тема:
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=1441

Поздрави и успех!!! И пиши!!!

Здравей Биби ,

тъжно ми е, че се отказваш от такава възможност като ин витрото. За мен ин витрото е най-великото постижение на науката. За първи път от хилядолетия жени без тръби имат шанса за детенце,а в миналото са били обречени. Да, сигурно се плаща висока цена за това. Аз може би също плащам тази висока цена с тези силни стимулации. Но пък ин витрото може да се прави и без стимулации. Просто аз попаднах на лекар, който прави едни от най-силните възможни стимулации и не приемаше нищо друго. Просто трябваше да потърся и второ и трето мнение. Никой не ме беше предупредил за рисковете от стимулацията. Като гледам дечицата ин витро, никой не може да ме убеди, че тези деца са нещо по-малко от другите дечица или че не е трябвало да се раждат. Никой не може да ме убеди, че едно нормално образовано семейство няма право на едно детенце ин витро, а едно абсолютно неграмотно семейство, изхранващо се от кражби и от социални помощи, има право на 10 деца и че това са т.нар. стари души.

Всъщност не осъждам никого и нищо и в никакъв случай не искам двете ни теми да се превърнат в спор за или против ин витрото. Толкова си мила, а и имаме една и съща болка, не искам да спорим за това. Нека всеки да чувства нещата както ги чувства.
За мен проблемът на нас двете идва на първо място от биологичния ни часовник, в смисъл ако сега бяхме на 20 години, най-вероятно нямаше да имаме тези репродуктивни проблеми. Надявам се с ТЕС по някакъв начин да го рестартираме, така да се каже.

На мен ми се даде отговор каква щеше да е цената ако се беше родило това ембрионче от ин витрото. Цената щеше да е жестока, въпреки това все още ме боли за това неродено дете. Надявам се с ТЕС и всичко останало, което правя, да се освободя от тази болка и от това проклятие ако мога така да го нарека (не знам какво е всъщност).

Та този отговор го получих може би към края на февруари. Случва ми се понякога да бъда обзета от голяма тъга, но не знам точната причина. Та в този ден, пак бях обзета от тази тъга и започнах да се питам за какво точно ми е тъжно сега, не можех да установя. В един момент се сетих за ембриончетата, които изгубих и започнах да плача като в същото време тесах тази болка и мъка и минах по една безлюдна улица, за да не ме виждат хората. Започнах да питам, не знам кого, може би Бог, Вселената, не знам, защо ги изгубих...В един момент от нищото видях едно младо момче (на около 20-25 години), беше с очила, с гъста и чуплива коса като моята, но имаше по-светъл цвят като на баща си, носът му също беше малко гърбав като на баща му. Беше не красиво, но симпатично момче, изглеждаше много интелигентно и някак си чувствах, че е същият книжен плъх като баща си. В този момент осъзнах, че това е ембриончето (последното, което остана в лявата ми тръба), което можеше да се роди. Виждах го пораснал и знаех, че е можел да се роди и да го отгледам. Това направо ме опустоши, продължих да плача, да тесам и да питам с какво греших, защо не можах да го родя и да го отгледам, с какво съм виновна...Това продължи доста дълго, вече не го виждах, но продължавах да тесам всичко, което чувствам. И изведнъж пак го видях, караше колело и в следващия момент едни огромен тир го помете и го уби. Тогава осъзнах, че това е щяло да се случи ако го бях родила и получих някакво послание, че ми се дава по-малкото зло, по-малката болка.

Биби, моля те не се отказвай от ТЕС. Каквото и да правиш друго, просто продължавай да правиш и ТЕС. Дай си шанс за тази промяна и освобождаване и всичко ще се нареди по най-добрия за теб начин.

Според официалната статистика на смъртните случаи в САЩ, смъртността намалява с 40% когато лекарите стачкуват.

Това ми звучи като докторски виц.

Колкото е лошо, толкова е и добро. Прочети пак историята за селянина, който имал един кон. viewtopic.php?f=8&t=1415
Няма лошо и добро. Всичко е двойнствено и е обект на лична интерпретация.

