Дневникът на Любов

[Любов]

Благодаря, Иване!
Отдавна не ми се бе случвало да имам мигренозен пристъп, но днес ме обзе. За разлика от преди не се засили толкова непоносимо и успях да се справя. Направих тес... и след това за отпускане... и се почувствах много по - добре.

[Любов]

Отдавна не съм се включвала с писането, но продължавам упорито с ТЕС. От случките, които си бяха набелязала за изчистване, понякога ми се налага пак да се връщам към тях, които изкачат във връзка с нещо друго, а дори и започнаха да изкачат още спомени, които дори изобщо не си и спомнях и забравени някъде. Понякога имам чувството, че това край няма... а понякога ми изглежда все едно изкачвам баири по които има и спускания и изкачвания...стигаш върха и после пак. Но продължавам... надявам се след време да чувствам още по - осезаемо промените в себе си и резултати от всичко това. Така или иначе като човешко и емоционално същество... в разни случки, срещи с хора, усещания... няма как да не предизвика някаква емоция, усещане, асоциация и ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.
Най - тежко и най - трудното нещо ми беше да се справя с мислите за самоубийство, импулсите... още повече, че имах направени опити вече и там имаше много силни емоции... след това най - тежкия ми период след направените опити... много неща имах да чистя и там. Но не помня вече от кога - спряха тези мисли... спомням си, че в един такъв момент, в който се бяха появили тези мисли и това желание...тесах...и започнах да тесам колко е силно желанието, колко много искам, защо искам... представих си го, че наистина го правя, начина по който го правя ...че успявам и излизам от това тяло, напускам го, напускам и Земята... опитах се до колкото се може да усиля и до колкото мога да си представя какво би било..и през цялото време тесах... после се събудих и нямах желанието, нито импулса за това повече...чувствах, че щом душата ми е избрала да е тук и минах през толкова много... явно има защо и няма да се отказвам.

[kisssy123]

Много хубаво си го казала, Любов!

Така или иначе като човешко и емоционално същество... в разни случки, срещи с хора, усещания... няма как да не предизвика някаква емоция, усещане, асоциация и ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.

Успех!

[ivangp]

...Понякога имам чувството, че това край няма... а понякога ми изглежда все едно изкачвам баири по които има и спускания и изкачвания...стигаш върха и после пак.

Нещата, които са най ценни в този живот не са лесни за правене. Именно затова са толкова ценни.

.....ТЕС в момента го чувствам като сапун и хигиена на душата. Иначе до преди това...трупаш, трупаш вътре и в един момент се чудиш как да се справиш с цялото това нещо.

Добре казано.

Най - тежко и най - трудното нещо ми беше да се справя с мислите за самоубийство, импулсите... още повече, че имах направени опити вече и там имаше много силни емоции... след това най - тежкия ми период след направените опити... много неща имах да чистя и там. Но не помня вече от кога - спряха тези мисли... спомням си, че в един такъв момент, в който се бяха появили тези мисли и това желание...тесах...и започнах да тесам колко е силно желанието, колко много искам, защо искам... представих си го, че наистина го правя, начина по който го правя ...че успявам и излизам от това тяло, напускам го, напускам и Земята... опитах се до колкото се може да усиля и до колкото мога да си представя какво би било..и през цялото време тесах... после се събудих и нямах желанието, нито импулса за това повече...чувствах, че щом душата ми е избрала да е тук и минах през толкова много... явно има защо и няма да се отказвам.

Много добре направено!

Продължавай все така!

[Любов]

Благодаря ви много за включванията!
Аз продължавам своето пътешествие и работа. И днес както се чудех ама какво да тесам вече, нищо не ми изниква и излиза. И вечерта си изплува и се получи много силен тес. Мога да се похваля, че вече по - лесно започнах да изразявам емоциите си. Това толкова дълго време ми беше такъв блокаж. Принципно като започна да тесам и се запитам в подсъзнанието за спомен, в който да ми напомня за нещо от преди и си излизат и още... и още... като някаква магическа шапка със зайчета.
Цялата сесия ми се разви, че започнах да тесам за тъгата, която чувствах... болката свързана със скорошна раздяла. И се запитах назад някъде има ли нещо напомнящо ми и ми излезе спомена за разделянето с майка ми... как тя ме изоставяше и изчезна от живота ми... и напипах корен, който до преди това така не успявах. Отидох в тази картина и тесах.. явно успях сега да стигна, защото стигнах до отблокирване в това да изпитам самите негативни емоции, които са били тогава, а ги бях анестезирала...тесах колко много ме е боляло, че си е тръгвала без обяснения от мен, без прегръдки, че никога не ме е прегръщала, докосвала и била до мен в целия ми живот... как я чаках на пътя да си дойде, да я чуя...и една огромна, зверска болка и тъга, заседнала в гърдите ми, че чак не можех да дишам.. и от там се отпуши, усетих го като катарзис.. плаках много. Усещането, че света ти се е сринал, че всичко е безсмислено... за мен тогава думата - Мама е била всичко и целия свят е била тя... и любовта ми към нея толкова голяма и силна... чувствах го, че все едно са ти разбили сърцето и че точно тогава съм го затворила да не обичам повече някого. Тесах докато се успокоих и не чувствах нищо. Опитах се пак да се върна в картината, но не чувствах повече от това, което излезе. И така си го усетих от само себе си, че искам да променя онази картина, да е друго... и си представих как стоя на пътя и я чакам.... и автобуса спира и тя тича при мен и ме гушва силно, с цялата си любов... как остава при мен в този ден и ми прави от нейните любими ми сандвичи. И пак плаках, че сякаш това...това е единственото нещо, за което мечтаех цял живот да почувствам, че я има, присъства и е отделила време да ме обича.

