TEC

Каква нужда може да задоволява натрапчивостта, затова че мога да получа инфаркт?! Сам си я възбудих тази натрапчивост вчера , за да видя след като я чистих преди две седмици, какво ще поиска сега! Влияе ми още това ми се отразява на съня. Все искам да се събудя като че ли да проверя всичко ли е наред със сърцето !

Сам си я възбудих тази натрапчивост вчера , за да видя след като я чистих преди две седмици, какво ще поиска сега!

Не тя, ти какво ще поискаш сега?!
Например нужда от: внимание, грижа (от някой друг) към теб, обич, закрила, да си интересен, автоконтрол, самодоказване на можене, щеславие, суета, да се чусваш като другите "големи" мъже, които рано получава инфаркт поради преработване от грижа към семейството, да се чустваш значим, важен, да бъдеш оценен, възнаграден....
Стига ти толкова за сега

nikimm написа:Каква нужда може да задоволява натрапчивостта, затова че мога да получа инфаркт?

Всяка от 6те.
Според теб коя е най-вероятно да е?
Сламка - всичките могат да бъдат сведени до 1вата.

nikimm написа:Каква нужда може да задоволява натрапчивостта, затова че мога да получа инфаркт?! !

Аз бих казала желание за контрол и друго, което е само като идея - чувстваш ли се изоставен, самотен? Отговорът е за теб.

Благодаря за идеите и на трима ви.Много от тях ме докоснаха. Иване, говориш за нужда от сигурност, че няма да получа инфаркт може би ??????!!!!!!!

Винаги ми е интересно какви интерпретации на една и съща мисъл може да извади човешкият мозък. Удивително е.

Ники, страхът, че може да получиш инфаркт или да ти се случи нещо лошо, което да те унищожи е проява на нуждата ти от сигурност. Ако се чувстваше сигурен, че нищо лошо не може да ти се случи и нищо не може да те унищожи, т.е. ако имаше сигурност, нямаше да чувстваш нужда от сигурност и нямаше да имаш страх, че може да получиш инфаркт.

Страхът ти от инфаркт е индикатор за по-дълбок проблем, а имено незадоволена нужда от сигурност.

Страхът ти от инфаркта е като лампичката в колата която светва когато маслото е под минимума. Тя индикира че маслото е под минимума, но и всъщност предупреждава за наличие на по-дълбок проблем, а имено, че ако не й обърнеш внимание може да ти замине целия двигател и колата ти да спре, т.е. да умре.
Кола=човек
Двигател на колата = сърце на човека.
Лампичка за маслото = страх от инфаркт
Повишаване на температурата на двигателя над допустимите стойности=прединфарктни симптоми като болки в гърдите и в лявата ръка, висок холестерол, високо кръвно и т.н.
Последните ги нямаш.
Просто правя сравнения за да съм по ясен.

Говоря за нужда от сигурност по принцип в живота ти.
В частност нужда от сигурност, че няма да изчезнеш, че ще оцелееш, че ще те има.
Но кой си ти?
Тялото ли си?
Защото то е тленно. Т.е. то е преходно. Появява се и изчезва.
Ако започна сега да режа част по част от тялотот ти, кога всъщност това което остава ще спре да се идентифицира с Николай?
Помисли върху това!
Ако например загубиш крак, Николай ли ще си все още?
А ръка?
А двата крака?
А двете ръце?
А двата крака и двете ръце?
И т.н.
В крайна сметка истинската ти същност е непреходна, тя само облича различни тела/форми за да изиграе различна роля в различни постановки/ различни животи.
Когато стигнеш до изживяване на това разбиране няма да имаш повече нужда от сигурност. Защото ще почувстваш, че си непреходен и част от цялото, от това което винаги е било и винаги ще бъде.
Че си БОГ. Че си създател и създание едновремено.
Това което ни разделя от това изживяване е емоционалния заряд. който носим спрямо смъртта, такава каквато ни е внушена като разбиране от предците ни и обществото. И не само от смъртта, а от неизвестността след смъртта (раздялата с тялото с което се идентифицираме в момента) и от евентуалните последствия за душата (тук се намесва религията и църквата).
Премахнем ли емоционалните лещи през които гледаме на света и на живота си нещата придобиват друг облик и совите вече не са това което сме си мислели че са.

. Ако се чувстваше сигурен, че нищо лошо не може да ти се случи и нищо не може да те унищожи, т.е. ако имаше сигурност, нямаше да чувстваш нужда от сигурност и нямаше да имаш страх, че може да получиш инфаркт.

Именно за това, когато например съставя декалрация : "В.ч. имам натрапчиви мисли и дълбоко вярвам че има и много малка вероятност , но е по всяко едно време да получа инфаркт, което задоволява нуждата ми от сигурност, аз напълно ......себе си и избирам сега да освободя душата си от тази нужда " Тук обаче се замислям именно върху това, че ако имам сигурността аз няма да имам римерно този проблем. От друга страна обаче, ако имам нуждата от тази сигурност може би пак ще имам този проблем. Ха сега????!!!!
..........................................................................................

