
Дневник. Това-онова
Не.Енита написа:Винаги ли трябва да си свободен от привързаност и необходимост?
Може и никога да не си.
Но е по-приятно да си.
И аз имам моменти, в които не искам да спирам да тесам, защото не искам да се връща интензитетът на неприятното. Накрая имам чувстовто, че не съм изчистила нищо. Но след няколко дена бера плодовете на моя труд.
До скоро изпитвах първичен и много силен гняв, когато детето не ме слуша. Доста го тесах и все имах чувството, че нищо не става. Сега наблюдавам ситуации, които до скоро ме изкарваха от релси с тази разлика, че вече нищичко не потрепва в мен. Чувствам се много добре и много силна. Намирам сили да го накарам по друг начин да направи моето. И, ако все пак не стане, не кипвам.
Имам доста сериозни проблеми с очакването
Например потесам за нещо и после очаквам да е минало, но се оказва, че не е било достатъчно. Подивявам.
Опитвам се да се освободя от очаквания, но не става. Като че ли имам мааалко подобрение, но не е задоволително. Все пак съм стигнала до там да осъзная, че имам проблем с очакването. Иначе не знаех какво ми натиска спусъка и директно избухвах.
Откакто се заех сериозно да изтесам всичко, до което се докопам, доста се промених. Има ситуаци, в които нормално бих потиснала някой лек дискомфорт. Така правим всички. Но аз преекспонирам дискомфорта, за до го изтесам. Мъжът ми се чуди какво толкова рева за едното нищо. Не мога да му обясня. Това е все едно да вземеш лупа, за да видиш къде е мръсно и да го избършеш.
Когато започнах да работя с ТЕС преди две години имах доста различна нагласа. Мислех си, че за всеки физически проблем ще отделя поедин месец. С изчистването на физическите проблеми ще изчистя съответните им психически, емоционални и каквито и да са проблеми. И така за една година ще съм чисто нова. Да, ама не. Физическите ми проблеми не са болки за умиране и си ги влача без притеснение. Чат-пат болка в коляно, сърбеж по глава, трудно преглъщане, лек астигатизъм и подобни непостоянни леки дискомфорти.
Сега поех нов курс. Реших да тесам всеки душевен тормоз. Всъщност първо реших, че няма да търпя нито един душевен дискомфорт, което води до тесането на всички. Мога да кажа, че при мен този метод е изключително ефективен. Даже реших да не тесам нито един физически проблем, освен ако не ме принуди, разбира се. И след време да направя ревизия по тялото да видим дали е останало нещо.
Кариеси.
По разните литератури казват, че кариесите са породени от желание да захапеш някого (буквално или преносно), но не е позволено. Едно време, когато хората са воювали повече, не с аимали кариеси. Тогава тези конфликти не са съществували.Сега сме горди с мира си и сме пълни с нерешени военни конфликати - кариеси. Да речем, че е така.
Започанх да търся къде са миоте военни конфликти. И ето, че един ден намерих един.
Един ден Кирчо се зариби да играе на онези игри, на които пускаш монета и управляваш с една ръчка ръката-робот да стигне над някоя плючена играчка. Спускаш я и чакаш да спечелиш играката. Аз си зная, че нама смисъл да се играе, но ходи му обяснявай на детето. Дадох му да играе, нищо не стана. Тъй като никога не съм играла, се замислих дали е възможно точно с тази машина изобщо да се спечели нещо. И един ден изиграх две игри. И двата пъти хванах играчка, но когато ръката се вдигна до горе, играчката падна. Стана ми адски гадно. Чувствах се все едно някой седи и ми се подиграва в лицето. Отзад ми пее онова "знаех си". И изобщо бая ми причерня. Това е една ситуация, в която можех да махна с ръка и да подмина, но нарочно преекспонирах усещанията и още там на място се разтесах. Продължавах да преекспонирам и имах чувството, че няма край. По едно време стигнах до желание да ритам машината. После се разгневих, че е забранено. Помислих си, че ако бях без деца, щях да повандалствам и да си понеса последствията. И тогава ми просветна - искам да захапя, но е забранено. Супер! Това може да е някой кариес. В допълнение махалото ми потвърди.
Тази история си няма край за сега. Описвам само анализа, от който тръгнах и от който се надявам да стигна до някъде.
Една баба пък нещо ми накриви шапката, като общуваше с децата ми. Докато тесах поведението й пак стигнах до там, че искам да я ритам. И тук мисля да се поровя за кариеси.
Имам доста сериозни проблеми с очакването

