Здравейте!
От около 4 години правим опити за забременяване с приятеля ми, но неуспешно. Аз също имам недоказана ендометриоза като Ocean, не съм ходила на лапароскопия (операция, която доказва диагнозата и е нож с две остриета) и нямам намерение за сега. Вероятността да се окаже ендометриоза е много голяма. Имам киста от 3 години, а може и да са повече, която по последни данни е около 4 см и е започнала да създава пакости - възпаление и сраствания.
От лятото насам се занимавам с ТЕС, успях да се освободя от не малко емоционални проблеми. Надявах се нещата да си дойдат сами на мястото, но явно още трябва да търся и мисля какво да сторя по въпроса.
Захванала съм се конкретно с утвърждения за изчистване на кистата. Както и с визуализации. Не намирам вече какво би могло да я причини от емоционално естество, явно не е било това върху, което съм работила. Изплуват ми само неща като: вече съм на 29 г., време ми е за дете; дразня се от това, че много мои приятелки вече имат деца ( същевременно се радвам за тях, но нали се сещате за онова чувство, когато много искате нещо, а то сякаш не се случва само на вас ); чувствам се непълноценна, затова че не мога да родя дете на моя приятел.
Всичко това отработвах, може би трябва още. Но не чувствам тези неща да са от такова голямо значение.
Искам да питам всеки, който има мнение по следния въпрос:
Когато правим ТЕС, после правим и визуализации - не се ли получава противоречие.
При ТЕС заявяваш, че си наясно с даден проблем и искаш да го елиминираш. При визулизациите тип "вече съм излекуван" се съсредоточаваш върху това, че проблема го няма, здрави сме, усмихнати. И така се редуват: имам проблем, искам да се освободя от него
и после пак супер съм, излекуван съм и т.н...От едното състояние, прескачаш в другото.
Коментари?
