Публикувано на: 23 Яну 2013 10:06
Нямах впредвид , че не трябва да внасяме градивни елементи за тялото си отвън , а по-скоро това , че се изтъква сериозният им недоимък ми се струва малко преувеличено . Наистина днешната храна , по ред причини , е по-бедна на биологично активни съставки , и също така оново , което допълнително се слага също може би пречи на усвояването на малкото такива , но пък и преминаването в крайности , включващи пресищане на организма с нещо , което липсва , спорем(д мен също е неудачно , понеже тогава се натоварват системите , които са отговорни за отделянето на излишното - конкретно за протеините ( щото месната храна е предимно такава ) натоварваме бъбреците , когато става въпрос за децата това не е много добре . Освен това децата ( засега едното от моите ) посещават детски градини , а там храната не е под наш контрол , т.е. няма как да се избегнат напълно зарнените храни . Идеята ми е да се намери баланса по средата .
Що се отнася за процедурата "В МИР СЪС СЕБЕ СИ " , четох я , опитах , но някак си като си спомня негативните случки от миналото зарядът не го усещам като толкова силен и оценката , която давам от 1 до 10 ми се струва , че я слагам някак си наизуст . Гледах веднъж как една жена премина " пренареждане на матрицата " , просто емоцията й беше сякаш в момента е там , толкова силна , аз някак си усещам неприятно чувство , но не дотам , не мога да се разплача и накрая , когато си мисля , че съм изчистила случката , не усещам облекчение . Иначе онзи ден , когато си погледнах зъба се почувствах по начина , по който съм се чувствала , когато някое от децата ми е с било с висока Т или с някаква болест , която не съм знаела до какъв край ще стигне - безпомощна , сама и зле .
Благодаря за насоките !
Що се отнася за процедурата "В МИР СЪС СЕБЕ СИ " , четох я , опитах , но някак си като си спомня негативните случки от миналото зарядът не го усещам като толкова силен и оценката , която давам от 1 до 10 ми се струва , че я слагам някак си наизуст . Гледах веднъж как една жена премина " пренареждане на матрицата " , просто емоцията й беше сякаш в момента е там , толкова силна , аз някак си усещам неприятно чувство , но не дотам , не мога да се разплача и накрая , когато си мисля , че съм изчистила случката , не усещам облекчение . Иначе онзи ден , когато си погледнах зъба се почувствах по начина , по който съм се чувствала , когато някое от децата ми е с било с висока Т или с някаква болест , която не съм знаела до какъв край ще стигне - безпомощна , сама и зле .
Благодаря за насоките !