Например потесам за нещо и после очаквам да е минало, но се оказва, че не е било достатъчно. Подивявам.
Опитвам се да се освободя от очаквания, но не става. Като че ли имам мааалко подобрение, но не е задоволително. Все пак съм стигнала до там да осъзная, че имам проблем с очакването. Иначе не знаех какво ми натиска спусъка и директно избухвах.
Откакто се заех сериозно да изтесам всичко, до което се докопам, доста се промених. Има ситуаци, в които нормално бих потиснала някой лек дискомфорт. Така правим всички. Но аз преекспонирам дискомфорта, за до го изтесам. Мъжът ми се чуди какво толкова рева за едното нищо. Не мога да му обясня. Това е все едно да вземеш лупа, за да видиш къде е мръсно и да го избършеш.
Когато започнах да работя с ТЕС преди две години имах доста различна нагласа. Мислех си, че за всеки физически проблем ще отделя поедин месец. С изчистването на физическите проблеми ще изчистя съответните им психически, емоционални и каквито и да са проблеми. И така за една година ще съм чисто нова. Да, ама не. Физическите ми проблеми не са болки за умиране и си ги влача без притеснение. Чат-пат болка в коляно, сърбеж по глава, трудно преглъщане, лек астигатизъм и подобни непостоянни леки дискомфорти.
Сега поех нов курс. Реших да тесам всеки душевен тормоз. Всъщност първо реших, че няма да търпя нито един душевен дискомфорт, което води до тесането на всички. Мога да кажа, че при мен този метод е изключително ефективен. Даже реших да не тесам нито един физически проблем, освен ако не ме принуди, разбира се. И след време да направя ревизия по тялото да видим дали е останало нещо.
Кариеси.
По разните литератури казват, че кариесите са породени от желание да захапеш някого (буквално или преносно), но не е позволено. Едно време, когато хората са воювали повече, не с аимали кариеси. Тогава тези конфликти не са съществували.Сега сме горди с мира си и сме пълни с нерешени военни конфликати - кариеси. Да речем, че е така.
Започанх да търся къде са миоте военни конфликти. И ето, че един ден намерих един.
Един ден Кирчо се зариби да играе на онези игри, на които пускаш монета и управляваш с една ръчка ръката-робот да стигне над някоя плючена играчка. Спускаш я и чакаш да спечелиш играката. Аз си зная, че нама смисъл да се играе, но ходи му обяснявай на детето. Дадох му да играе, нищо не стана. Тъй като никога не съм играла, се замислих дали е възможно точно с тази машина изобщо да се спечели нещо. И един ден изиграх две игри. И двата пъти хванах играчка, но когато ръката се вдигна до горе, играчката падна. Стана ми адски гадно. Чувствах се все едно някой седи и ми се подиграва в лицето. Отзад ми пее онова "знаех си". И изобщо бая ми причерня. Това е една ситуация, в която можех да махна с ръка и да подмина, но нарочно преекспонирах усещанията и още там на място се разтесах. Продължавах да преекспонирам и имах чувството, че няма край. По едно време стигнах до желание да ритам машината. После се разгневих, че е забранено. Помислих си, че ако бях без деца, щях да повандалствам и да си понеса последствията. И тогава ми просветна - искам да захапя, но е забранено. Супер! Това може да е някой кариес. В допълнение махалото ми потвърди.
Тази история си няма край за сега. Описвам само анализа, от който тръгнах и от който се надявам да стигна до някъде.
Една баба пък нещо ми накриви шапката, като общуваше с децата ми. Докато тесах поведението й пак стигнах до там, че искам да я ритам. И тук мисля да се поровя за кариеси.
