Да, така успявам направо откъм корена да се справя с тези емоции, които много често все изплуваха.
И днес поработих, а вече взех да забравям за какво е било, едно ми е леко и дори да се опитам в момента да си припомня за неща, които знам колко ме е боляло и измъчвали с години, няма нищо. Леко, свободно. Сега дори не ме е страх да обръщам внимание на това, което чувствам или случва, а не да искам да го замета, скрия някъде и потисна в себе си.
Днес ми добре и започвам да чувствам добрите резултати, защото виждам как започват да се изменят и реакциите ми, поведението към събития, които преди все са предизвиквали някакви негативни емоции. Взех да казвам повече "не', без да изпитвам вини или срам. Когато съм навън и се разхождам ми е по - спокойно.
Друг пример с баба ми, понеже е ужасно критична и много негативна, винаги си излива всичко, което има, опитва се по всякакъв начин да те засегне, да ти вмени вина...да ти намери всички недостатъци и упрекне за всичко, което може да се сети. Забелязах как започва всичко това, с което ме е манипулирала от години, изобщо да не ме засяга по никакъв начин, защото не го вярвам вече и защото то не е моята истина. Все още има какво да отработвам тук, но усетих голяма разлика.
