От гледна точка на отношението към здравословното хранене за мен (човек, който никога не е залитал в тази сфера, няма много информация и само наблюдава отстрани) хората се разделят на два основни вида (крайности) и всички останали (голямата маса) – по средата:
Първи вид – хора, които не се интересуват с какво се хранят, защото смятат, че ако започнеш да се интересуваш, ще стигнеш до извода, че трябва да спреш да се храниш изобщо и само слънцеядството ще ти остане като вариант

(тези, които изобщо са чували за свлънцеядство, разбира се). Затова тези хора вярват (интуитивно), че Природата в нас е достатъчно съвършена и намира начин да ни опази – е, всеки се опитва да stretch-не тази природа до различна степен (тези които злоупотребяват с възможностите и добрата и воля си носят последствията, разбира се). Всички тези хора се отличават в едно – те напълно и безрезервно приемат това, което хапват, както и имат пълно доверие в природата в тях.
Втори вид – хора, които постоянно четат по отношение на храненето и търсят максимално безопасните и полезни храни, раздират се от противоречия, защото ако днес едно нещо е обявено за полезно, утре това ще бъде отречено и мразят това, че природата ни е създала толкова несъвършени - за да живеем трябва да се храним, или пък в по-лекия случай – мразят това, че храненето (по същия начин както и здравето) е превърнато в индустрия управлявана единствено от печалбата. Всички тези хора се отличават в едно – те не приемат храната на съвременния свят, както и нямат никакво доверие в способностите на Природата в тях да ги защити от нея. Мечтите им са насочени към слънцеядството, но пак – трудна работа, пък и недоказана

. Според мен чрез
неприемането на съвременните „боклуци” наречени храна тези хора си вредят много повече отколкото първия вид.
Затова аз мисля, че какъвто и поглед да имаме над нещата с храненето, в крайна сметка и тук всичко опира пак до приемане. Затова аз използвам (а и винаги съм използвала) това като възможност да се радвам и благодаря на Природата в мен, че се справя с храната, която поемам (без да се лишавам от каквото и да е, с изключение на съвсем общоизвестните „боклуци”) и така ще бъде докато чувствам, че тя се справя, без да се оплаква. Приемам и храната, като нещо вкусно (ако не ми е вкусна не я ям, разбира се), като част от удоволствията, които живота ни предлага. Опитвам се да помогна на Природата да почисти замърсяванията в мен (скромничко, но тя смята, че това е достатъчно за сега) като винаги изяждам по една ябълка преди хранене (някъде случайно бях чела, че ябълката е добра „метла” за почистване на вредни наслагвания в хранителния тракт) и така ... Колкото, толкова, според мен
най-важното е да няма емоционални конфликти 
.