TEC

Не, не ми причиняваше дискомфорт, освен естетически

Тогава да ти кажа, че си мнооого красива, съдейк дори само от този отрязък!

Айдееее, отиде коня! :):)

Благоадря
Сега съм още по-красива

Айдееее, отиде коня!

...Моля-моля само като естет го казвам тъй или иначе, жените сме най-красивото нещо на света!

Ох, хора... откъде да започна.

Отзад напред май.

Оня ден, докато правех тяга, забравих да дишам В резултат на което (вероятно) вдигнах кръвно --“ ужасна, много силна, пулсираща болка в цялата глава, която продължи целия следобед и половината от следващия ден, после намаля и почти изчезна до днес, когато нещо пак се задъхах и пак се появи, само много по-слаба.

Като ми стана така в четвъртък тесах малко (много болеше и не можех да се съсредоточа, но потупвах по точките). Не ми повлия особено, може би малко докато тесах, а после пак се връщаше.

Днес вече имам така да се каже възможност да помисля над нещата и ги навръзвам и в идните два почивни дни ще се отдам на тесане. Но освен всичко друго, много ме е яд, защото е адски нелепо, а и защото не знам кога ще мога пак да тренирам като хората... Оплаках се

Днес няколко часа си размишлявм и си тесам. Чувствам се по-добре.

Мъжът ми ми рави и квантото докосване. Помолих го да си представи това, което е в главата ми. Първият път беше "нещо като въртяща се сива вода", после стана "някаква бяла мъгла", а днес вече е "почти чист въздух".

Аз тесах и директно болката и инцидента, но малко. Повече тесах разни неща, които ми се случиха напоследък, както и с общи фрази, които ми действат успокоително. Има още много работа, но поне постигнах някакво приемливо ниво на спокойствие. Не знам за другите, но на мен ми е много трудно да тесам, ако съм в криза.

Здрасти Arethuse,

забравих да дишам

Зощо? Може би всъщност не искаш да тренираш?! Какво те кара да тренираш, какво искаш да постигнеш с тренировките? ТЕСни си отговорите или се ТЕСАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ НАД ТЕЗИ ВЪПРОСИ...виж какво ще излезе, така че занапред да си тренираш без травми.

Аз напоследък за доста болки хващам емоционални връзки. По-точно за гърло, запушени млечни каналчета и китка. Хващам ги със сигурност, защото тесам само емоционалната връзка и се облекчава болката.

На базата на този опит си мисля, че болката в главата ти си има емоционална връзка. Аз не бих оставила наблюденията си само до тягата и дишането.
От друга страна вече е минало доста време и едва ли можеш да възпроизведеш събитията от деня на заболяването на главата.
От трета страна за намирането на емоционалната връзка изключително ми помага работата с махалото.

Така, де. Нищо не казах, но се радвам да те видя и да попишеш малко тук

Alisa написа:Здрасти Arethuse,

забравих да дишам

Зощо? Може би всъщност не искаш да тренираш?! Какво те кара да тренираш, какво искаш да постигнеш с тренировките? ТЕСни си отговорите или се ТЕСАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ НАД ТЕЗИ ВЪПРОСИ...виж какво ще излезе, така че занапред да си тренираш без травми.

Забравих да дишам, защото разучавах ново движение и бях много съсредоточена да го изпълня добре. По едно време се усетих, че не съм издишала горе (на 3-т0 4-то повторение), после се сетих, че май не съм и вдишала. Определено не е да не искам да тренирам, но смених малко начина (филисофията) на трениране и изпитвам съпротива към новата, наистина. Тесах я, но май трябва още

Мая, аз въобще не мисля, че е само до тягата и дишането. В деня на тренировката нищо особено не се случи, за разлика от около две седмици преди това, когато имах голямо емоционално съттресение, една нагла и арогантна лъжа много ме обиди. Цялата случка е доста сложна и искам да обработя с техниката на краткия филм, но не съм го направила още и тесам само отделни аспекти, и не съм я изчистила. Оттогава всъщност започна да ме боли главата. Това на тренировката беше просто върха на пирамидата.

Отделно много се дразня на мъжа си напоследък и ми идват доста екстремни мисли...

Хубавият аспект на цялата бъркотия е, че осъзнах колко са ми готини колегите и взаимоотношенията във фирмата - хората са мили, любезни, възпитани, позитивни, готови да помогнат, загржени, искрени, усмихнати... Ако успея да се убедя, и че ми е интересно, ще е страхотно, ама нещо не мога да се мотивирам да гледам сериозно на "кариерата" си. Това също ме натоварва, защото по всички рационални правила това е страхотна компания и чудесна възможност за развитие, и хората общо взето ме подбутват активно, а на мен някак си не ми пука Не мога да се реша да напусна, а същевременно не съм щастлива там, въпреки, че постоянно оценявам страхотната култура на общуване (ама явно само това не стига).

Я пак ми синтезирай какво използваш за махало

поздрави на всички.

За махалото - цаката е в практиката, а не в конкретната техника.

Това със спирането на дишането е много интересно.

Звучи странно, затова да обясня. Не че съм спряла да дишам. Когато вдигаш (или спускаш, хаха) тежко, е добре да поемеш въздух и да задържиш (като Валсалва мановър), защото вътрекоремното налягане помага на силата и държи трупа изправен. Аз просто твърде дълго задържах...

Я, каква хубава фраза:

твърде дълго задържах

и се вързва и с момента на дишане и с неотработената случка на обида и с решението за работа...

Благодаря!

Разтесах се под душа.
Сетих се също и за ТАТ и за заклинанието.

Сърби ме (точката на) върха на главата, доста при това. И като че ли се загрява. Някакви идеи какво би следвало да направя?

Тесах аспекти на "задържането" във всички сфери на живота, както ме посъветва Алиса.