Благодаря за това дълбоко и силно осъзнаване. Докато го четях имах чувството, че този текст е писан за мен и най-вече следния пасаж:

Възможно е, опитвайки се да облегчим страданията им, да ги предпазим от неприятности, от усилията, от болката в живота, от уроците в живота, да им отнемаме единствения шанс да полетят. Страданието и болката, според мен, са нужни за метаморфозата. Защото без страдание и болка, ако вие не страдахте, вие нямаше да сте тук (в този форум). Вие нямаше да се променяте, нямаше да искате да се променяте, нямаше да е нужно да се променяте. Нямаше да има нужда да се развивате, да израствате. Единствено болката и страданието ви подтикват да вървите натам, накъдето вървите, не щастието и радостта.

Преди няколко години на няколко пъти започвах предизвикателството за миомата и издържах най-много ден-два. Толкова пъти се отказвах от захарта и сладките рафинирани боклуци и след най-много месец се нахвърлях върху тях и т.н. и т.н. Непрекъснато се опитвах да се променям, но все бях прекалено безволева и това сриваше собственото ми самоуважение. А вече два месеца и малко, не съм имала и ден без ТЕС, не съм вкусвала никакви сладки неща, не се и изкушавам като знам, че ме убиват. И всяка свободна секунда използвам за ТЕС или други техники, пречистване, въобще работа върху себе си. Да, това е ужасно болезнена и принудителна метаморфоза. Не просто болка и страдание, а някакво много шоково и болезнено разтърсване. Понякога чувствам, че вече не съм същият човек и че вече няма връщане назад. А можех само след броени месеци да правя ин витро, да съм бременна и безкрайно щастлива.


Иване , ще имам нужда от помощта ти как да продължа...Как да освободя мои предци, които са починали или себе си от тяхната карма, енергетика, болка или не знам и аз как да го нарека.

Всичко започна от едно шаманско упражнение - докато бие тъпана, ние трябва да се срещнем със свои предци (който се появи, не викаме никого специално), трябва да зададем въпрос и да помолим за картина от нашето бъдеще. Аз доста време нищо не виждах. Изведнъж се появи една пирамида, влязох в нея и видях гробниците на моите кръвни предци. Биологичната ми баба изглеждаше като жив скелет и плачеше много за децата си и най-вече за любимия си най-малък син, който е починал млад. Някак си усетих, че това, че е изгубила сина си, е свързано с видението, че и аз губя моя син. Тя ме молеше за помощ да я освободя и да й помогна. Нейната майка също плачеше за децата си.
Чувствах, че всичките кръвни потомци на биологичната ми баба, са застрашени от болести и ранна смърт, нещо като карма, като проклятие, не знам как да го обясня, все едно ни е предала тази болка, тези болести, това отчаяние и тази прокоба по някакъв начин. Въпреки че съм я виждала само веднъж и не я считам за моя роднина, явно ми го е предала. Извън пирамидата видях майка ми като лебед в едно езеро, хем беше свободна и можеше да отлети, хем беше избрала да стои извън пирамидата и искаше да им помогне, но не можеше.

След това упражнение всеки път когато чувствах болка и отчаяние, че детето ми го няма, че може би никога няма да го има и тесах, ми се явяваха няколко поколения жени (по кръвна линия от страна на майка ми), които плачеха за децата си - майка ми, която умирайки, също се раздели с малкия си син, биологичната й сестра (която е изгубила единственото си дете), биологичната й майка (която е оставила три деца, а детето, което е отгледала, е починало младо) и нейната майка (която умира твърде млада и остава три невръстни дечица сирачета, най-голямото от които едва на пет годинки).

Въпросът е как да ги освободя, а с това да освободя и себе си. Опитах да тесам върху точките им, но засега без особен успех.

Аз съм виждала биологичната ми баба само веднъж, беше много страшно тогава. Започнах да тесам тази среща с нея, но съм до под кривата круша. Аз бях още дете, но не съвсем малко, може би на 9-10 години, майка ми ме заведе, когато тя умираше от рак. Доколкото знам, след като е изгубила любимия си син, изпада в огромно отчаяние и постоянно плаче и повтаря, че иска да умре. След една година й откриват рак с метастази, който явно се отключва след тази трагедия.

Аз бях малка, но ми бяха казали коя е. Беше жив скелет, лежеше на леглото, не можеше да говори ясно, а пелтечеше, аз много се уплаших от нея. След това бях получила страхова невроза и не можех да спя сама. Още щом се стъмнеше и затворех очи я виждах като жив скелет, протягаше ръце към мен да ме хване, виждах мъртъвци, скелети, ковчези и започвах да плача и да пищя. Баба ми заспиваше до мен, държеше ми ръката и ме успокояваше. Майка ми твърди, че е искала тя да спи при мен, но аз съм й била казвала, че не искам да спи при мен, защото вратът й е също толкова дълъг като на онази жена, че прилича на нея и че ме е страх да е до мен. Аз това не си го спомням.