Благодаря ти за споделянето, наистина и много... Прочетох онова, което си мисля от седмици- че като нямам физически проблем, какво толкова да тесам от психическите, освен онова, което прави дишането ми трудно и ме докарва до внезапно реване- очевидно, съм доста далече от изхода и, очевидно, отговорът "Не съм болна" е само прикриване на известен мързел....
А защо просто не ТЕСнеш това?!
Да споделя и за себе си.Аз започнах ТЕС ,по най-важната, според мен препоръка на Иван, да чистим нежеланите емоциите, като първопричина за всичко лошо в живота и здравето.И до сега чистя само тези емоции, вече повече от три месеца. Това ме води и до случки и до изчистването им, води ме и до физически подобрения.Започнах от най-силния ми емоционален проблем (отношения). Ликвидирах го за 2-3 дни и последва тотален проблясък и обрат в отношенията. От там последва проблясък след проблясък чак до моменти от преди раждането ми(като мои преживявания свързани с хора и техните думи и енергия) и такива скоро след раждането ми! Естествено подложих всичко на проверка, т.е. допитах се до майка ми, като най-осведомена за този мой период от живата
и тя ми доразказа и каза неща които ме втрещиха, не само с подтвърждаването, но и с подробностите-неща които подчертавам, не знаех на съзнателно ниво и не съм подозирала дори за тях!
Продължих, а и сега продължавам, да работя върху емоции в същия дух. Усещам че се променям психически-ставам по-стабилна, много по-спокойна, много по-жизнерадостна, още по-общителна, по-открита, по-малко от лошите ми качества остават, но пък добрите ми процъфтяват:oops:
Абе изобщо чудесно е!Усещам промяната на гледната си точка за много неща! Тепърва започвам да следя конкретни физически проблеми и да задълбавам по тях, още повече, че вече съм усетила положителна промяна в това отношение, но понеже са доста, няма сега да ги изреждам. Само ще кажа че единия от тях е късогледство -5,5 с астигматизъм, че хвърлих оптиката още на първата седмица от започването на ТЕС-биографията ми, минах през 1-2 кризи и разбрах какво е Паническа Атака
и така вече трети месец, не че ми е супер, но продължавам да се боря с всичките си колебания и ПО-та ... вече се готвя, да посетя лекар за преглед и леко ме е страх, но това е нормално и подлежи на ТЕС!
Форумът ми е страшно полезен, всичко което чета ми помага по някакъв различен начин и дообогатява някакви мои мисли и разбирания, подсеща ме за аспекти от мойте проблеми...изобщо страхотоно е!
Иване не се ядосвай излишно, делото напредва и това е важното! и аз помагам с пропагандата
Поздрави на всички стигнали до тук!
Специални благодарности Мая, за откровенноста и упоритастта ти!
...стигнах до желание да ритам машината...
А може би и това...пак стигнах до там, че искам да я ритам...
Просто идея!...ако бях без деца...
Да споделя и за себе си.Аз започнах ТЕС ,по най-важната, според мен препоръка на Иван, да чистим нежеланите емоциите, като първопричина за всичко лошо в живота и здравето.И до сега чистя само тези емоции, вече повече от три месеца. Това ме води и до случки и до изчистването им, води ме и до физически подобрения.Започнах от най-силния ми емоционален проблем (отношения). Ликвидирах го за 2-3 дни и последва тотален проблясък и обрат в отношенията. От там последва проблясък след проблясък чак до моменти от преди раждането ми(като мои преживявания свързани с хора и техните думи и енергия) и такива скоро след раждането ми! Естествено подложих всичко на проверка, т.е. допитах се до майка ми, като най-осведомена за този мой период от живата

