Страх от кучета при 4 годишно дете

[mimiska]

Здравейте!
Искам в тази тема да споделям как ще боря и, надявам се, как ще преборя страха от кучета у моята дъщеря, която е на 4 години и 5 месеца.
Страхът й не е отскоро и аз съм й правила няколко пъти ТЕС директно на нея, няколко пъти съм й правила ПРОКСИ, но резултат очевидно няма. Щом види куче, й пада пердето, дето се вика, и е неуправляема в желанието си да избяга от него. В подобни моменти може дори да изскочи на улицата, нещо, което при нормални обстоятелства никога не би направила самичка. Честно казано, от това ме е най-много страх мен лично. Иначе и аз не си падам много по кучетата, не изгарям от желание да ги лаская и да имам по-близък контакт, но и не ги мразя и по принцип не изпитвам страх от тях. Виж, котки не обичам еднозначно, но това е друга тема.
На базата на наученото на семинара за напреднали и съветите, които получих лично от Иван, за които благодаря сърдечно, започнах да я разпитвам по-настойчиво за този страх. Попитах я на какво й прилича. Тя отначало каза "на нищо", след това каза: " На цифрата 2. На цифрата 5." ОК. Питах я иска ли да се потупаме, за да се премахне този страх, тя отговори, че не иска, защото страхът пак ще си го има... Тъй като забелязах, че тя проявява интерес към клипчетата с ТЕС на компютъра, й предложих да й намеря някакво специално за страх. Тя се съгласи. Намерих й това: http://www.youtube.com/watch?v=wiJ5J406zAI и й го пуснах. Тя го гледа, повтаря с момиченцето, аз й превеждам. Истината е, че й превеждам избирателно... Не знам доколко съм права, ама... на детето не й е минавало през акъла, че може да се страхува от тъмного, защо да й го "предлагам"? Тук съм отворена за съвети! Снощи тя самата поиска да й пусна "клипчето за страха" и го прави с ентусиазъм. Това й беше за втори път. От първия ефект нямаше, защото вчера през деня пак бягаше от кучетата навън.
Ще продължавам и ще споделям. Както и ще съм благодарна на всякакви идеи и съвети, които ви хрумнат или сте изпитали!

[ivangp]

Виж с какво свързва 2 и 5. Това са символи които имат някакво значение за нея. Питай я, какво означават или с какви събития ги свързва.
Също така можеш да я караш да си представя (цифрите 2 и 5), да я питаш какво е нивото на страха което изпитва като си ги представя (да ти покаже с разперване на ръце колко е голям страха й) и само да й потупваш точките в няколко кръга докато тя си представя 2 и/или 5. След това взимаш отново ниво. Когато страха при представа за 2 и 5 падне под ниво 5 ( т.е. ръцете са събрани наполовина) правиш същото упражнение но с представата за куче пред нея. С представата за куче работиш докато събере ръцете, т.е. няма никакъв страх. След това може (но не е задължително) да се наложи да поработите за аспекти - ръмжащо куче, озъбено куче, тичащо към нея куче и т.н.

[mayadob]

Кирчо бърка 2 и 5 изписани на електронен часовник. Те наистина си приличат.

Имаш ли плюшено куче? Може да поставиш наблизо или в ръцете й играчка и я потупваш.

Тя каза ли ти къде в тялото е този страх? Децата трудно разбират този въпрос. С Кирчо и с едно друго дете направих така. Питам с театрален глас "Главичке, в тебе ли е?" Отговаря "Не". После "Гърло, в тебе ли е" и така, докато каже "Да". Тук лошото е, че даваш избор и може да повлияе на истинското усещане, но все пак е нещо. Обаче на следващото питане казвам "Я по-добре ти питай къде е, че на теб по-лесно ще ти кажат". И така детето си пита частите на тялото.
Като правим ЕТ, казвам, че там е замръзнала една буца, която сега се разтопява и тръгва да тече на някъде. И т.н...

Тя казва, че дори и да тесате, пак ще изпитва страх. Тук недей да й противоречиш. Не казвам и да се съгласяваш с нея. Сега ми хрумва едно предложение от сорта на "Да, страхът няма да мине, но кой знае, може и кучетата да започнат да се страхуват от теб."

