И така... моето запознаване с ТЕС стана преди около година. Тогава в интернет намерих книга за зрението (мисля, че четох точно за същата в една от темите) - "Improve Your Eyesight with EFT", но приложих неправилно и "вяло" техниката, както разбрах след време. На последния панаир на книгата в НДК намерих книгата "Техника за емоционална свобода", която ми прозвуча много познато, но не можах да намеря връзката (по-късно ми "прищракна") - видях, че е на български автор и реших да си я взема. Беше в началото на декември и по принцип доста се "запалих" по описаната техника (видях грешките си), направих свой списък с най-значимите за мен "негативни" събития и ТЕС-нах 3-4 (но впоследвие нямах много време - хаха, оправдание и не продължих.)
И така до началото на февруари, когато ми се натрупаха някои неприятни събития и поразрушиха "хармонията" ми. Имах дълга ваканция (20дни) и желанието да се посветя на себе си. И така... четох няколко книги (тази по филма "Какво си мислим, че знаем?!"; препрочетох си "Подсъзнанието може всичко", книга за мудри (те представляват нещо като "йога с пръстите на ръцете"), правих си медитативни упражнения и визуализации... И като на шега започнах да правя и Предизвикателството за очите си с ТЕС. Казах си - "Е, на мене като че ли всичко ми е наред, та и това ще правя... ама айде, да видим..." По принцип имах идеята да изчистя първо неприятните случките от "големия списък", след това да работя за очите си, но нищо... Постепенно започнах да се чувствам по-добре като цяло, успокоих се.
Тук е моментът да кажа, че имам късогледство и астигматизъм от 10години и допреди година и половина диоптърът ми само се увеличаваше (стигал е до -4 и -3,5 + астигматизъм). След това открих метода на визуализациите (или те мен, както обичам да казвам) и системата на Норбеков. Работих по нея (по книгата, на курс не успях да отида), постигнах резултати: -2,75 и -2,25 и същия астигматизъм, но ми казаха, че имам изпъкване на роговицата... Притесних се малко, но отчетох това като ефект от въртенето на очите и че не е опасно. Взех си нови очила за тези диоптри и съответно процесът на подобрението престана, ентусиазмът ми се изпари... постепенно започнах все повече да нося очилата (поначало ги исках само за лекциите, за да не привикне пак окото ми и да се покачи диоптърът). Така към средата на януари установих, че вече не виждам напълно ясно и с тях - беше малка разлика, но се усещаше. Освен това осъзнавах връзката между негативните ми емоции в последните седмици и влошаването на зрението ми, но не можех да ги спра... Това плюс четенето за сесията ме изнерви много.
И така... започнах с ТЕС за очите си на 4.02. - утре е 30тият ден от Предизвикателството. Всъщност на 8мия ден от него усетих първата разлика - бях излязла навън да се поразходя, грееше слънце и успявах да фокусирам хората, имената на улиците, номерата на превозните средства... Бях изключително щастлива, усмихвах се цял ден. Буквално виждах, че има резултат! (освен ТЕС правех и мудра за подобряване на зрението по 2-3 пъти на ден(събират се върховете на малкия, безименния пръст и палецът, а другите два остават изправени) като слушах медитативна музика и си представях как виждам идеално... Знаех, че ТЕС дава обаче най-големия резултат. През това време работих само по физическата страна на проблема "Въпреки че имам късогледство и астигматизъм, аз напълно и безрезервно приемам себе си, и се изчиствам от късогледството, астигматизма и какъвто и да е очен проблем сега!" Промених малко настройката през дните на Предизвикателството с "все още имам" и "Въпреки че... а, може би и изпъкване на роговицата, аз напълно и безрезервно..." Някъде миналата седмица се сетих, че ме е (беше) страх от тъмното и може би това има връзка с факта, че в сумрак виждам много по-зле, отколкото на светло. Изготвих си списък с всякакви неща, от които съм се уплашила някога (най-вече "ужасии", които съм гледала по телевизията, включително страшни образи от детските филмчета като малка...) и които може да са потенциално свързани с тъмнината... И така, след като ТЕС-нах 4-5 от тях си стигнах и до някои лични "прозрения" и се освободих и от другите (оценявах ги с около 1-2)... Сега мога да кажа, че не ме е страх от тъмното, което за мен е истинско чудо...