Другото нещо върху което работя, но имам чувството, че е бездънна яма. "Чувствам се толкова безсилна и безпомощна, защото не мога да спася.....от смърт". Изскочиха случки как губех ембриончетата си, как умираше майка ми, как умираше дядо ми, а аз не можех да ги спася. Изскочиха и други случки от детството ми - за едно парализирано котенце, за което плачех и исках да му помогна, а не можех, носех храна на майка му, а тя ме гледаше с големи тъжни и очи и все едно ме молеше за помощ. Беше родила котенцата си на тавана ни на село. След това как един пор беше душил три гъски на село, с които си играех, майка ми ги беше взела като мънички специално за мен. Целите им шии бяха в кръв и после умряха. Имам чувството, че това чувство на безсилие и безпомощност, че не мога да помогна на някого, че не мога да спася живот, направо ме убива. Имам чувството, че след това подсъзнателно насочвам огромна самоагресия към себе си и искам да се самонакажа, че не съм ги спасила.

Като освободиш себе си, ще освободиш всички поколения преди теб и ще прекъснеш връзкат на предаване на тези проблеми към бъдещите поколения. Затова ти казах, че е прекрасно че досега не си имала деца, защото те щяха да унсаследят от теб негативните модели които ти си унаследила от поколенията преди теб. И това е още една причина да чистиш в продължение на година.
Както виждаш мнооооого има за чистене.

Поздравления за упоритостта с ТЕС.
За някой неща е нужно просто да упорстваш и полека лека ще се изчистят с периодичен ТЕС, чрез прото натрупване на резултати. За други може ти е нужна намеса от специалист.

Една интересна статия: https://kundaliniyogafriends.wordpress. ... -na-konya/

Не съм съгласен с всичко написано, но дава доста храна за размисъл. Авторката й е обучена от мен на ТЕС и ползва, и препоръчва техниката.

ivangp написа:Една интересна статия: https://kundaliniyogafriends.wordpress. ... -na-konya/
Не съм съгласен с всичко написано, но дава доста храна за размисъл. Авторката й е обучена от мен на ТЕС и ползва, и препоръчва техниката.

Благодаря!

Като освободиш себе си, ще освободиш всички поколения преди теб и ще прекъснеш връзката на предаване на тези проблеми към бъдещите поколения.

Не съм сигурна, че освобождавайки себе си, освобождавам нея. Не съм сигурна, че мога да освободя себе си без да освободя нея. Не съм сигурна, че само с ТЕС всичко това е възможно. Не знам...

Иване, имам много важен въпрос, няколко пъти надниквам мисловно в матката си, за да видя какво се случва там и виждам едно много гадно насекомо, много приличащо на огромните черни хлебарки. Единият път тръгна да лази по гръбнака ми и отиде в главата. Уплаших се, че мога да получа метастази в мозъка. Опитах се да го разтворя в светлина, но фактът че остава там, означава, че е било безуспешно. Имам чувството , че това е болестта, която може да плъзне всеки момент или това гадно насекомо да започне да ме разяжда, а може би вече е започнало, не знам. Какво да правя, какво да тесам? Страхувам се.

Вчера започнах предизвикателство за микроаденома на хипофизата и високия пролактин, който потиска овулацията ми, записвам си по часове кога съм тесала. Трудно ми е, но се надявам да удържа фронта. На 1-ви юни ще си направя изследване на пролактина дали има резултат. Ще приемам морска сол само три пъти на ден. Ясно ми е, че имам далеч по-сериозни проблеми, но ако ТЕС ми помогне за този проблем, за който досега нищо не ми помогна, това ще ми даде огромна увереност. Искам да те питам трябва ли да чистя и ПО всеки ден, като например да тесам, че не вярвам, че ТЕС ще ми помогне за този проблем и че си губя времето?

Това е предизвикателството ми:
"Въпреки че имам нежелани мисли, чувства, емоции и страхове, които на физическо ниво се проявяват като микроаденом на хипофизата ми и висок пролактин, който потиска овулацията ми, аз напълно и безрезервно приемам себе си и избирам да съм здрава , да имам идеални нива на пролактин, идеален хормонален баланс и идеална овулация сега".

