TEC

ANTOANET1, това което правех се нарича техника на избора (има го на стр.110 в книгата), правят се три пълни кръга по точките, а помежду им - 9Г. При първия кръг напомняща фраза е: ТСХ ми е 29 при норма от 0,3 до 4, правиш 9Г, При втория кръг се редува тази напомняща фраза с положителния избор - избирам ТСХ да влезе в нормални граници сега и завинаги, като задължително трябва да се завърши с положителния избор, ако е необходимо, за целта може да се повтори някоя от точките. Следва пак 9Г. При третия кръг се казва само положителния избор. Аз лично завършвах всички ТЕС сесии с повтаряне само веднъж на настройката като почуквах двете си длани една срещу друга в каратистката точка. И се пие много вода преди да започнеш ТЕС и след сесиято по чаша или колкото ти се пие. На мен ми се пиеше ужасно много - 5-6 литра изпивах първите дни, но после нащата се нормализираха. Първата седмица след кошмарната криза бях в болнични и правех това по колкото пъти имам възможност на ден, когато не спях, а аз се чувствах много отпаднала и постоянно ми се спеше. Може би 4-5 или 6 пъти на ден, не повече. Правех този ТЕС и също ТЕС за страхове. Основния ми страх беше да не се повтори кризата, затова декларацията беше: Въпреки, че ужасно се страхувам да не се повтори кризата, не искам този ужасен световъртеж, чувствам се безсилна и други мои страхове, които няма да изброявам тук, аз напълно и безрезервно приемам себе си, обичам се и си прощавам, че и аз не зная как съм се докарала сама до тук. След това като започнах работа правех ТЕС само сутрин вечер и понякога в обедната почивка, ако успея да се прибера у дома. И се опитвах всеки ден да визуализирам, как в лабораторията ми дават перфектните изследвания с идеални показатели, но визуализациите не са ми силата.
Що се отнася до въпроса на Вяра за благодарствения ТЕС отговорът е ДА, декларация в случая липсва, направо преминаваш по точките с напомнящите благодарствени фрази (както при ТЕС за благополучие, здраве и богатство)? Точно тогава го открих във форума и реших да пробвам нещо различно. Благодарностите ми бяха не само тези. Обикаляйки по точките от 2 до 8 бях си съчинила благодарност за всичките си органи и ситеми, благодарях на Вселената за енергията с която ме зарежда, Е за здраве, благополучие и успех, за спокойствие увереност и оптимизъм и т.н. Не мога да изброя тук всичко. То си е пълна импровизация , вдъхновена от ТЕС. Докато се ТЕсаш и ти идват различни неща на ум. Просто се старая да не ги подминавам и си ги включвам на следващата точка и така докато се изчерпя. И разбира се завършваш с т. 1 - ОБИЧАМ СЕБЕ СИ БЕЗРЕЗЕРВНО И СЪМ БЛАГОДАРНА ЗА СИЛАТА ВЯРАТА КУРАЖА И ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТТА МИ ДА УСПЕЯ.
Ами това май е всичко
Ако някой има съвет към мен, с удоволствие ще се възползвам. ПРедварително ви благодаря!!!

Това, което описваш е техника на конфликта и ако си спомням правилно, Иван ни го преподава на семинара за напреднали, но в книгата липсва.
Преди известно време, Иван описа техниката на конфликта в "Допълнителни техники"


Това е любимата ми техника, с която имам най-бързи резултати, особено когато работя с емоции.

christa,много ти благодаря!твоят опит ме вдъхновява и ме зарежда с енергия!не съм очаквала такъв искрен отговор!браво!благодаря ти много!започвам!

Вяра, ВЯРА! Това, което правя е техника на избора и го има в книгата както писах на стр. 110. А за техника на конфликта си права, Иван го преподава на семинарите за напреднали, той е вариация на този и се използва когато не вярваме, че можем да си решим някакъв проблем. Въпреки че имам едикакъв си проблем и не вярвам, че мога да го изчистя, аз избирам ... Отвори си книгата и си виж записките. Средния кръг е нещо като мога - не мога , ще стане - няма да стане, искам - не искам, вярвам не вярвам, ама може пък и да стане и т.н Този междинен кръг с колебанията може да повториш няколко пъти, да не е само един. И завършваш положително. Това е! Аз също много харесвам тази техника. Прилагам и двете доста често. Защото страховете и колебанията ми са доста. Е, бяха, сега са по-малко

Kриста, явно бъркам двете техники. Аз книгата на Иван я подарих и се налага отново да си я купя, защото съм забравила някои неща.

Моля, да опишеш по-подробно благодарствения ТЕС, относно Хашимотото, точка по точка.