[mimiska]

Благодаря ви за съветите и идеите!

Питах я аз колко й е голям страхът, как може да го покаже с ръце. Разперва ги на макс, дори се мъчи да ги опъне още. На въпроса ми с какво свързва цифрите 2 и 5, ми отговори "със страх". За мястото в тялото на директния въпрос не можа да отговори, а в оня момент не се сетих за предложението на Мая да тръгна "отзад напред", а и едвам я удържах. Предложих й да я потупам, тя отказа. Но пожела да гледа клипчето с момиченцето. След което поиска да й пусна "нашето" - благополучието.

Днес ще продължавам борбата.

[mimiska]

Снощи като я попитах колко е голям страхът сега, тя си разпери ръцете, но веднага след това ги посъбра и ги спря на приблизително 2 педи (нейни) разстояние една от друга. Аз бурно изразих приятната си почуда, че страхът толкова е намалял. Тя изглеждаше доволна и каза, че страхът ще се смалява, докато не стане така - и събра дланите. Аз не й бях обяснявала, че това ни е целта, сама си го е прозряла. И после пак отказа аз да я потупвам, а пожела да си гледа момиченцето, но пък ми забрани да й превеждам. То не че не го е научиула наизуст, ама... Пак е по-добре от нищо, де.

Тази сутрин отново я попитах колко е голям страхът и тя отново започна с разперени ръце, после все едно се сети, че е по-малък и пак ги събра горе-долу на вчерашното ниво. Но почти веднага след това каза, че не, пак си бил голям и си разпери ръцете. Аз го обърнах на шега и игра, не сме ТЕСали сутринта. И без това редовно закъсняваме за градина.

Вчера вечерта, като се прибирахме, едно от нашите си, "квартални" кучета (опасявам се, че всеки квартал в София си има такива ) беше легнало до входната врата на кооперацията. "Познатите" кучета не правят изключение за Надето и тя си бяга и от тях. Та вчера като го видя, започна да страни... Ама кучето е горе, досами вратата, до която се стига по стълби. Тя не хукна надолу по стълбите, ама понечи да тръгва да слиза. Усети се едно колебание - ту слезе на долното стъпало, ту се качи обратно на площадката. Все едно преценява дали да бяга или да изчака малко за да си влезе. Това колебание е нещо ново в поведението й. Дори баща й отбеляза, че преди се е дърпала повече и е била по-силно уплашена. С една дума, май че сме свидетели на промяна в поведението на детето в посока стабилизиране на реакциите. Което е супер, не ли? Бавно, но славно, е казал народът.

[mimiska]

Тази вечер сама дойде при мен и каза: "Страхът е толкова голям!", като с ръце ми показа разстояние, равно на половината на вчерашното. И продължи: "Още веднъж ще потупаме, и страхът ще стане толкова голям!" - и събра дланите. И тук аз си позволих да добавя къде на майтап, къде на сериозно, че след това кучетата ще ги е страх от нея. Тя се съгласи с мен, хехе.

По-късно вечерта пак си изгледа момиченцето и пак не пожела превод. Разсейваше се, ама потупваше точките. Като свърши, каза, че страхът е вече такъв - и събра дланите, но не ги долепи една до друга. И добави: "само едни дупки страх".

Ще видим, разбира се, как ще се проявят "дупките страх" навън. Ще докладвам.

[Femme]

Сладурана

[Яна]

Браво на детето, много се радвам, че така бързо се справя с проблема.

[mimiska]

Благодаря, момичета!

Тази сутрин я накарах да се похвали на баща си и да му покаже колко голям е станал страхът й. И тя пак така го показа - на дупки. Обясни му, че страхът намалявал, защото имало специално потупване за страха.