След това по точките: "Въпреки че имам нежелани мисли, чувства, емоции и страхове, които на физическо ниво се проявяват като микроаденом на хипофизата ми и висок пролактин, който потиска овулацията ми, аз избирам да съм здрава, да имам идеални нива на пролактин, идеален хормонален баланс и идеална овулация сега".


Вчера беше първият ден за последните 7-8 дни, в който се чувствам по-добре, но все още се страхувам, че ще се появи нов рецидив въпреки че всеки ден тесам този страх. Болката на мястото на операцията ми също вчера за първи път намаля за последната седмица.

Малко преди Великден четох в един форум за различните видове саркома, пишеха болни или близки на болни. Някои бяха починали, а някои оцелели бяха с отстранени матка, с отрязан крак. Изпаднах в много тежко психическо състояние. Това съвпадна с идването на цикъла ми и имах ужасни болки на мястото на операцията. Едната вечер точно както идваше цикъла ми и ме режеше на мястото на операцията, аз бях легнала и в някакъв полусън видях една горичка и много стари гробове, а на единия гроб бяха изписани трите ми имена. Малко по-късно вече второ видение със същата горичка и гробове видях онази жена - живият скелет - как протяга ръце към мен. Беше вечерта на кошмарите и ужасите. Оттогава не мога да се освободя от този страх, че ще се появи нов рецивид или че вече се е появил. Понякога този страх отшумява, после пак се появява. Понякога направо си вярвам, че това е рецидив и умирам...Тесах и продължавам да тесам : "Въпреки че ужасно се страхувам, сърцето ми се свива от страх и ужас, че тази болка на мястото на операцията означава появата на нов рецидив, аз избирам да имам здрави клетки и здраво и силно тяло".

По време на това тесане понякога се появяваше един спомен с майка ми, който също тесах. Тя никога не се оплакваше и не плачеше пред мен. Само веднъж се случи. Когато не можеше вече да става от леглото и искаше да я заведа на химиотерапия, а нямаше как, защото беше адски слаба и от болницата бяха отказали, бяха ми казали, че умира. Връщайки се от болницата и съобщавайки й, че няма да я приемат тя започна да плаче и да ми казва: "не виждаш ли, че аз умирам..." После ме изгони от стаята и се обади на една позната лекарка. А аз стоях зад вратата в коридора и слушах какво говори на лекарката и цялата треперех от ужас, мъка и безпомощност, просто в онзи момент исках да ме няма. Явно тази лекарка я е лъгала, че трябва да й се подобрят някакви показатели, за да я приемат на химиотерапия.

Тесах много хаотично първо по нейните точки, спомняйки си как ми казва : "не виждаш ли, че аз умирам..." Тесах също как цялото ми тяло е сковано и трепери от мъка, ужас и безпомощност, че не мога да й помогна и да я спася. Тесах : "чувствам се толкова безпомощна, не мога да спася майка ми, искам да ме няма, искам да съм небитие, искам да съм нищо и да забравя".

После си спомних как купувах и й давах всичко, за което четях или някой ми кажеше, водех хора, които мислех, че могат да й помогнат. А тя взимаше нещо най-много два-три дни и после не го искаше. Един наш познат непрекъснато идваше и я молеше да пие ленено масло и да започне диетата на Йоана Будвиг, а тя го гонеше. Пи добавките на Vision с котешки нокът няколко дни после ги отказа, защото казваше, че й дерат червата, въпреки че я молех да ги продължи, защото според мен това беше някакъв процес на чистене и т.н. и т.н. а избра химиотерапията, която я уби за около два месеца. В този момент изпитах огромен гняв към нея, че се предаде, че не се бори, че ни остави, че не пиеше никакви добавки, а избра химиотерапията, която я уби. Тесах всичко това, включително и чувството, че аз не съм била достойна дъщеря, която да й бъде стимул да се бори и да се вкопчи в живота заради мен.

За първи път изплува този гняв към нея, явно съм го била потиснала и насочила към себе си. Как да изразиш гняв към човек, който умира или който вече го няма? Единствено можеш да го насочиш към себе си и да унищожиш себе си.

Фактът, че докато го разказвам, отново изплуват всички тези емоции, означава, че трябва да продължа с тесането.