Когато стигнеш до изживяване на това разбиране няма да имаш повече нужда от сигурност. Защото ще почувстваш, че си непреходен и част от цялото, от това което винаги е било и винаги ще бъде.

Иване, НУЖДА ОТ СИГУРНОСТ.Освобождавам НУЖДАТА ДА БЪДА СИГУРЕН да съм обгрижен от СИГУРНОСТТА!!!???. Усещам я като последната лодка, в която мога да се кача. Т.е. може би рискувам понякога , но явно усещам някаква сигурност, ако не я усещам няма да рискувам.Видиш ли ако това загубя, ще загубя всичко. Усеащам сигурността в смисъла на 100 процентовост. Защо в живота може да има и 0.0001 процент човек да получи инфаркт, виж при колко много става и то в този свят, в който и аз участвам. Аз съм част от много вероятното, но и от малко вероятното. В този ред на малко отвлечени думи търся 100%-вата сигурност , там където "събитието на получаване на инфаркт" има шанс равен на точно на 0. Разбирам че таква сметка човек не може да направи , но ми се иска, а все не мога да го намеря. Всъщност имам страх от възможностите си, защото човек може да се оздрави , но и да се самонарани. Всичко е в неговите възможности. ЗАЩО ИЗОБЩО МОЖЕ ДА СЕ САМОНАРАНИ! Защо има и минимална възможност да може това!? Та понякога изпитвам и страх от себе си поради тази причина. Един вид аз самия плаша себе си! Може и шантаво да изглежда ама нещо такова ме озадачава! Тук се крие и страхът ми да преглъщам!!!!!!
Ще помисля КОЙ СЪМ АЗ!!!!!
Понякога се радвам на мои познати и приятели, които си живеят спокойно и не търсят под вола теле затова, какво е да си жив. Сякаш ми се ще и имам нужда да изжвея всичко така че да го осъзная и чак тогава да се успокоя!!!! Какъв е тоя ентусиазъм!!!!

Сякаш ми се ще и имам нужда да изжвея всичко така че да го осъзная и чак тогава да се успокоя!!!! Какъв е тоя ентусиазъм!!!! Rolling Eyes

Нормално..., всички искаме да разберем кои сме, защо сме и т.н. а и при теб, страха от смъртта бе доста голям, помниш ли?

Ники, страхът от инфаркт не задоволява, а индикира нужда от сигурност.
Естествено че ще си объркан, нали се мяташ между две крайности - сигурност и несигурност. Вечната игра на двойнствеността.
Когато се освободиш от нуждата да играеш тази игра ще се освободиш и от нуждата от двете й крайности.
Т.е. ще можеш свободно по избор да ходиш в едната или другата крайност , както и във всяко положение между двете.
Сега все още действаш реактивно, а не свободно, т.е. постоянно реактивираш в себе си страхът който те тласка в едната крайност за да индикира нуждата ти от другата.
С времето като поработиш върху това да се освободиш от нуждата тя ще изчезне и тогава хем няма да има нищо, хем ще има всичко едновремено.
Хем ще има сигурност, хем ще има несигурност едновремено, а не последователно. Това състояние е и нирваната за която говорят йогите и към която се стремят всички духовни учения. Непривързаност и липса на категоризиране на нещата. Разбиране, че те са и едното и другото едновремено. И добро и зло, и черно и бяло, и всичко между тези крайности.
Сложно и парадоксално звучи докато го изживееш първия път.

Догодина ще организирам семинар в тази посока.
Обединяване на противоположности и изживяване на това единство.

Иване, в определени моменти съм преживявал това състояние, но е за дни! Явно е просветване в моменти и после определени модели пак настъпват. Ще помисля и ще ТЕС/на и ЕТ/на кой съм и какво съм. Там някъде усещам корен на нуждата ми от сигурност!!!
Ако както каза ми отрежат крак или ръка, пак ще съм аз, въпреки че ще съм без част от тялото си !

nikimm написа:Ако както каза ми отрежат крак или ръка, пак ще съм аз, въпреки че ще съм без част от тялото си !

Имено, ти не си тялото си. А само тялото ти може да получи инфаркт.

О,к а тялото и неговото състояние се определя от мисленето! Дали някой щеше да се занимава с нещо , ако нямаше дискомфорт в тялото?!