Вяра, почти съм го описала в предишен пост, но щом имаш нужда от подробности, моят благодарствен ТЕС изглеждаше така:
Благодарна съм на щитовидната ми жлеза, че възстанови напълно функцията и структурата си,
Благодарна съм на мозъка ми, че вече я приема като част от организма ми и най-добър приятел и сега функционират в абсолютен синхрон,
Благодарна съм на кръвта ми, че всеки ден се пречиства перфектно и напълно се е освободила от излишния ТСХ и го вкара в нормални граници
Благодарна съм на кръвта ми, че всеки ден се пречиства перфектно и успя изцяло да се освободи от излишните антитела на мозъка ми и сега те са в нормални граници
Благодарна съм, че се освободих от всичките си страхове, които ми докараха това хашимото
Тук можеш да си намъкнеш твоите си
"Благодарна съм за това, че щитовидната ми жлеза произвежда достатъчно количество тироксин, така че ТСХ ми е единица"
"Благодарна съм, че имунната ми система работи перфектно"
"Благодарна съм, че в кръвта ми липсват антитела, насочени срещу щитовидната ми жлеза" и т.н.
Нали знаеш колко е важно формулировките да са с твои думи!!!
След това намъквах всякакви благодарности за всичките ми органи жлези и системи, за които знам и се сещам.
Накрая благодарях на тялото ми, че е уникална саморегулираща се ситема подобна на Вселената, и винаги ме поддържа по най-ефективния начин в перфектно здраве - физическо, умствено и душевно.
Дано този път съм била достатъчно изчерпателно и полезна

Криста, благодаря ти!

Целувки!

vqra написа:Иване, съгласна съм с теб. Но аз имам голям проблем, относно тесане с ТКФ. Събитията от миналото ми, са били с много силен емоционален заряд, но в момента не чувствам абсолютно нищо, когато си помисля за тях. Спомням си само, че заряда е бил много голям. Дори съм забравила повечето подробности. Имам амнезия по въпроса. Загуба на памет. Не знам как да ги ТЕСам.

nia написа:Вяра, за съжаление знам за какво говориш – аз имах същия период след като беше минало достатъчно време от спирането на лекарството за жлезата. Отдавам го на това – все пак жлезата и гърлото изобщо отговарят за чувствата и емоциите и е нормално те да са подтиснати, когато жлезата е подтисната. Тогава дори за малко да започна да си пия лекарството отново. Сънувах кухи тикви и какви ли не други кухи неща. Изобщо се чувствах куха и празна, както и „промита” (сякаш всичко вътре в мен беше промито и остъргано от емоции). За това е виновен Иван , защото тогава ми каза, че му е писнало да води магарета до водата, а те да не искат да пият – майтапче .

Та тогава се съзредоточих върху усещания от настоящето, които ми причиняват болка, дори и най-слабата. Тесах тях, а те ме препращаха към коренчетата им (случките в миналото).

Освен това прекарах много време в изграждане на липсващи събития (по мой си начин, защото още не беше минал семинара, но ставаше, караше ме да усещам, да се чувствам добре, да не забравя какво значи да чувстваш).

След като жлезата заработи на пълни обороти ще чувстваш (дори повече отколкото ти се иска в началото) и ще можеш и да мечтаеш – нещо, което аз бях забравила как се прави, и предполагам точно за това и насочените визуализации ни затрудняват нас, но с малко повече труд нещата се обръщат – даже труд вероятно не е най-точната дума, по скоро експерименти, фантазия, желание, вяра ... търси техниките, които ти доставят удоволствие, ако ти връщат поне малко от чувствителността, значи си на прав път.

mayadob написа: Вяра, пробвай следното.
Мисли си за случката и се потупвай. Дай си повече време. Само следи вниманието ти да е насочено към случката. Разказвай си всичко, което се сещаш. С повечко потупване след известно време би трябвало да засилиш усещанията.

Ния, радвам се че те виждам тук и съм мн. щастлива от успеха ти. Прочетох за това, че си се излекувала от "нелечимото" ни заболяване, точно в момент в който бях отчаяна и на крачка да започна да пия хапчето. Bastet също в момента има перфектни изследвания, нищо че не ги е публикувала в темата си.

Още повече, че изследванията ви са перфектни на края на зимата, когато дори хора с нормални жлези имат по-високи стойности на ТСХ от единици, и това е нормално за зимния период. Благодаря и на двете за надеждата, която ми дадохте с факта, че се излекувахте напълно от болест, която традиционната медицина счита за нелечима.