Забелязвам, че освен при тесане понякога като се къпя също изплуват спомени и неща от подсъзнанието ми, явно водата има и такъв ефект. Преди няколко дни в банята ми изплува спомена как майка ми ми показва брат ми от прозореца на родилния дом - бяло хубаво бебенце с розови бузки. Спомняйки си го, си помислих, че тя го е родила за мен и че може би това ще е единствения син, който някога ще имам. И нахлу огромна болка и самообвинения, че не съм била достатъчно добра майка за него. Досега винаги съзнателно съм мислила и чувствала колко много съм се грижила за него, а той какъв неблагодарник и егоист е. За първи път осъзнавам нещата, които не съм направила за него, но които бих направила ако беше мой роден син. Вчера пак в банята нахлуха спомени с него и огромна болка, ярост и към него и към мен самата. Нищо от това не съм тесала, защото не смогвам. Не искам да оставам недоизтесани нещата с майка ми и да започвам други. Изплуват все повече неща за тесане, имам чувството, че една година въобще няма да ми стигне.

Днес продължих със спомена за майка ми. Осъзнах, че най-много ме боли от факта, че си отиде млада и че не намерих начин да й помогна. Знам, че ако си беше отишла на 85-90 години нямаше да ме боли толкова и да се самоизмъчвам. Тесах: "Сърцето ме боли от мъка и болка, че майка ми си отиде млада. Знам, че имаше начин да оздравее, а аз не намерих този начин да й помогна, не мога да си го простя".

После нахлуха и други спомени как сме се карали, тесах неща от сорта, че не съм й помагала достатъчно, че като тинейджърка съм й създавала много стрес и тревоги и че аз съм една от причините да се разболее, че не мога да си простя...В един момент почувствах, че аз съм виновна за всичко и започнах да тесам : "аз съм виновна, че ме има, аз съм една огромна вина". И после почувствах, че за родителите ми аз съм била едно нежелано бреме, което им пречи - на баща ми за новото му семейство, той е бил нежеланият разведен зет с дете, а за майка ми - съсипала съм й младостта. И започнах да тесам : "аз съм виновна, че ме има, аз преча на родителите ми да са щастливи, трябва да се свия, да мълча и да ме няма, аз съм една огромна вина". Като малка до пубертета все се свивах и мълчах и се срамувах от хората и някак си чувствам, че това е било свързано с тази подсъзнателна вина, че ме има, с това, че съм нежелана, че трябва да се скрия и да ме няма.

От вчера спрях пречистената газ и започнах да пия Тодикамп, започнах по една схема за рак на матката, която освен пиенето включва и компреси, промивки, тампони и разтривки на стъпалата и около гръбнака с Тодикамп. Тази схема е най-близка до моето заболяване.

Преди седмица бях при един тибетски лекар, мъжът ми настоя. Той е традиционалист и вярва само в системи, които съществуват от хилядолетия - като шаманизъм, китайска медицина, тибетска медицина, не вярва в техни модерни производни като ТЕС. Аз не исках да ходя, защото преди години като ходех при него, въобще не ми помогна - казваше, че 90 процента от проблемите ми идват ума. Явно е бил прав. Както и да е, сега пия от топчетата му. По пулса и урината ми каза, че имам проблеми в бъбреците и че яйчниците и матката ми са в по-добро състояние от бъбреците. После изследванията ми за бъбреците се оказаха в норма, но явно има нещо, защото като ме разпитваше се сетих за нещо след операцията, на което не обръщах внимание. Понякога много ми се пишка, а като отида в тоалетната, не пишкам толкова много, колкото съм си мислила, че ми се налага. Странно ми се стори, че той не усети по пулса тази болка на мястото на операцията, а точно тогава доста ме пробождаше. Накара ме също да си пусна туморни маркери - общи, за яйчника и за гърдите, които са отрицателни. Междудругото преди операцията туморните маркери също бяха отрицателни и явно това въобще не е критерий. Явно за лейомиосарком няма туморни маркери, които да показват наличието му.

Измъчвам се, че тибетският лекар е против гладуването, а аз искам съвсем скоро като се стопли времето да мина на соколечение и клизми с кафе. Не знам, някак си вярвам повече в гладуването отколкото в топчетата му, но от друга страна го уважавам и знам, че е добър в своята област, уважавам тибетската медицина и тибетския будизъм и не мога съвсем да пренебрегна мнението му.

Другото нещо, което правя от две седмици, са две упражнения от Джин шин джуцу, които една консултантка по Джин шин джуцу
ми даде. Каза ми, че трябва всяка сутрин да се зареждам с енергия с тях. Пайда Ладжин не съм правила и краката и ръцете ми пак са ледени. Засега спрях да пия ММС, защото не мога да пия толкова много неща наведнъж, някак си вярвам повече в Тодикамп отколкото в ММС.