Снощи хванах момент , в който ме обзе страх. По-късно през нощтта се събудих от позиви на страх от мисли за сърцето. Започнах ТЕС и много техника на конфликта. След около 1ч и половина два нещата се поуспокоиха. Идеята беше смъртта. Че изобщо не я приемам и че я гледам на неякато на неестевена. В един момент се попитах какво ще стане след смъртта , какво точно ме мъчи в тази посока и така с ТЕС пресъздадох някаква картина за смъртта ми. Установих , че картината около смъртта ми е доста по-грозна, отколкото самата смърт, всъщност това ме мъчи, цялата ритуалност около смъртта. Чувал съм че физ. смърт не е края, може би съм и усещал някои работи, но все пак всеки е казвал това е края и до тук като стигнеш вече връщане няма и това е най-лошото. Едно е сигурно, че човек от живота не излиза жив. Каквото и да правим както и да го правим в един момент всеки от нас си тръгва, а на мен май не ми стискаше, а може би и още да ми стиска да го приема. Сякаш живея с идеята за вечност. Така ми дойде, сякаш като че ли трябваше да мина през тази картина. Не съм и мислил, че някога ще имам желание да премина през смъртта си представяйки си я , за да мога да продължа. Не се чувствам все още чист , защото усещам някаква агресия, не знам от какво но ще видим. Чувствам се малко поизчерпан и прекалено нетърпелив(припрян), но ще видим. Честно да си кажа в главата ми е плетка!
Иван ме подчекна за мисълта за тялото:

Ако започна сега да режа част по част от тялотот ти, кога всъщност това което остава ще спре да се идентифицира с Николай?

Не е ли странно, че сме създадени такива , че да можем да сме ние и след липсата на част от тялото. Т.е. този който ни е съдал по човешко подобие е казал : Нека да можеш да живееш и без ръка и без крак с един бъбрек или пък с половин черен дроб или пък без крак. Вариантите са много . Добре е казано, но нещо все още не иска да приеме всичко казано по-горе.
Може би пък всеки работещ по себе си на различни нива с някаква техника в раличните си аспекти да се доближава в това състояние.

Тези дни имам разни противоречия, а яки нужди, които след малко ще цитирам по начина, по който съм ги формулирал. Прави ми впечатление , че когато искам да чрез ТЕС да се освобоя от някоя нужда, като например:" ..... и избирам да се освободя от ди коя си нужда ."в мен има огромен отпор въпреки че го казвам докато правя ТЕС. Но явно и това подлежи на ТЕС. Тази година в края едновременно инвеститорите, с които работя не искат да изплатят възнгаржденията към мен, а не са финансово затруднени, т.е. финансовата кризата в случая не е най-силния фактор за това. Това че всичко това се случва едновременно и по подобен сценарий ме накара да си мисля че моето отношение от тях е всъщност това което искам да получа може би. Тези дни смятам да направя ПРОКСИ и нс един от инвеститорите даже.Ето и това което ми излезе:
В.ч. аз всъщност все вярвам че с всеки от тези хора аз ще имам онзи бюджет във фирмата за който си мечтая аз напълно и ..
В.ч. аз всщност продължавам да храня някакви надежди че те зи хора ще бъдат добри приятели с мен , за да мога да се почувствам значим и сигурен откъм доходи в бизнес средата, аз напълно и .....и избирам да се освободя от нуждите да бъда значим и сигурен в бизнес средата чрез тях.
В.ч. по някакви подсъзнателни причини искам абъда излъган за да имам възможността да се надявам , защото ако не бъда излъган и измамен аз няма да мога да имам тази възможност и няма да задоволя нуждата си от сигурност да бъда силен в съда или самата надежда да ми дава сигурност, аз напълно и .......
В.ч. аз всъщност искам да не бъдат коректни с мен за да ми съчувстват и да се чувствам на справедливата страна и да се чуствам добър, защото иначе явно не се чуствам такъв, аз напълно и ......
В.ч. аз всъщност искам да имам проблеми с плащанията зашото само големите бизнесмени, какъвто аз не се чувствам, се оплакват от това , аз напълно ...
"Въпреки че аз всъщност не вярвах и не вярвам че хората, с които работих през изминалата година в бизнеса имат желанието да ми заплатят в срок договорираните стойности в договорите като отражение на собственото ми отношение към мен, аз... и избирам да променя отношението към себе си."
Въпреки аз вярвам че аз съм човек , който ще бъде излъган от другите, като незначително препядствие, както с мен направиха .....еди кой си и еди кой си , аз напълно и ...
Интересно е че виждам нуждата, но когато почна а я търкам я усещам като вкопчила се у мен. А тези дни най ме е яд на мене си , че се ядосвам , въпреки че разбирам че аз го изтерпретирам така.
Вчера и снощи ТЕСах яда и днес като че ли ми е по светло, ама грипното ми състояние като че ли вече е с кашлица. Ще видя и днес какво ще стане.

Изчисти случките от миналото в които си бил излъган.
И нуждата си от значимост. Т.е. в случая да получиш много пари и да имаш як бизнес за да се чувстваш значим.