Живот в тялото

[Siska]

Здравейте,

Не съм влизала от повече от повече от година, и днес някак 'случайно' или поне несъзнателно отворих форума Сигурно е правилния момент да споделя нещо, което открих из дебрите на себепознанието и себеприемането - Животът в тялото (извинете ме ако темата вече я има някъде).

Първо в даден момент заех цялото си тяло (стана случайно, а не преднамерено, донякъде като следствие на Чигун практика и ТЕС), ама наистина ги заех - разпределих се развномерно навсякъде, от пръстите на краката и ръцете, до върха на главата, от предната част - раменете, гърдите, корема и краката, до задната . Като вода, която е разлята равномерно в съд. И бях истински изненадана колко лесно и просто изглежда всичко от тази перспектива- колко е ясно кое съм аз, кое са другите, кое искам да правя, какво чувствам, живот наистина в настоящия момент, което за мен винаги е било трудно и за да го постигам (както и да постигам спокойствие на ума), по скоро съм излизала от разума си (медитация, КС).После това мина и аз започвах да се вкарвам равномерно в тялото си съзнателно, установих че аз (а и повечето хора според мен) изобщо не живея вътре в тялото си, поне не в цялото тяло (за мен тенденцията се оказа да живея като някаква сферична енергия посредата на тялото си, някак си не стигаща до краищата му и излизаща извън мен около торса и частите на главата, ръцете и краката най- близо до него. И започнах да си играя - да си 'обличам' да го наречем енергията, само че отвътре, когато ставам и да се стремя да стоя така постоянно. Т.е да слея енергията си с тялото, което ми е най лесно като я огранича до кожата - да заеме плътно очертанията на тялото ми (кожата) без да излиза навън, даже за да ми е още по лесно се фокусирам само върху 5 точки - върха на пръстите на ръцете и краката и върха на главата и така 'се разпределям вътре в тялото'
Не зная колко ясно го описвам, но за мен това наситина е лична революция - открих че когато 'изоставя' тялото си или части (т.е започна да живея извън него) всъщност основно буквално си хабя енергията, да не говорим че тялото ми не се чуства добре. Минах и още минавам през доста кризи, защото това си е промяна която предизвиква сериозна съпротива, поне при мен(най-вече страха че ще умра, заради който аз 'бягам' от тялото си), но с времето животът вътре в тялото ми става по-лесен и по всяка вероятност тялото ми в един момент ще свикне.
Това не е революция за ТЕС(приемам се такъв какъвто съм), просто е тип подход - първо ще се приема (ще заема точно цялото си тяло), пък после ще видя какво ми пречи и ще се освободя от него но при мен този подход води до много добри резулатити - по силно преживявам и болките и старховете обаче и по бързо минават и чувствам много и силна енергия, и всъщност ме си спомнял някога да съм се чувствала токова уверена и спокойна, колкото когато съм в тялото си. Да живее тялото!

Сиси

[Siska]

И Честита Баба Марта да бъдем здрави!

[nikimm]

Звучи много интересно, може би е добре да опишеш повече детайли

[Alisa]

Това звучи написано така, сякаш всички го правим, но ти едва сега си го направила! Да ама не. Я по- подробно, моля, че ме заинтригува!
И Честита Баба Марта!

[Siska]

доста е простичко, но ми е малко трудно да го обясня с думи, защото е по-скоро усещане. ще опитам

наричам го живот в тялото, защото открих че в по -голямата част от времето не живея изцяло в тялото си (насочвам вниманието и енергията си към частите на тялото, които използвам в момента и не усещам напълно останалите - например сега докато пиша към ръцете и главата, и съм склонна да изолирам краката като усещане за тях) или заемам някаква позиция в тялото си с която съм свикнала (която при мен се оказа нещо като сфера около мен, която обаче не обхваща краищата на тялото ми - усещам се по-малка?). Като казвам 'аз заемам' и 'насочвам вниманието си' имам предвид съзнанието и енергията си, т.е къде усещам че се намирам? Т.е може би мога да го формулирам като през цялото време да усещам цялото си тяло и то отвътре без да излизам от контура

когато го постигнах първия път си помислих, че всъщност съм тялото ми е точно по мярка на енергията ми (или обратното) и че съзнанието ми/енергията ми е направено да обитава тялото ми - така възприемам външния свят с цялото тяло и съм много по-отворена към него и като резултат усещам какво наистина става тук и сега и реагирам тук и сега, а не с наложени модели. за мен личната ми революция е в подхода - винаги съм се опитвала да постигна спокойствие, отвореност и яснота на съзнанието и съм очаквала като резултат да го постигна и с тялото, но сега осъзнавам колко много съм подценявала интелигентността на тялото и че когато съм в него възприемам света по-много различен начин - всъщност именно това да живея в тялото ми води и до отвореност на съзнанието, защото сетивата, чувствата и разумът работят едновременно и оттам идва това спокойствие и увереност, усещането да 'знам'