Ами ТЕСай с:
Въпреки че, виждам ........кaквото виждаш...........

едно много гадно насекомо, много приличащо на огромните черни хлебарки.

което лази по гръбнака ми и отива в главата........ Страх ме е, че мога да получа метастази в мозъка. ...........Опитвам се да го разтворя в светлина, но фактът че остава там, означава, че е било безуспешно........... Имам чувството , че това е болестта, която може да плъзне всеки момент или това гадно насекомо да започне да ме разяжда, а може би вече е започнало, ....... Страхувам се....... и т.н.

ТЕСай насекомото докато се трансформира.

Ако искаш здраве, не чети форуми в които пишат болни хора. Чети тези, в които пишат излекували се хора.

Имаш много за ТЕСане. Не спирай да ТЕСаш.
Много неща пиеш едновременно и не е ясно как си взаимодействат.
Питай тибетеца дали можеш да пиеш Тодикамп заедно с топчетата му.

Интересно - като знае, че проблемите ти идват от ума, защо ти дава да пиеш топчета?
А не ти каже как да си излекуваш ума.
Може би не знае?
Или знае нещо, което ние не знаем?
Кой знае?

Мъжът ти като е традиционалист защо не язди кон, или прото не ходи само пеша. Не се грее с дърва събрани от гората, не си ляга с кокошките и не живее в пещера? Това са вековни традиции.

Благодаря много! Не знам какво щях да правя без ТЕС, без този форум и без теб. Тези опустошителни емоции просто щяха да ме унищожат. Безкрайно съм благодарна, и на теб и на БОГ!

Ами ТЕСай с:
Въпреки че, виждам ........кaквото виждаш...........

едно много гадно насекомо, много приличащо на огромните черни хлебарки.

което лази по гръбнака ми и отива в главата........ Страх ме е, че мога да получа метастази в мозъка. ...........Опитвам се да го разтворя в светлина, но фактът че остава там, означава, че е било безуспешно........... Имам чувството , че това е болестта, която може да плъзне всеки момент или това гадно насекомо да започне да ме разяжда, а може би вече е започнало, ....... Страхувам се....... и т.н.

ТЕСай насекомото докато се трансформира.

Вчера пробвах, но не го виждах така ясно както преди. За миг почувствах, че това гадно насекомо са просто моите страхове, че не съществува реално. Преди това все се чудех дали идва от ума ми или е външен нашественик. В момента пак не съм сигурна. Според шаманизма може да има и външни нашественици, които трябва да се извлекат от тялото, има си такава практика extraction - извличане на болестта от тялото.

Ако искаш здраве, не чети форуми в които пишат болни хора. Чети тези, в които пишат излекували се хора.

Тук с мъжа ми сте на едно мнение, той ми е забранил да чета за рак. Тогава много се беше ядосал, че съм чела този форум. Междудругото онази жена с отстранената матка имаше същата диагноза като моята и това много ме депресира тогава.

Имаш много за ТЕСане. Не спирай да ТЕСаш.
Много неща пиеш едновременно и не е ясно как си взаимодействат.
Питай тибетеца дали можеш да пиеш Тодикамп заедно с топчетата му.

Не мисля, че са много, само тибетските топчета и Тодикамп, като оставам два часа разстояние между тях (тук не включвам чесъна, лимона и пробиотиците, които взимам, защото все си мисля, че те с всичко се съчетават).

Аз не го питах, просто го информирах. Тогава носех пречистената газ и му я показах и му я дадох да я помирише. Казах му, че скоро ще продължа с газ и зелени орехчета, но тогава не знаех, че трябва и да се мажа и затова не му дадох и тази информация. Той нищо не каза.

Интересно - като знае, че проблемите ти идват от ума, защо ти дава да пиеш топчета?
А не ти каже как да си излекуваш ума.
Може би не знае?
Или знае нещо, което ние не знаем?
Кой знае?

Той ми казва, че трябва да успокоя ума си, препоръчвал ми е йога и медитация. В тибетската медицина, както и в аюрведа, има конституции или жизнени начала, т.е. хората се разделят на типове според това как се държат, как изглеждат, каква храна предпочитат. Трите основни типа са вятър, слуз и жлъчка. Според него аз имам разстроен вятър и имам натрупан студ в тялото си, затова не трябва да гладувам и трябва да приемам повече топла храна и топла вода, а не сурова. Според него тялото се пречиства само когато е топло времето. Всъщност преди години казваше, че вятърът ми е много разстроен, дълго не бях ходила при него, последният път като го питах за вятъра ми, каза че е малко по-добре.