Ния, аз не бих казала, че съм остъргана от емоции. Ако бях нямаше да мога да рева, още повече това да ми се случва толкова често. Може би съм прекалено емоционална и мозъкът ми е решил, че емоциите му идват в повече и е взел решение да унищожи жлезата, която отговаря за чувствата.
Ния, дай ми пример /може и на лични/ за изграждане на липсващи събития. Явно трябва да потърся записките от семинара.
Хич ме няма с визуализациите. Аз го отдавам на недобрата ми зрителна памет.


Мая, благодаря за съвета. Наистина проработи. Изтесах по този начин няколко случки с ТКФ.


Ходих на лекар. ТСХ=7.6, при 12.6 - миналата година.

Имам някакъв напредък, който считам за костенурски, но като се има предвид колко много не вярвах в техниката - все пак си е напредък. Най-важното, че не пия хапчето и се чувствам добре с малки изключения от време на време.

Че съм магаре, магаре съм, но не знам дали съм близко до водата. Май имам още доста път!

При моите последни изследвания всички (TSH, TAT, MAT) са в норма, но и аз не съм го писала.

Вяра, какво да ти кажа ... на първо място, винаги си повтаряй, че пътя на всеки е индивидуален и за да не повлияе написаното от мен твоя път, прочети го просто като информация, остави го да отлежи и в никакъв случай не се опитвай да го следваш директно – единственото нещо, което трябва да следваме е собствената ни интуиция.

Аз от дете имам една мисъл в главата си, нещо като „Аз съм много, много различна от другите, и дори и за тях това (нещо си) да е непостижимо, при мен не се знае....”. Това, разбира се, много пъти ме е изхвърляло зад борда, по точно в моментите когато съм го интерпретирала така: „Ако бях малко по-еднаква с другите, едно или друго лошо нещо нямаше да ми се случи, защото такива неща обикновено не се случват на хората, които си кротуват и следват правилния път.” Да, имала съм и такива моменти (най-вече преди да се запозная с ТЕС), но като цяло никога не съм спирала да се възхищавам на различието си, пък ако ще земята да се изсипе върху мен. И винаги съм смятала себе си за голям късметлия, защото нещо все ме пази и ми помага, колкото и абсурдно да постъпвам понякога.

Пиша това, защото след поста ти се замислих защо аз никога не съм имала мисли, че болестта е нелечима и никога не съм имала нужда от примери на излекувани хора. Да, аз имах момент на желание да си взема лекарството, но само за да си върна чувствителността за да мога да продължа да работя, никога не ми е минавало през главата да се откажа.

Освен това (и преди съм ти го писала), не сравнявай организма си и скоростта му на излекуване с организмите на хора, които никога или почти никога не са пили лекарство, това е друго, така да се каже те никога не са казвали на жлезите си „Абе и без теб ще се оправя, искаш ли да видиш?”. С две думи – дай си време, и на себе си и на жлезата, а ако имаш неприятни симптоми, тесай тях за да можеш да продъжиш докато жлезата „ти прости предателството”. Относно това „предателство” – в кавички е защото в действителност няма нищо такова, толкова сме знаели, така сме постъпили.

Подобен е случая и с „неразпознаването на собствени клетки и тъкани” и „създаването на антителата срещу себе си”. За себе си аз тук установих, че не разпознавам собствените отговорности от отговорности на други хора – когато нещо не е наред приемам всичко като собствена отговорност. А да се спрявиш и с чуждите отговорности не винаги е възможно. Антителата не са врагове, те са част от имунната ни система, която действа в пълен синхрон с това, което е в главата ни. Антителата са резултат от някакъв вид неразпознаване (незачитане) на себе си, причината за което пък е там някъде в детството (насаден модел) – когато стигнеш до нея антителата стават ненужни.

Относно плакането – за мен това е едната крайна точка на махалото при безсилие, срещуположната крайна точка е проявата на агресия. Когато се чувстват крайно безсилни жените по-често плачат, а мъжете – бият, просто казано (макар, че има примери и за обратното). Аз от много време насам докато тесам пред очите си виждам махало (така си свикнах от самосебе си). В началото си изяснявам двете крайности, първо стрелката на махалото се люлее силно, но постепенно се успокоява в средно положение (когато установя за себе си какво е то).

За изграждане на липсващи събития – в материалите от семинара има пример, да не пиша тук, че стана много дълго. Аз влизах в алфа и просто си мечтаех по теми от миналото, преживявах ги по различен начин, пак търсейки баланса на махалото, т.е. без да отивам в срещуположната крайност. Тук целта е удоволствието, положителните емоции, нищо повече – миналото не можем да го променим, но можем да го накараме да ни доставя удоволствие, а ако то ни доставя удоволствие, ще ни доставя удоволствие и настоящето. По този въпрос, както и по въпроса с балансиране на крайностите бих ти препоръчала „Болестта като път”.