[bubolechka]

Браво Любов! Настръхнах, представяйки си те.

[Любов]

Много ти Благодаря, bubolechka!
Сега пак ще видя какво да тесам, както се чудя, все ще се намери какво.

[bubolechka]

Хахха винаги има какво

[Любов]

Здравейте от много отдавна не съм се разписвала тук. Но чета и следя редовно, много ми е полезно всеки каквото пише и споделя.
Може да се каже, че има една година откакто работих усърдно с ТЕС и мисля, че много промени се случиха, направих неща, които преди не си представях, че можех и бих стигнала, по - лесно се справях с емоциите си. Всички неща, за които се сетих за Мир със себе си и бях си записала, успях да изчистя, въпреки, че понякога пак се връщам към тях, защото нещо пак си излиза. Признавам, че имах моменти,в които се питах дали правилно ги правя и наистина ли успявам.
Сега съм в някакъв нов етап... искам да направя Предизвикателството, до сега не съм го правила, като физически проблеми съм си набелязала проблем с очите - не виждам надалеч и проблем със зъбите и венците - това ми е от бебешка възраст даже, от както се помня. Не зная как точно да ги подхвана, а все пак нали трябва да търся емоциите зад тях. Не зная как да формулирам още.
В момента много повече ме мъчи - една връзка, която приключи преди няколко дни и над нея в момента има да чистя...
- В.ч. зверски много ме боли от цялата ситуация, пробождаме като остър нож в гърдите и сърцето, така ме боли, че ме задушава...
- В.ч. не мога да дишам от тази болка, чувствам го като предателство, боли ме...
- В.ч. съм склонна да простя и да се върна пак при този човек, то ще е избор от отчаяние и усещане за малоценност...
Така обикалях и след това естествено ми дойдоха фразите и с тях потупвах...
- въпреки всичко преживяно до тук, знам че е опитност... и че след време ще срещна друга, нова възможност за по - хубава и хармонична връзка... знам, че ме очаква, защото колкото повече работя върху себе си и я създавам в мен...ще я срещна и такава и с друг...
По - леко ми е някак, но ако изскочат още неща или се сетя за нещо, ще напиша и Тесна.

[Любов]

Все още чистя емоциите и каквото изкача от тази "последна" връзка. В един момент се появи пълно безразличие и апатия, минах през гняв, самосъжаление, болка. Тесах почти цял ден каквото се появи. Отделно някаква болка се появи в носа ми и в дясното око. Изчистих ги и тях и вчера почувствах една умора и изтощение, исках и това да изтесам, но всъщност се замислих дали това не е признак, че освобождавам и по - добре да дам на тялото ми да почива и да не се съпротивлявам. И си легнах, спах много. Очаквах, че ще съм в по - голяма дупка, но като си казвам сега си имам Тес каквото и да се случи, някак ми е по - спокойно. Появяват се и разни По-та дали има смисъл да продължавам, имам ли наистина ефект.
Много дълго време като си правих декларацията огромна съпротиви имах с това...аз приемам и обичам себе си. Тесах за каквото се сетя защо не се приемам и ми е трудно..но пак завършвах с тази декларация накрая, което малко противоречиво. И след толкова време тесане, усетих кое по ми пасва и по - приемам като декларация и сега завършвам с В.ч......, аз искам/избирам да бъда в мир, спокойствие и хармония със себе си. Затова сега ще се връщам отново на тази тема за самонеприемането ми и самокритикуването ми.

[ivangp]

Промени себе си и света ти ще се промени. Нови по-стойностни хора ще влязат в живота ти. Със сигурност ще намериш нова по-красива и дълбока връзка. Но първо трябва доста да поработиш над себе си. Най-вече да се приемеш, харесваш, одобряваш и обичаш такава каквато си.
Как може някой друг да те обича, ако ти не обичаш себе си?

[Любов]

Така е. По - скоро стои като огромна празнота, която нищо и никой не може да запълни... и сега като го пиша ми изплува конкретен спомен, когато усетих, че спрях да обичам майка си, целия свят ми се срина, усетих огромна дупка, безсмислие и празнота, която никой и нищо не може да запълни... направо ще започна с тесането - щом излиза - явно има защо. Иначе дори и да има хора, които ме обичат и казвали всички прекрасни и стойностни неща, аз не им вярвам и винаги изпитвам съмнения. Не вярвам на думите им и в любовта им.
А и за тази една година, в която реших да работя с тес и да спра ходенето ми при терапевти и т.н. Преодолях много неща. А най - вече се справих с мислите и желанието за самоубийство, огромното чувство за вини, страхове доста. Дори в това да вляза във връзка с някого интимна и всякаква е гигантска промяна.
Благодаря за включването!

[Любов]

От други теми, които бях набелязала за Предизвикателство, всъщност реших, че много по - добре да го направя за това неприемане на себе си. Та от вчера го започнах с декларацията: В.ч. че не се приемам, не се харесвам и обичам такава каквато съм. Виждам само недостатъците си и какво непрекъснато да оправям и поправям в себе си, аз искам да стигна до мир със себе си.
Та се включих да се разпиша затова. Надявам се добре съм се справила с декларацията.

[Любов]

Днес какво се разбута... не знам точно. Дали от тесането само на тази декларация. Случвало ми се е да ми се доплаква и по - малко да съм плакала докато съм правила ТЕС, но за цялото това време... както днес, не ми се беше случвало.... като някакъв катарзис, който при другите бях чела да се е случвало, но при мен мислех, че няма как...изобщо не можех да спра сълзите си и цялата тая болка почна истински да се излива сякаш. Преди се докосвах до нея, но така не го бях преживявала.

[ivangp]