Това за отблъскването, може би не се изразих много правилно. Като цяло исках да каже,че просто няма от къде да влязат нови жени в живота ми.
Средата в която се намирам е изцяло от мъже.Не съм бил студент,за да познавам много жени.Отделно на мойте приятели гаджетата,като ходим някъде винаги идвам сами.Никога не взимат приятелки с тях, като казват че нямат. Знам че не е много правилно да се надяваш на някой да те запознае с момиче... От една страна това също ме дразни, защото виждат,че ми липсват контактите с момичета, та толкова ли не си казват "това момче винаги е само , дай да извикам еди коя си , може пък да станат нещата"
Любовна драма със сигурност не съм приживял, всъщност имах една приятелка преди 5 години, но нищо не изпитвах към нея, ходих с нея просто ей така , защото беше прекалено настоятелна.Не съм използвач или нещо такова, но тя просто не престана да ме преследва. Все пак съм и благодарен,че ме прие такъв какъвто съм.Остава семейството. И да там са най-големите ми проблеми. От там явно тръгва всичко...
ОТХВЪРЛЕН ? Да бил съм отхвърлен, и то още на 4-5 дена. Баща ми са го молили бабите ми да дойде в родилния дом и да ме вземе. Той просто не ме е искал. От както се помня е бил само един фигурант в моя живот.Човек който не ми е дал и една капчица любов.Човек, който постоянно ми повтаряше колко съм калпав, след всяко нещо, което направя не като хората. Да речем ако изтърва една чаша и я счупя веднага се почваше " ама толкова да си калпав бива ли ,една чаша неможеш да държиш". Да тези негови думи ми повлияха, мога да каже за себе си че съм един несръчен млад мъж.Аз съм човек,който може да свърши нищожна работа в къщи.На фона на колегите ми,който едва ли не сами си правят ремонти в тях,аз мога само една крушка да завия ... Та май не споменах никъде, но човека си е алкохолик. Е поне не биеше майка ми, но всичките тези викове и крясъци са ми повлияли доста. Смисъл си ме сринаха психически.Провали ми живота. Като цяло винаги съм си бил кротък и сражлив,но с течение на времето много негативни емоции и нерви се натрупаха в мен,които просто нямаше как да излязат. Всичко таях в себе си. Идвало ми е да креща, а аз седях и нищо не правих.Мисля,че до някаква степен и майка ми е виновна за това ми състояние.Просто когато станах по голям ( да речем след 20) и е имало скандали,и съм искал да се намеся да е защитя, тя винаги ми е казвала да си седя в стаята да не се местя и т.н. И сега ги осъзнавам тези неща, имало е много ситуации в които искам да кажа нещо,а немога , просто думите не излизат.Тая, тая, тая ... С новите колеги като се запознах, да речем първото им впечатление за мен е ,че съм супер спокоен и кротичък... ХаххАха .... А какво всъщност ми коства това ...Как в мен бушуват урагани, това никои не го вижда и не го знае...
Имал съм и нервни изблици или нервни кризи незнам... Стоял съм на компа в нас да играя и се изнервам мега много и съм трошил телефони , дистанционни каквото ми попадне.Не ми пада пердето,ами незнам кво ... Определено мисля,че съм се побъркал... Понякога си мисля : "ами ако имам дете и почне да реве, дали ще мога да се оправям с него или ще го пребия " ... И такива мисли са ми минавали през главата..
Офф стана много дълго,а и май се отплеснах. Всъщност незнам дали се отплеснах,просто тези неща винаги са ми тежали. Сега ги пиша тук, пред напълно непознати.Може би ще ми олекне.Дано.След като немога да ги споделя с никой, защото така съм програмиран.
А иначе сега ми изникна една случка с баща ми и един от скандалите. На 10г, съм да речем и при един от скандалите той започна да се облича.Помислих си,че ще си замине и ще ни изостави. Сещам се,че ревях и крещах " той ще си , замине , той ще си замине"... Може би това е ситуацията от която изпитвам страх, някое момиче да не ме зареже.
А за подсъзнанието си е точно така. Опитвам се да мисля по положително.Мисля,че ако реша да направя нещо ще го направя, само трябва да повярвам.Проблема е,че е ми е трудно да повярвам.Може би нямам мотивация,или баща ми до такава степен ми е смазал психиката,че се страхувам да се проваля.
И все пак нещо положително за финал. Преди година ме оперираха, и като цяло трудно можех да почна работа, която да не е тежка.Отделно и продавах кола,която за 2 месеца никой не ми се обади да види
И така в един друг форум прочетох тема,която до някаква степен ме вдъхнови.Реших всяка вечер преди да заспя да си повтарям една фраза " Нещата ще се оправят, положението ще става по-добро и по добре във всяко отнешение". И така 1 седмица след това първия оглед на колата стана факт.Не е продадох естествено веднага, но е продадох все пак. Започнах работа,която не ми тежи и до някаква степен ми харесва