Относно мечтаенето – аз винаги съм казвала тук, че никога не съм имала симптоми, които да свързвам с жлезата. Е, сега вече мога да кажа, че изчезването на способността да мечтая се дължеше на заболяването, просто не съм го осъзнавала. Като дете и после (докато жлезата ми жеше здрава) аз обикновенно заспивах и се събуждах с мечти (реални, нереални, всякакви). Не съм целяла реализирането им, просто ми беше приятно. После това изчезна, лекарството по никакъв начин не го върна, нямаше го и докато TSH ми беше над 1.5, появи се едва след това. А какво са визуализациите – същото. Аз не мисля, че тук има нещо общо слабата зрителна памет, както казваш ти – за мен те са усещане, стремеж към удоволствие. Ако липсва стремежа и удоволствието за мен насочените визуализации са безредметни. Виж, с несъзнателните визуализации е съвсем друго – те са като сънищата, идват с послание, да ти кажат на къде да вървиш. Не знам как е в главите на другите хора, но предполагам, че на всички непрекъснато им се въртят несъзнателни странни картинки, просто е въпрос на това да обърнеш внимание.

Да свършвам, че пак стана дългичко. Питай нещо ако имаш, ще ти отговоря. Радвам се, че си говоря с теб отново .

Тази сутрин се замислих защо мъжете почти никога не боледуват от Хашимото – и друг път съм се питала.

Тази мисъл ме препрати директно към написаното по-горе, че жените най-често плачат, а мъжете бият при безпомощност. Вероятно точно този наш идиотски начин да обработваме безпомощността (която е в основата на заболяването според ГНМ, а и според мен) като удавяме в сълзи и натикваме още по-дълбоко в себе си агресията, вместо да я проявим, е в основата на тази неблагоприятна статистика. Спомних си също, че често (а може би и винаги?) когато плачех ме болеше гърлото, и по-скоро малко по-надолу ....

И при животните е така - като са атакувани от по-силен противник, едни се опитват да бягат подивели от страх, други директно атакуват, независимо, че на теория нямат никакъв шанс.

Майче, не знам защо тук се сетих и за теб, но ти ще го прочетеш и тук, да не се местя в твоята тема. Понеже и ти в момента се бориш в сферата на разбиране и приемане на мъжете и най-вече себе си...

Ния, това, че жените развиват Хашимото не значи, че мъжете не развиват нещо друго, което е типично мъжко заболяване.

А, сигурно, по никакъв начин не искам да кажа, че като скочиш от едната в другата крайност ще си здрав. Не познавам от близо мъже, които изкарват агресията си по краен начин, иначе сигурно щях да им знам и съответното заболяване.

Исках само да кажа, че със сигурност подтискането на агресията (по-характерно за жените) не е най-доброто, което можем да направим за себе си, както и че изкарването на агресията навън под каквато и да е форма (не е нужно да е толкова крайна като споментата по-горе) твърде вероятно спасява мъжете от Хашимото, а може би и от останалите автоимунни заболявания.

Запазвайки агресията в себе си и неумеейки да я балансираме ние рано или късно я насочваме срещу себе си – ако не веднага, то все ще си намерим някаква причина някой ден.

А може би ние, жените сме по-емоционални от мъжете и щом щитовидната жлеза отговаря за емоциите, при нас те да и идват в повече

Ния, ти наум ли изговаряше напомнящите фрази?
Предизвикателството за антителата колко време го прави? По колко пъти на ден? Пиеше ли сол? Ехография на жлезата правила ли си след излекуването? Въпросите са чисто информативни, не че ще правя същото.

Днес ходих до ендокринолога да ми види жлезата на ехограф. Каза, че няма никакви промени в сравнение с преди година. Попитах го по какво се различава от здрава жлеза. Каза ми, че е увредена, т.е. структурата и е нехомогенна /надупчена е/. Попитах го повече в дясно ли?/тъй като от дясната страна чувствам болка понякога/, отговори ми с "да". Учуди се, че изследванията ми са мн. по-добри от миналия път. Очакваше ТСХ да се е увеличил. Учуди се, че нямам мастни отлагания , че пулсът ми и кръвното са перфектни. Казах му, че ще се опитам да запълня тези дупки. Той се усмихна и каза, че това няма как да стане, но много ще се радва, ако види че е станало. С две думи - печен доктор. Остава да му покажа наяве, че мога да го направя.