Продължих, а и сега продължавам, да работя върху емоции в същия дух. Усещам че се променям психически-ставам по-стабилна, много по-спокойна, много по-жизнерадостна, още по-общителна, по-открита, по-малко от лошите ми качества остават, но пък добрите ми процъфтяват:oops:
Абе изобщо чудесно е!Усещам промяната на гледната си точка за много неща! Тепърва започвам да следя конкретни физически проблеми и да задълбавам по тях, още повече, че вече съм усетила положителна промяна в това отношение, но понеже са доста, няма сега да ги изреждам. Само ще кажа че единия от тях е късогледство -5,5 с астигматизъм, че хвърлих оптиката още на първата седмица от започването на ТЕС-биографията ми, минах през 1-2 кризи и разбрах какво е Паническа Атака




Форумът ми е страшно полезен, всичко което чета ми помага по някакъв различен начин и дообогатява някакви мои мисли и разбирания, подсеща ме за аспекти от мойте проблеми...изобщо страхотоно е!
Иване не се ядосвай излишно, делото напредва и това е важното! и аз помагам с пропагандата



Поздрави на всички стигнали до тук!
Специални благодарности Мая, за откровенноста и упоритастта ти!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
А защо мислиш, че не съм ги тесалаAlisa написа:А защо просто не ТЕСнеш това?!...стигнах до желание да ритам машината...А може би и това...пак стигнах до там, че искам да я ритам.........ако бях без деца...

Мисля, че става ясно, че стигнах до тези неща тесайки и си ги мислих тесайки.
Много интересно е това, което разказваш. И много, много хубаво. Поздравления

Моят мъж нали все не поддава на ТЕС. Не го и бутам. Ама го бъзикам от време на време
Скоро имахме един разговор, в който ставаше въпрос за неговото състояние. Той каза, че си е добре. После се замисли и допълни "В сравнение с някои хора". После пак се замисли и допълни още, че в сравнение с други не е толкова добре. Аз му казах, че това е тинтири-минтири, а той ми натякна, че аз съм математикът и ги разбирам тия неща със сравнението. И после му казах, че аз си имам друг критерий за себе си. Не можело да има друг критерий. Но му казах критерия си - дали се чувствам добре или не. Първо скочи, че това не е критерий, а после се замисли и каза, че всъщност и той го има този критерий
Почти същото стана и със сина ми, бащичкото. Люлеехме се заедно на едни люлки. Аз се люлея заедно с бебето. И той ми вика "Айде да видим кой ще се люлее по-бързо". А аз му викам "Айде да видим на кой ще му е по-хубаво"

Скоро имахме един разговор, в който ставаше въпрос за неговото състояние. Той каза, че си е добре. После се замисли и допълни "В сравнение с някои хора". После пак се замисли и допълни още, че в сравнение с други не е толкова добре. Аз му казах, че това е тинтири-минтири, а той ми натякна, че аз съм математикът и ги разбирам тия неща със сравнението. И после му казах, че аз си имам друг критерий за себе си. Не можело да има друг критерий. Но му казах критерия си - дали се чувствам добре или не. Първо скочи, че това не е критерий, а после се замисли и каза, че всъщност и той го има този критерий

Почти същото стана и със сина ми, бащичкото. Люлеехме се заедно на едни люлки. Аз се люлея заедно с бебето. И той ми вика "Айде да видим кой ще се люлее по-бързо". А аз му викам "Айде да видим на кой ще му е по-хубаво"