Мъжът ти като е традиционалист защо не язди кон, или прото не ходи само пеша. Не се грее с дърва събрани от гората, не си ляга с кокошките и не живее в пещера? Това са вековни традиции.

Защото е книжен плъх и теоретик, хич го няма по практиката.

Вчера продължих с майка ми. Тесах няколко неща, което ми изплуваха:
"Имам отчаяна нужда от обичта и подкрепата на майка ми, а нея вече я няма. Никога повече няма да я видя. Чувствам се ужасно сама. Чувствам се като малко беззащитно коте на студа. Сърцето ми се свива от болка и мъка".

Почувствах също че постоянно имам нужда от някаква опора и подкрепа, тесах нещо от сорта : "имам постоянна нужда от външна опора и от това да увисна на врата на някого. Ако не просто ще се срина. Аз нямам вътрешна сила и център".

Тесах и: "Само едно родено от мен дете, може да заличи болката от загубата на майка ми и да ме направи щастлива. Никой друг и нищо друго."

Изплуваха спомени от детството ми как се караха баба ми и майка ми, още не съм ги тесала, защото вече не знам кое по-напред да подхвана, изплуват ужасно много неща, които не смогвам да тесам, защото ако ги започна трябва да оставя нещо друго. Те не са се карали всеки ден, но когато избухваше скандал, беше ужасно ожесточен и яростен и всички съседи го чуваха. Обикновено започваше от нещо дребно и прерастваше в нещо ужасно, майка ми напомняше всички неща от целия си живот, за които не може да прости и за които мразеше баба ми. Слушала съм цялата сага десетки пъти. Всъщност освен онези една или две години на квартира, сме живели винаги заедно с баба ми.

Изплува ми един спомен от детството как те си крещят, аз след като дълго ги моля да спрат, отивам да плача в другата стая и треперя от страх да не си направят нещо. Чувството ми е, че постоянно са ме разпъвали на кръст - постоянно трябваше да избирам между двете си най-близки същества. Спомням си и как се плюеха пред мен зад гърба си - ако мога да го обобщя - майка ми описваше каква лицемерна и проста селянка е баба ми, а баба ми за майка ми - какъв егоист и неблагодарница е. А пък една роднина на баба ми като идваше в къщи дори ми е казвала как майка ми не е наред с главата и има психически отклонения, което въобще не е вярно, просто беше ужасно объркан човек, който търсеше светлината. Осъзнах защо често съм толкова объркана, колеблива и не мога да взема решение - просто защото от малка са ми объркали всички представи за междуличностни отношения, за добро и зло, за правилно и грешно (не само баба ми и майка ми, баща ми също) и в подсъзнанието ми,в ума ми и в сърцето ми е настанал такъв хаос и обърканост, че не знам дали има измъкване.

Трагичното в случая е, че за други бездетни жени има едно успокоение - осиновяването - а за мен това би било ужасно наказание, това би означавало да приема същото наказание и съдба като баба ми. Направо изпитвам ужас от това. Просто така съм програмирана от малка, не познавам друго освен едни кошмарни отношения между осиновен човек и осиновители. Да, знам, че е много благородно, но е поемане на огромен риск. Спомням си и думите на баба ми, които някаква нейна приятелка й казвала по повод на това, че искат да си осиновят дете : "не си слагай таралеж в гащите". Това изречение съм го чула стотици пъти през годините.

Това

осиновяването - за мен би било ужасно наказание, това би означавало да приема същото наказание и съдба като баба ми. Направо изпитвам ужас от това. Просто така съм програмирана от малка, не познавам друго освен едни кошмарни отношения между осиновен човек и осиновители. Да, знам, че е много благородно, но е поемане на огромен риск. Спомням си и думите на баба ми, които някаква нейна приятелка й казвала по повод на това, че искат да си осиновят дете : "не си слагай таралеж в гащите". Това изречение съм го чула стотици пъти през годините.

е за ТЕС.

