Дневник на буболечката

[bubolechka]

Амии ще си помагаме разбира се

[bubolechka]

нещо ми е криво и му ударих една майна:

В,че ме е страх да бъда себе си , защото може хората да не ме одобрят и да ме отхвърлят ..и какво от това майната му !

[bubolechka]

И другото:

В.че не искам да си призная през себе си даже ,че съм супер хипер зависима от чуждото одобрение .... и какво от това майната мууу!

[bubolechka]

Здравейте и от мен !! Жива съм Не че някой пита за мен аама аз да си кажа.Пиша по два повода.Първия е да ви кажа какво се промени в мен през тези години, ако не се лъжа са две или три.И втория повод е да поискам съвет как мога да работя върху едно мое поведение и начин на мислене, което започнах да осъзнавам,че ми пречи , но ми е трудно да контролирам или променя.
Нищо чен е съм писала сумати време аз все пак си тесам редовно.Кога по усилено кога по на-бързо, но все пак не спирам.
Последните месеци бяха много стресиращи за мен,но тес ми помогна.Разделих се с любим за мен човек( или поне така си мислех, дълга тема) и започнах нова работа.Няколко години работех на една работа ниско платена без никакво развитие само тъпчех на едно място и нали обичам да си пожелавам разни нещица на вселената и си пожелах да изкочи подходяща за мен работа.Да мога да се развивам в нея , да започна да преодолявам страхове и да надграждам себе си.А междудругото мой близки ми предлагаха разни свободнни работни места от където са чули, но не приех нито едно защото си слушах интуицията,която последните години е все по-силна и се оставям да ме води.Вече бях забравила за това че си поръчах на вселената и работата се появи от нищоото.Стана като на шега с лекота.Знаех че това е моята работа. Взеха ме и вече няколко месеца по-късно аз все още благодаря на вселената.
Не ме интересуваха толкова парите,а исках да сменя обстановката.Визуализирах си как пътувам до работа, как работя с много хора за да мога да се изправям пред разни страхове, как водя по забързан начин на живот,защото бях забила с години от работа в нас и обратно.Контактувах на старата работа с една колежка макс две а самото работно място ми беше на 4 мин от вкъщи.Пълна скука и забиване без никакви социални контакти и развитие.Таа като започнахме след няколко месеца ме пратиха на командировка сама във Варна.Отново предизвикателство.Там много тесах и добре ,че беше тес да се справя с вси4ки емоции дето ме връхлитаха.
След още няколко месеца ми предложиха повишение.Вече подписах договора и започвам на новата длъжност.Хем имам страх, хем се вълнувам, защото ще имам доста отговорности а също има и възможност за още повишение по нататъка.Похвалих се

Та до втория повод.Работя с 7,8 човека и моя страх от това да ме отхвърлят , да не ме приемат , да ми се подиграват и такива неща се показа на яве.Работя с него постоянно.Гледам да се предизвиквам.Смирено да се заявявам и такива неща.И тука от скоео време забелязах един начин на мислене, който сигурно е заучен от детството ми и ми е доста ттрудно да променя макар, че има моменти в които като съм по осъзната и мога да се хвана как мисля и да го променя на време,но не е често или просто се случва по-бавно.
Начина на мислене е "ТРЯБВА".Когато общувам с колегите и имам напрежение,някаква тревога се забелязах ,че въттрешно имам такава изградена програма ТРЯБВА ТРЯБВА ТРЯБВА...и като не се осъзная ,че се активира аз се държа по такъв начин ,че се усещам ограничена, не мога да се изразявам спокойно, на тръни съм и т.н.
Няколко пъти се хващам и променям това държание.От ТРЯБВА на ИСКАМ и всичко се промени.СЯкаш ми падна един товар от плещите и този страх при общуване и изразяване изчезна.Беше като магия.Усетих едно разширяване на съзнанието, лекота и вътрешна радост.Явно като малка са ми казвали, трябва да се държиш така ,не трябва да правиш онова и такива неща и аз сега си вървя с тия вярвания ,но ми е трудно даже да осъзная какви са и как да работя с тях.
Ще дам един пример до колкото мога да обесня не знам ясно дали ще стане и да ми дадете идей как да го тесам.

Примерно: НА работа,с приятеля ми или с приятелки (случва ми се с всички) както си комуникираме или каквото правим там и усещам вътрешно притеснение със мисли от сорта:"сега трябва да се държиш културно,да изслушваш хората, не трябва да си показваш емоцииите, ако стойш и си спокойна и отпусната ще си помисли другия че не ти пука за него,трябва да съм стегната да следя разговора да съм компетентна с всичко да не се изложа,не трябва много да се оби4ам и да се правя на велика да не се подтисне другия човек срещу мен иили да ме помислят за еди каква си... и т.н"
Все трябва,все е насилие над самата мен си от мен си.Много забавно хахах
Тука идва и момента ,че толкова съм се вкочпила в тия вярвания и поведения ,че понякога не знам аз какво реално искам.Нали казват прави това което искаш или дръж се по начин по който искаш а не по който трябва.Е да де ама като си нямал друго поведение как ще знам как да се държа и какво искам.
Наистина е трудно.Подсъзнанието е толкова силно,че съзнателния ум не играе почти никаква роля.
Ами това е за сега ,че много се разписах.