На път за детската градина минахме покрай едно от кварталните кучета. Дали защото така ми се иска, но моето впечатление е, че тя не си промени траекторията заради него - нито кракча встрани. Разбира се, кучето и 5 пари не даваше за нас и лежеше кротко на 3-4 м. от нас, но по принцип всеки път радиусът на нейната дъга е различен от моя. Сега вървяхме заедно! Имам усещането, че го видя, стресна се буквално за части от секундата и си продължи по пътя. Дали обаче е усетила нещо и ако да, какво - не знам. Дали изобщо не й е направило впечатление и не се е уплашила или е усетила все пак страх, но го е подтиснала - мноооого ми е любопитно! Ама не знам кога ще имам смелостта да й насоча вниманието към кучето, за да разбера как стоят нещата в главичката й, нали досега само съм й го отвличала (вниманието), хехе.

[mayadob]

Когато страхът е изчистен с ТЕС, не трябва да те притеснява това дя я провокираш и да й насочваш вниманието към кучета.
По-скоро тя вече е почти ОК, но ти таиш притеснение, че може все още да я е страх. Може би да потупаш малко себе си по повода

Много ви се радвам на успехите. Очаквам скоро щастливия край

[mimiska]

Мдааа. Абсолютно си права, Майче. Задължително ще се потупам! Все пак погледът отстрани си е ...поглед отстрани! Благодаря ти!

А междувременно при нас има развитие. Много съм развълнувана и впечатлена значи.

Днес следобед баща й я взе от градина. Изрично го помолих да обърне внимание как реагира на кучетата. Ето какво разказа: на два пъти са минали покрай куче, и двете кучета са били от кварталните. Първия път като го е видяла, се е поспряла, след което си е събрала дланите по начина, по който показва страха "на дупки", и е минала покрай него. Втория път си е минала директно, все едно не го е забелязала.

Тъй като още не съм ТЕСала моя страх от нейния страх, ще се въздържа засега от коментар, че няма да е обективен. Но съм много щастлива!!!

[mimiska]

Вчера вечерта не сме правили ТЕС за страха, защото тя изведнъж се сети за едни игри на компютъра, на които отдавна не е играла. А тъй като правим ТЕС преди лягане и ставаше късно, тя набързо приключи въпроса, като заяви, че страхът вече го няма (показа с ръце, скръстени пред гърдите, като лявата хваща дясното рамо, а дясната - лявото), така че няма да се потупваме, а ще поиграе малко. Ок, не я насилвах.
Днес се разхождахме и като види куче, отдалече му казва "куче, не ме е страх от тебе!" Е, не се доближава много-много, ама и не тича презглава, както беше преди. Майтапът беше, че 2 от кучетата, на които им заяви, че не я е страх от тях, извърнаха глава след тази проява на откровеност. На Надето това определено й направи впечатление, аз го доукрасих с обяснение за усещанията на кучетата на страха и тя май придоби още по-голяма самоувереност.
Тази вечер обаче пак ми отказва потупването, пък ще видим по-нататък.

[mayadob]

Мислиш ли, че има нужда още да потупва? Тя си усеща, че е минало.
Това, което казваш, е прекрасно.
Няма нужда да ходи при самите кучетата. А уличните наистина могат да станат злобни, ако се доближиш. Случвало ми се е, защото обратно на твоята дъщеря, бях много доверчива към тях.

[mimiska]

Напълно съм съгласна с теб, Майче! Благодаря ти!
Да, тя наистина така усеща нещата. Снощи след "благополучието" поиска да й пусна момиченцето, но каза: "Мене вече не ме е страх, аз няма да се потупвам!" И само погледа малко клипчето.
За ходене до самите кучета и дума не може да става. Дори да й прищрака да тръгне към някое, аз ще съм първата, която ще я спре. Както бях писала по-горе, не съм им върл фен, макар и да съм имала куче за кратък период от време. Преди да се заема толкова сериозно с този проблем на Надето, все това съм й казвала - няма нужда да ходиш при кучетата, но не трябва и да бягаш от тях. Аз съм привърженик на златната среда.
Преди няколко дена я запитах все пак защо толкова я е страх от кучета, а тя ми отговори следното: "Ами, аз се чудех дали да ме е страх или не и избрах да ме е страх!" Детски му работи!

[mayadob]

Като се замислиш и възрастните се чудят и избират, но не могат да го формулират така добре. Отново се учим от децата