Когато напуснах България и заминах за Австралия 96та година ме уволниха от все още най-добре платената държаван работа в България, обраха ми апартамента, откраднах ми колата, която току що бях докарал от чужбна, завлекоха ме приятели с почти всичките ми спестявания, имах проблеми с една мутра заради момиче в което бях влюбен. Страхувах се живота си и реших да се махна. Последваха двете най-черни години в живота ми. Мразех всичко, всички и най-вече себе си. Прекрасно осъзнавах, че сам съм се набутал в тази ситуация и сам мога да се избавя от нея и въпреки това интуитивно отказвах да го направя, като се върна назад. На моменти имах чувството, че ще полудея в буквалния смисъл на думата.
Ако не бях минал през всичко това не знам дали някога щях да науча за ТЕС, камо ли да напиша книга и да имам сайт които помагат на толкова много хора. И това е само част от ползите които аз и не само аз извлякох от цялата ситуация.
Искам да кажа, че всяко нещастие е и нова възможност. Всичко е въпрос на търпение и гледна точка. И работа върху себе си разбира се.
Всички силни личности които познавам са минали през някакви особено мъчителни моменти и са намерили сили да издържат и да оцелеят. И не само това, ами и да се променят и да извлекат полза от проблемите си.
Тези моменти са разделното време в което се разграничават мъжете (образно казано) от мижитурките.
В египетската митология за да върнеш някого към живот трябва да минеш през ада.
Горе главата!
Най-тъмно е преди разсъмване.
