Здравейте от мен , казвам се Димитър Томов на 21 г от Варна. Искам да споделя част от своят опит относно възстановяването на зрението. През последните 5 месеца това се превърна в моя основня цел, занимание, интерес. Моето желание бе да възстановя зрението си бързо, не можех да чакам , нямах търпение , не можех да се сдържа да правя тренировки само по 20 мин на ден както съветва Норбеков. Стигнах до следните изводи за себе си. Възстановяването на зрението в никакъв случай не трябва да се приема като нещо за което човек трябва да полога големи усилия - то става лесно и бързо, ако човек знае как да го направи.
1. Изберете далечен обект - най-добре е това да е дърво с много детайли - листа. Насочете вниманието си към най- малкият детайл - който можете да видите.
2. Отпуснете напълно очите си и мусколите около очите, без никакво присвиване и напрежение. Въпреки дискомфорта и напрежението , което ще усетите, ако "пуснете на свобода очите си" в този момент зрението рязко ще се подобри- активират се правилните мускули, които фокусират очите. Веднъж щом усетите напрежението от стягането на тези мускули- задачата е
възможно най- плавно, нежно и спокойно да премигнете, отваряте очи, отново се активират мускулите, почуствате леко напрежение и отново премигате плавно и спокойно- важно е примигането да става при леко напрежение, а не да се изчаква то да нараства допълнително. Така се получава финна настройка на "фотоапарата". Настроението се повишава рязко и естествено, без да е нуждно изкуствено да го повишавате чрез мускулен корсет. Важно е да изпитвате възхищение и интерес към обекта който гледате - да получавате любов от картината. Може да си пуснете и подходяща музика , както и да си спомняте хубаваи моменти от живота си. Според мен гледането на зрителната таблица не е добър вариант - защото това поражда психическо напрежение - да вижиш по-ясно. Усмивката по време на упражненията също не е задължителна, а изкуствената усмивка дори пречи, защото напряга мусколите около очите, които от своя страна блокират мускулите които фокусират очите. Зрението до голяма степен е въпрос на ментално състояние - най- добрите варианти според мен са пълното спокойстие, радостното очакване на нещо хубаво в близко бъдеще, както и високото настроение - октавата на Норбеков. При всяко едно от тези състояния, ако очните мускули не са изморени и претоварени, зрението силно се подобрява. Хубаво е човек да тренира само до момента в който му е приятно, без много напрежение, когато мускулите се изморят трябва да се спре. Също не препоръчвам често да се насочва вниманието вурху надписи, номера на коли и други, защото това отново създава психическо напрежение да видиш, поне докато зрението не се доближи до 100 %.
Това е на кратко от мен, надявам се да съм полезен на някого с поста си