На дневен ред са зъбите на децата (Кирчо 5,5 г, Яна 1,5 г). От Кирчовите три или четири кътника имат дупки. Там хвърлих доста усилия, за сега не личи никакво подобрение. В момента не работя по въпроса. Обаче предните горни зъби на Яна се развалиха малко след кирчовите. Известно време мислех, че кариесите при двете деца имат връзка и не съм работила конкретно за янините. Но сега общото затруднение да работя с Кирчо ми пречи да правя каквото и да е за него. Затова реших да започна все пак със зъбите на Яна. И ударих на камък. Започнах с 5 проксита на ден. И така два-три дена, даже един ден май наистина стигнах до 5. После неусетно спрях. Зъбите й по цял ден са ми пред очите, но забравям да ги тесам. Седнах да изтесам всякакви блокажи и ПО-та. И пак съм до никъде. Успях да формулирам какво искам.
Искам зъбите на Яна да са здрави.
Искам, ако има нещо, което мога да направя за това, първо да го разбера и второ да го направя.
Усещам някаква огромна блокираща сила, която тесам, но не мога да усетя отпушване.
Продължавам, разбира се.
Надявам се, че ако вие виждате нещо, което аз не мога, ще ми помогнете.
Искам зъбите на Яна да са здрави.
Искам, ако има нещо, което мога да направя за това, първо да го разбера и второ да го направя.
Усещам някаква огромна блокираща сила, която тесам, но не мога да усетя отпушване.
Продължавам, разбира се.
Надявам се, че ако вие виждате нещо, което аз не мога, ще ми помогнете.
Не усещам нищо по зъбите, ако това имаш предвид. Представям си как аз съм тя и разни хора ми гледат зъбите и казват "Ай какви перлички". Вглъбявам се добре, стига да започна да го правя.
Усещанията и съответно фразите от днешния ТЕС бяха горе-долу такива:
Зъбите на Яна. Не мога да започна да работя по тях. Нямам желание да тесам. Ръцете ми омекват. Имам чувството, че кръвта ми тръгва наопаки. Нещо ме блокира. Тесам насила. Имам усещането за огромен гумен валяк, който върви против мен и ме блокира. Всеки път махалото ми отговаря едно и също и ми казва как да работя по зъбите на Яна, но не мога. Имам нужда от реален човек, с когото да споделям. Нямам близки приятели около себе си (яко рев). Не че не вярвам на махалото, но ми е трудно да се подбутна сама. То казва само "Да" и "Не" не може да ми дръпне една реч, от което имам нужда.
И всичко това го минах по няколко пъти. На някои места с известно облекчение, на други с много реване. Като цяло накрая останах с усещането, че почти нищо не съм направила. С рационалния си мозък зная, че съм, но усешането ми е все още за блокаж. Надявам се да успея пак да се натисна да тесам или по-добре - да ми дойде отвътре.
В допълнение имам и други негативизми в ежедневието, които изключително помагат на блокирането ми. Това са натежалите ми теми покрай мъжа ми. В блато съм и не ми е до подробности. Може би, когато се извлача от блатото.
Усещанията и съответно фразите от днешния ТЕС бяха горе-долу такива:
Зъбите на Яна. Не мога да започна да работя по тях. Нямам желание да тесам. Ръцете ми омекват. Имам чувството, че кръвта ми тръгва наопаки. Нещо ме блокира. Тесам насила. Имам усещането за огромен гумен валяк, който върви против мен и ме блокира. Всеки път махалото ми отговаря едно и също и ми казва как да работя по зъбите на Яна, но не мога. Имам нужда от реален човек, с когото да споделям. Нямам близки приятели около себе си (яко рев). Не че не вярвам на махалото, но ми е трудно да се подбутна сама. То казва само "Да" и "Не" не може да ми дръпне една реч, от което имам нужда.
И всичко това го минах по няколко пъти. На някои места с известно облекчение, на други с много реване. Като цяло накрая останах с усещането, че почти нищо не съм направила. С рационалния си мозък зная, че съм, но усешането ми е все още за блокаж. Надявам се да успея пак да се натисна да тесам или по-добре - да ми дойде отвътре.
В допълнение имам и други негативизми в ежедневието, които изключително помагат на блокирането ми. Това са натежалите ми теми покрай мъжа ми. В блато съм и не ми е до подробности. Може би, когато се извлача от блатото.