Осъзнах, че този страх ме е "стягал" и сякаш извадих от себе си нещо, което ме е притискало години наред... Така започнах да казвам на очите си - "Вижте, вече няма нищо страшно - можем да гледаме и виждаме каквото пожелаем, винаги и навсякъде..." Мисля, че и това помага, защото напоследък дните са мрачни, а успявам да фокусирам много по-добре от преди... Успявам да фокусирам и в супермаркети или изобщо магазини - нещо, което изобщо не се получаваше преди... Щастлива съм, радвам се на света около себе си, но и знам, че може още и го казвам на очите си - благодаря им и им казвам, че все пак могат още повече... Сега съм изготвила и списък от евентуални "причинители" на влошеното ми зрение (има около 40, но не виждам нищо кой знае колко силно емоционално заредено) - ТЕСах около 6-7 досега и продължавам... Смятам като мине и 30тият ден (утре) вече да правя Предизвикателството по 5 пъти на ден и да заложа повече на списъка от случки-причинители и на "големия" списък, за който вече споменах - дали това ще е правилно...? И също така дали старите чувства "гордост, защото като нося очила първа в класа, значи съм най-умна" трябва да ТЕСам с "Въпреки че бях горда, че първа сложих очила в класа..." или "Въпреки че сега съжалявам/ядосвам си се..., че се гордеех, че сложих първа очила..." - не мога да уловя "правилната" настройка... Ще съм много благодарна, ако някой се отзове и ми отговори. Трябва да отбележа също, че като хвърлих един "бегъл" поглед на "големия списък", осъзнах, че в него някои неща са ми станали почти смешни, а най-неприятните са с много по-нисък емоционален заряд... Това е страхотно, действително! Просто усещам промяната навсякъде около себе си, отвътре и отвън... Всичко около и в мен се преобразява и то към добро. Околните също го забелязват - не знам за другите, но на мен ТЕС ми позволява да виждам всичко по един нов и прекрасен начин... Отношенията ми с всички са станали много по-хармонични, по-уравновесени - дори мама ми каза, че в сравнение с януари съм "друг човек"... И така - промяната се осъществява на всички нива и то много по-силно и бързо, отколкото някога съм очаквала. Знам, че ще възстановя напълно зрението си, ще упорствам, докато успея!
ПП: В събота смятам да отида на очен преглед, ще напиша задължително резултата:)
ПП1: Малко дълго се получи, но... исках да представя повечето неща, които съм мислила/ чувствала...
Отидох си в моята оптика (а се бях зарекла да не ходя там), макар и при друга лекарка, започнах да й казвам какво имам по принцип, притесних се, насълзиха ми се очите, мигах през цялото време, докато ме снимаше с компютъра... Каза ми, че съм по-зле всъщност като късогледството е станало -4 и -3. Почувствах се доста зле, дори се поразплаках след прегледа... Но в същото време аз виждам, че виждам! Знам, че никога не съм виждала по-добре без очила; знам, че не ме боли главата вече (лекарката ме попита изрично и се учуди, че не ме боли); знам, че очите не ме болят като ги затворя... Объркана съм - просто не мога да повярвам, че съм по-зле. Единственото ми обяснение е, че това е заради нагласата ми към очните прегледи (май е време да го ТЕСна това). Знам обаче, че ще продължа, няма да се откажа - и с Предизвикателството, и със списъците със случки/емоции... Няма пък да се предам! 
" Също така... когато седнах на стола в началото на прегледа, не виждах числата действително, но след като приключи, пак хвърлих око и не виждах само последните 3-4 реда... Като цяло не виждам идеално през цялото време и така да се каже имам "2 чифта" очи - едни на съзнателно ниво, които изследваха вчера, и други, с които виждам на подсъзнателно... Затова и си промених малко Настройката като вече казвам "... и се изчиствам от всеки очен проблем и на съзнателно и на подсъзнателно ниво" (дори и странно, според мен ще подейства). 