[Любов]

Здравей, bubolechka отново! Прекрасно завръщане и много се радвам на резултати и успехите, които споделяш.
На първо четене, веднага ми изникна нещо...когато се променяме и идва новото, но и когато толкова години сме живеели с нашите програми, вярвания и убеждения, след това не сме сигурно кои ще сме без тях. При мен това също излезе, когато обработвах старите неща и проблеми. Усещах и чувствах промяната в себе си и се сблъсках, че се идентифицирам с проблема си. До преди не го осъзнавах и не го бях прозряла толкова силно и ясно. Ние не сме проблемите си, не сме убежденията си..това не е нашата истинска същност.

[bubolechka]

Така е Любов.Абсолютно си права

[ivangp]

Всички модели на поведение са заложени в детството и излизането от тях става чрез работа със случки, както е описано в Процедурата В мир със себе си.

[Alisa]

Я да се понамеся!

Е да де ама като си нямал друго поведение как ще знам как да се държа и какво искам.

Приложи техника на избора – избирам да науча..., някой да ми покаже..., да видя... , да си спомня..., Господ да ми даде да разбера какво е да...(фраза от Тета хилинг е това).
Друг вариант за подсещане – ако някой друг беше на твое място, той какво би искал, как би се държал?
СТАРТ!

[bubolechka]

Благодаря ви за идеите.
Алиса, това за избора много ми харесва.Аз я съм ползвала ама това: " Господ да ми даде да разбера какво е да..." много ми допада хахах

Иванн, тесам също и случки в детството.Баща ми почти го изтесах и от стена между нас (на живо), вече има пластмасова преграда когато си промених отношението към него и той се промени.Имам още да работя трябва да се разровя.
А другото което открих за моето ТРЯБВА,че е свързано с баба ми.Тя беше много контролираща.Не ми даваше да плача.Искаше винаги да съм перфектна.Постоянно ми повтаряше като изкарам по ниска оценка,че трябва да съм 1ва задължително.Постоянно изискваше от мен.Даже скоро си спомням,че тесах някаква случка през деня с матрицата.От там ме отведе в друга случка и накрая ме отведе пр и баба ми.Тя ми се караше нещо и аз се бях свила като мишка вътрешно, защото нали е важна и големия авторитет.Спрях на пауза всичко и си говорех с ехото и се оказа,че се нагажда към хората, които смята зза важни както и с баба ми,защото аз наистина е приемах за най-важният човек за мен.Иии опитах разни неща.Оставих ехото да си каже каквото иима и после го питах какво иска да направи.Казах му ,че може да се противопостави на баба ми като не мисли ,че тя е права и оставих да го направи, но то стана агресивно и самата случка от страх стана на агресия, което пак не ме удовлетворяваше.И след това пак влезнах в случката и наново говорих с него и питах какво иска то,как иска да постъпи в тая ситуация и то просто искаше да не се подтиска вътрешно.Да остави бабата да си говори, но тази агресия да се изрази здравословно и вътрешно да се чувства добре.И направихме го така.После го запаметих с по-силни емоции и т.н.Беше уникално как от една емоция през деня и стигнах до някакви случки уж на яве никакви, а аз съм ги приела по изкривен начин.

[ivangp]

Супер. Продължавай тази работа със случки. Направи я приоритет.

[Alisa]

bubolechka, когато ехото е агресивно, не го съди! Или го остави да освободи агресията свободно и после да погледне с нови очи на ситуацията и предприеме друг подход, или му задай следния въпрос – наистина ли това е най-доброто?- и виж как ще се промени решението му.
Браво!

[bubolechka]

Здравейтее.Преди малко направих страхотен ТЕС !! Бързам да го споделя какво усетих за да не го забравя.Преди ден два имах една случка негативна,която ми се повтаря вече доста пъти като ситуация.Започнах да тесам с матрицата последната която стана.Попитах себе си как се чувства и какво се случва и веднага ме отведе за секунди в друга случка много наситена явно е била първата такава.
Влезнах в спомена и си говорих с ехото.Беше изплашено и реагираше на силния страх с борба.Каза че не ги иска тия емоции, не трябвало да ги има и се бореше против тях.Аз го успокоих и му казах,че и да се бори със страховете си няма да постигне нищо по-добре да се отпусне и да ги наблюдава какво искат да му кажат.То се отпусна и усетих и аз как самия страх и емоции негативни утихнаха и се разляха по тялото като една приятна вълна.Получи се като едно плуване през страха с увереност и разбрахме посланието на самата емоция и какво е искала да каже в този момент.Къде е грешало,че алармата се е задействала.След това не знаех как да завърша и се сетих за зелената светлина от сърцето.Получи се с лекота.Представих си как тази лека енергия и любов и зелена светлина излиза от сърцето и се разпространява по целия плаж(случката беше на парти на морето).ЦЕлия спомен стана позитивен.После се върнах към последната случка най-прясната и не усетих нещо негативно даже самото ми отношение беше друго тъй като преди да тесам ми беше отношението,че не е трябвало така да стане аз просто не съм се справила и се обвинявах а след това имаше усещане, че вси4ко си е по план и така е трябвало да стане.И така

[ivangp]

Супер. Поздравления!