Достатъчно трудно ми е да приема съществуването на такъв метод и неговата висока успеваемост, защото аз съм от онези, на които им се набива в главата, че не става бързо и отнема години. След като няколко месеца търсих решение на своя проблем и опитвах метод след метод, стигнах до ТЕС. Не съм ядосана, че не го открих по-рано, защото вярвам, че нещо идва при нас, когато сме готови да го приемем. Преди 3 месеца сигурно изобщо не бих му обърнала внимание... И така, моята история е дълга, но няма да ви затрупвам с излишни подробности. Накратко преживях силен катаклизъм в живота си, защото при неизяснени обстоятелства моят годеник и бъдеш съпруг, с когото живях цели 2 години под един покрив, загина и животът ми се обърна наопаки. След преживяния шок, в който и до ден днешен нямам идея какво чувствах, депресията и паниката се редуваха в мен, като най-вече надделяваше чувството за вина и натрапливата мисъл, че аз нямам право да живея без него. Не ме напускаше и отговорността за случилото се, така че нито можех, нито исках да се оправя, а само и единствено да умра. Да изляза от тази дълбока депресия се втурнаха да помагат всички: и специалисти, и лекари, и близки... накрая успяха да ме изкарат хора, които най-малко съм предполагала. Точно затова казах и че се радвам, че чак сега попадам на ТЕС - просто преди това нямаше да имам желанието да се опитам дори... имам подозрения обаче, че тази вина не ме е напуснала напълно, а се е спотаила някъде навътре в мен, защото депресията отшумя, но се появи страхът. Той, разбира се, е съпътствам от множество вегетативни симптоми, които правят живота ми същински Ад. Заради това се принудих да напусна временно работа, да се преместя в др град и да подчиня живота си изцяло на тези страхове - страхувам се да изляза, защото навън се чувствам беззащитна и мисля, че всеки момент ще припадна. Стигнах до там, че дори мисълта за това или гледането на снимки и филми със "страшни" за мен ситуации (да речем разходка на открито, влизане в голям магазин...) събуждаше в мен голяма тревожност. Лягам и ставам с една и съща мисъл и, разбира се, никак не се чувствам добре. Времето си минава, а аз търся ли търся онова, което ще ме изкара от въпросното състояние. Вече имам желание да живея, имам идеи и мечти какво бих правила, ако нямам този страх, къде бих могла да отида, как бих организирала ежедневието си, изобщо всичко... дори смятам, че ако това се случи, ще бъда много по-щастлива отпреди. Ще гледам на всичко по др начин. В момента завиждам благородно на всички, болни от друго, които могат да излизат, да живеят, макар и с болежките си. Стигнах до там да завиждам дори на ровещите по кофите, само и само да не чувствам този изсмукващ ме страх. Той толкова ме умори, че още със ставането си нямам сили. Най-важното за мен обаче е, че вече имам желанието и волята да се справя и да се радвам на един още по-хубав и пълноценен живот.
А сега конкретно за ТЕС: тъй като имам много телесни симптоми, свързани със страха, не знам как да построя декларацията си: дали трябва за всеки да се прави поотделно или да ги обединя или изреждам? Ясно е, че "паническо разстройство" нищо не говори, но просто се чудя как да го формулирам? Малко бързам и съм припряна, знам го, но прекарах твърде много време вкъщи и искам да излязаааааааа
Затова търся точната формула, може би. Смятам да си записвам всяка декларация и да наблюдавам от кое ще има ефект. По книгата съдя, че трябва освен симптомите да работя и върху евентуалните причини за проблема. Това значи ли например след симптома да направя ТЕС и с възможните причини? И това едно след друго ли се прави? Сигурно като почна, ще ми е по-лесно, но сега още ми е малко странно... но не и по-странно от всичко, което правих досега Много ще се радвам, ако извървите пътя на оздравяването ми заедно с мен. Благодаря!
Дано поне ме доведат донякъде. 
