Здравейте!
След толкова време, едва ли някой ще иска да чете в темата ми, но аз ще пиша, може пък да съм полезна с нещо
Преди няколко дни напипах надути лимфни възли, под дясната челюст

Страхът е вледеняващ
Започнах:
Въпреки, че се задушавам от страх, защото си напипах надути лимфни възли под дясната челюст, аз...
Въпреки, че тялото ми се парализира от страх, защото си напипах надути лимфни възли под дясната челюст, аз...
Въпреки, че чувствам тъпа болка в тила от страх, защото си напипах надути лимфни възли, аз...
Въпреки, че краката ми тръпнат от страх, защото си напипах надути лимфни възли, аз...
Въпреки, че тилът ми се схвана от ужас, защото си напипах надути лимфни възли, аз...
Понеже не постигнах резултат, реших, че е ПО и продължих с:
Въпреки, че ТЕС няма да ми помогне...
Въпреки, че аз няма да позволя на ТЕС да ми помогне...
Въпреки, че колкото повече ТЕС-ам, толкова повече лимфните ми възли се надуват...
Въпреки, че на мен нищо не може да ми помогне...
След като направих по няколко гръга с тези Декларации и след като, докато потупвах по точките, порядъчно си поплаках, започнах отново:
Въпреки, че краката ми са отмалели от страх, защото вече виждам подутината, под дясната ми челюст, в огледалото, аз...
Въпреки, че искам да крещя от страх, защото вече виждам подутината, под дясната ми челюст, в огледалото, аз...
Страхът го свалих на около 4, но главоболието не намалява и пробвах с:
Въпреки, че аз искам да съм болна, защото това е единствения начин, да си платя за....
Въпреки, че аз искам лимфните ми възли да се надуват, защото така ще искупя вината си към...
Въпреки, че аз заслужавам да съм болна...
Прочетох за психологическия еквивалент на Болест на Ходжкин
Взех едно огледало и гледайки, започнах по точките, без Карате точката:
заслужавам си го
искам да съм болна
трябва да съм болна
искам, искам, искам
трябва, трябва, трябва
заслужавам си го и още как...
Потупвайки, видях д-р ..........., как ми казва, че съм направила рецидив... Изгоних тази мисъл и продължих да потупвам... И се сетих, та нали не трябва да бягам от лошите мисли, нали трябва да ги допусна, да ги приема... И се оставих, без да говоря, само си представях: Казват ми че съм направила рецидив, казват ми че продължаваме с химията, спомням си за Ада, и какво от това, какво, какво толкова... Това мислено по точките... Успях да развържа възела в слънчевия сплит.
Дадох си малко почивка, няколко минути, през това време реших да напиша нови Декларации, и започнаха да ми излизат сами: "Подувайте се, Хайде милички, Колкото повече се подувате, Толкова повече ви обичам, Прекрасни сте, Обичам ви, Хайде милички мои."
След това направих декларация:
Въпреки, се страхувам от подутите ми лимфни възли, аз се приемам и избирам да ги обичам и да им вярвам безрезервно.
По точките редувах, първо страх, втори кръг страх-избирам и трети кръг избирам...
Не знам дали това, което съм направила до тук е добре, но със сигурност знам, че забих и ни напред ни назад...
Лимфните ми възли все още са подути, продължавам, ще направя по още няколко кръга с декларациите за ПО, може да излезе нещо...
Поста ми стана доста дълъг, за това спирам да пиша, само ще прибавя, че използвах и доста псувни, цветущи такива, докато тупах точките... И много плаках, сутринта правих около два часа ТЕС, от които рев един...