Започни с: "Въпреки че баба ми все ми повтаряше " не си слагай таралеж в гащите" и беше права, ЗА СЕБЕ СИ, а тя е права за всичко... е за майка ми не беше...май и за доста други неща не беше...но за това бе права...защо ли?...може би защото аз съм избрала да й повярвам... а защо й вярвам за това, а не й вярвам за майка ми.... "

и карай нататък с каквото ти излезе.

Благодаря! Малко ми е объркано това, което трябва да казвам, в един момент ми се губи смисъла какво знам и какво съм избрала...Изплуваха доста неща. Единият спомен с баба ми и майка ми, който изплува, ми е ужасно болезнен, не ми се разказва сега, просто защото много боли...Тесах засега неуспешно, може би ще продължи с дни, не знам.

Другото, което изплува от детството ми са моменти, когато съм казвала, че аз никога няма да имам деца, не знам защо съм го казвала и какво съм мислила и чувствала тогава ...Тесах, но не знам дали наистина изплува от подсъзнанието ми или логически си го навързах, че не искам да имам повече никога такива кошмарни отношения и да страдам.

После като по-голяма имах един няколкогодишен период, когато мечтаех да стана монахиня и да нямам деца, струваше ми се най-възвишеното възможно нещо на този свят. Това са били само някакви глупави мечти.

Но докато тесах просто почувствах и осъзнах, че тези програми и самовнушения оттогава, колкото и да са били тъпи и казани от един напълно неосъзнат човек, са оставили огромен отпечатък и все още действат. И трябва спешно да бъдат неутрализирани с ТЕС ако искам да имам някакви шансове за дете.

Другият ми спомен е с предишната ми сериозна връзка преди много години, аз тогава бях много млада, та спомена ми е как той ми обяснява колко много ме обича и иска да си имаме дете. Аз тогава категорично отказах поради финансови причини, въпреки че вътрешно още тогава исках да имам дете, просто и двамата бяхме с оскъдни средства и с неясно бъдеще. В мен нахлу такова омерзение, ярост и презрение към самата себе си и огромна болка, нещо от сорта: "едни пари ли са по-важни от това да имаш дете? Затова сега си заслужаваш съдбата, заслужаваш да страдаш до края на живота си...Така ти се пада."

Всичко до тук, което описах до тук, остана тесано и недоистесано.

Преди да ми пишеш в темата, сутринта имах пробождаща болка на мястото на операцията, помислих ли каква е тя като форма и ми се яви октопода, който плуваше свободен в океана, но плачеше. Усещането ми беше, че той е свободен и е добре, но иска да страда. В мен нахлу някаква огромна мъка и болка, колкото и да се опитвах да разбера точно за какво е, не разбрах...Започнах да тесам: "Аз искам да страдам и да се мъча, защото така се чувствам значима, възвишена и одухотворена. Аз искам да страдам и да съм мъченица с ореол на главата. Всяка моя клетка е изпълнена с болка и мъка. Аз съм тази болка и мъка".

Явно въпреки че досега няколко пъти съм тесала това, че подсъзнателно искам да страдам, не успявам да неутрализирам тази програма.

Вчера като тесах за майка ми ми се яви точно спомена как умира (буквално). В този момент просто ми се заби един нож в сърцето, който извадих и всичко беше в кръв. Тесах цялата мъка и болка от това, че майка ми умира, а аз не мога да я спася. След това в един момент в мен нахлу осъзнаването, че всичко е преходно и почнах да тесам как всичко е преходно, от което болката малко намаля. Тесах също: "аз съм само един малък човек, аз не мога да спася човешки живот, прощавам си". Тогава обаче нахлу огромен гняв към БОГ и Вселената, че не са я спасили(при такъв гняв към БОГ няма как човек да не е болен от рак просто). Тесах този гняв към БОГ и Вселената, който постепенно отшумя. После обаче нахлу гняв пак към БОГ и Вселената, че не спасиха ембриончетата ми (точно това явно е останало недоизчистено, защото и сега нахлува в мен). Тесах също : "мамо, обичам те безкрайно, прости ми, благодаря ти за всичко".

Спомних си също и за други починали хора и дори животни, тесайки : "всичко е толкова преходно". Просто исках това осъзнаване на преходността на всичко да навлезе колкото се може по-дълбоко в мен и някак си с ТЕС да го вкарам надълбоко в себе си, защото знаех, че след сесията ще отмине.

Мисля, че имаше някакво освобождаване и някакво истинско осъзнаване на преходността на всичко (за първи път не от книжките), може би просто една искрица осъзнаване, но истинска.