не знам доколко това което усетих първия път е възможно да се пренесе наистина в реалност, в ежедневния живот, за мен в момента не е - усещането беше сякаш цялата съм изпълнена със себе си (като енергия) и усетих много ясно кое е границата на мен въз физическия свят - кожата. Ако почна да се старая през цялото време да го правя и освен това живея - общувам, обичам, работя и т.н това е изтощителна концентрация. и затова си измислих по-прост начин - да усещам през цялото време крайните точки на тялото ти (върха на пръстите на краката и ръцете и върха на главата, все едно разпъвам платно вътре, закачено за тези точки и то само придобива обем и заема формата на тялото ми и от самосебе си започвам да усещам и някои от нещата които стават вътре в него - мускули, топлината на кръвта ми) и така да съм сигурна че съм горе долу равномерно разпределена вътре, а това не е трудно. няма акт на насилие върху тялото и усещането е че съм пълна с енергия и съм щастлива.

Това 'разпъване' на енергията вътре в мен, освобождава много енергия и ми дава възможност за много по-пълноценно възприемане на външния свят, обаче води до много съпротиви - причините поради които аз не искам да живея тук и сега, както и естествената съпротива на статуквото ('аз съм свикнала да е по-друг начин'). интересно е че усещам много по-силно неща с които си мислех че свикнала и изобщо нищо не усещам (изненадах се каква искрена радост усетих когато кацнахме със самолет преди няколко седмици, което иначе изобщо не забелязвам, както и се изненадах колко ми е е неприятно и какви съпротиви предизвиква, когато усещам, че тялото ми се отделя от земята, което също иначе изобщо не усещам, и други такива). усещането и към хората се промени - виждам ги много по-ясно и усещам ги и общувам не по-малко по навик.
Може би вътре в тялото просто усещам истинските си чувства и реагирам спрямо тях, някак си премахва навика и свикването с нещата

и с ПОтата и кризите е така - усещам много по-силно всичко, но и много по-бързо преминава през мен. аз от години живея с един страх, който се появява когато не се чувствам сигурна в дадена ситуация - че ще бъда винаги сама, страх че ще умра, ако остана сама (може и заради това да не съм искала толкова години да живея вътре в тялото си) и бях стигнала с ТЕС до една случка когато съм била на 3-4г и се учех да плувам с баща ми в един басейн, който държеше кол от ръба на басейна и аз хванала се за кола плувах с крака. Изпуснах се от кола и започнах да се давя, но баща си говореше с някой и не ме видя известно време. и тази случка вече я бях чистила с ТЕС и даже напоследък този страх толкова е намалял, че почти не се сещам за него, но животът в тялото ме отведе пак там - беше вледеняващо, всяка клетка и частица и от тялото ми се вледени от смразяващ ужас, имах чувството че в стаята е станало -15 градуса. много по-силно отколкото когато съм се фокусирала върху определено чувство в момента, но и много по-ясно тялото ми осъзна че тук и сега аз всъщност не умирам, жива съм и че тук и сега аз вече мога да се справя дори да съм сама. Даже си помислих тогава, че това е начинание за екстремисти и че аз тормозя тялото си, не го обичам като му причинявам това, но после осъзнах че тялото е много по-умно и по-силно от съзнателните ми избори и никога не би позволило да усети повече болка и страх отколкото може да понесе.

не знам колко ясно го описвам, ще споделям как е животът ми в тялото

Сиси

[Alisa]

Благодаря, даваш ми някаква абсолютно нова гледна точка и напълно непозната за моето съзнание и житейски опит! Странна и интересна ми е.

[Siska]

И за мен е нова и ми е трудно напълно да го осъзная, но някак си го усещам. Идея нямам дали съм на прав път, но времето ще ми покаже

[mayadob]

Супер. Много ми харесва това, което пишеш.

Преди година четох Друнвало с "Да живееш в сърцето". Много ми хареса. Стигнах до един момент, в който той предлага едно упражнение. Да разходим духа из тялото си. Той казва, че духът ни обикновено стои в главата.
Първо предлага да го разходим до едната длан. И казва, че това не е като да мислиш за дланта си. А е като да се спуснеш с асансьор от главата, да усетиш, че главата се отдалечава и така да стигнеш до дланта.
След много, много, многобройни опити да направя това упражнение и след доста тесане, че не ми се получава, накрая темата остана в графата "да се проверява от време на време". Ето че сега ти отново вдъхваш живот в тази тема