Я да ви се оплача от себе си малко.
Бебето при нас не се получава вече няколко месеца.

От август до сега /като имаше 2 месеца прекъсване, заради отчаянието ми от нелечимото ми уж заболяване

/
Та аз сега се чудя, дали остатъците от автоимунните ми заболявания пречат да стане бебето или пък дълбоко скритият страх от евентуалната ми бременност пречи на автоимунните да си тръгнат напълно?!?
И да ви споделя една визуализация, която дойде сама /не съм си я намисляла или представяла предварително/: раждам във вода /но не е вана сякаш, а море/ и усещам колко съм щастлива, през цялото време плача от радост, а бебето не излиза. Аз не искам да го "пусна", а да го очаквам! През цялото време си казвам ето, плача със сълзи и хем от щастие, че имам сълзи, хем, че скоро бебето ще е при мен. Значи без да искам и във визуализацията оплитам някак работите със очите ми и с желанието за бебе. Абе, странна работа! Целият кеф във визуализацията е, че през цялото време се чувствам страхотно, усмихвам се, изпитвам някакво вълнение и не искам да спирам да си представям приятното очакване. Много е емоционално!
Искам сякаш сама себе си да убедя, че съм способна да излекувам напълно очите си и да отгледам още едно дете! Несигурна съм и в двете неща като че ли! От страни как ви изглежда? Да взема да се натоваря и аз на кораба от моята тема и да изчезвам, а?
Ще взема да копирам този пост в моята тема, че той направо си е май за там?