Да си призная, ТЕС /ТАТ и нзкаквоси/ за жлезата не правя повече от 2 пъти на ден. Дори и предизвикателството не правих както пише, че трябва. Стъпките за ПО ги правих цели 2 седмици още едно време, когато започнах. В момента не знам какъв ми е обрата за да не работя по симптомите ми от жлезата. Ползвам ТЕС предимно за емоции и случки от миналото.

Мисля, че вече изчистих сириус от ума си завинаги. Сигурна съм, че повече няма как да ми се случи да рева за него. Дори бях забравила рождения му ден, което никога преди не се е случвало.
Не мога да повярвам, че това съм била аз. Дори ми се иска да изтрия всички онези излияния. Чета ги и сякаш някой друг ги е писал.

Ей сега Мая ще каже, чакай да видим до кога, но наистина чувствам, че вече няма как да ме обсебят подобни емоции. Дори ми е смешно.

Вярно е, обаче, че истесах нуждата ми от Любов. Няма я вече. Не съм зависима, не че бих отказала. В момента съм си супер самодостатъчна. Хубаво е.

Вяра, относно начина ми на работа с ТЕС имам една тема в Допълнителни Техники, ето я:

http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=493

Относно конкретната ми работа по жлезата – това, което е темата ми за жлезата, едно предизвикателство (супер стриктно проведено, описано е в темата) и после реших да си оправя цялото минало (около година и половина до тук). Е, да, след изчистването на всеки по-значим „мотив” (така наричам серия от събития и начин на поведение, които си приличат, с общ корен) винаги поглеждах нещата и през призмата на жлезата, но с третиране на физически проблеми/симптоми повече не съм се занимавала – отговора защо ще намериш в линка, който съм ти дала.

Ехографиите – щом толкова те интересува, ще се опитам да ти отговоря, макар, че имам странното усещане, че Иван ще ти се скара отново. Аз не вярвам особено много във физическото, а в магията на природата. Никога дори не съм разсъждавала дали жлезата ми изобщо ще се променя физически, защото не правя връзката „лоша структура – лоша работа на жлезата”. За мен връзката е „липса на лоши емоции – липса на причини за лоша работа на жлезата”. А как ще стане – не е моя работа да знам, това си е работа на природата, от мен се изисква само да създам условия тази природа да продължи да се грижи за мен (да не и преча с изопачени възгледи в главата си).

Та има хора, на които им махат по цял бъбрек и живеят съвсем нормално – да не би да мислиш, че им пораства нов????

Та да ти разкажа, щом толкова искаш, за взаимоотношенията ми с моята докторка. Тя е от старата възвишена софийска школа – не разговаря с хора, невежи в медицина и те гледа величествено, прегледа представлява едно мълчание, което само тя има право да прекъсва, защото само тя е компетентна и достойна да го прави. Започнах да ходя още от началото при нея, а после и останах по една, единствена причина – супер добра била в ехографиите, а аз имах възел. След като се запознах с TEC известно време подължих да се движа по инерция, посещавала съм я два пъти, но сега като си задавам въпроса защо ... със сигурност компетентното и мнение не би имало властта да промени каквото и да е в живота ми ... нямам отговор.

На прегледа през 2009 (след предизвикателството) установи, че възела е намалял, като каза, че това се дължи на новия и ехограф, който мерел съвършено. От структури не съм се интересувала, имам изписани някакви фермани, но не съм ги чела, нито преди ТЕС, нито след. Все още пиех лекарство и TSH ми беше 1,5.

На прегледа през 2010 платих само ехография - не ми се правеше консултация, защото нито можех да и кажа, че не пия лекарство, нито исках да я лъжа – TSH ми беше 3 (за нея това е доста много, независимо, че е в норма). Освен това на тръгване без да искам си бях забравила старите ехографии.

Още като видя, че съм платила само ехография се видя, че нещата не тръгват на добре, но като разбра, че старите изследвания ги няма стана страшно ... нямаше как да види къде се намира възела, нито колко е голям ... Първо започна да ме пита къде се намира този възел – изпитах невероятно желание да кажа, че не знам и го направих (все пак жлезата не е толкова голяма ). След около половин час търсене вече и хората навън на опашката разбраха, че съм без документи, а и сигурно всички други без документи избягаха, беше ужасно, а и болеше. Най-накрая се умори и спря, върна си величественото изражение и ми каза, че на другия ден ще ме прегледа безплатно, да отида с ехографиите и това да не се повтаря никога повече.

Е, не се повтори, защото не съм ходила и нямам намерение да ходя повече.

Изследвам си TSH и антителата на 6 месеца и сама съм си лекар от тогава.