Днес беше един добър ден за българската ТЕС
Бях паркирала. Бебето спеше в колата. Потупвах се и си мислех следните неща:
Мислех си за разказа за Бил Коди -
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.p ... 8789#p8789
Мислех си за това трябва ли човек да бъде адвокат, да бъде мъдър, да стане война и да избият семейството му, за да вземе решение да обича всеки човек? Какво ни пречи на нас в мирно и тихо време да вземем такова решение?
Попитах се мога ли да обичам и приемам всеки човек. В частност в този момент пред колата мина една жена. Попитах се дали мога да я обичам и приемам такава, каквато е. Тук мисълта ми доста бързо превключваше. Бързо си сменях въпросите. Няма да мога да опиша всички подробности. Затова скачам на по-съществените стъпки.
Установих, че има три начина, по които мога да възприемам един човек.
1. По начина, по който той иска да изглежда.
2. Такъв, какъвто е.
3. Така, както аз го виждам (след пречупване през моята призма)
Когато някой претендира да бъде някакъв, а аз усещам, че изобщо не е такъв, тогава ми се включва осъждането, което на физическо ниво се усеща като болка в лявото ми коляно (това съм го установявала експериментално, сега само маркирах, че отново ми се явява тази тема).
В случая се заинтересувах повече от разликата между начина, по който аз виждам хората и тяхната истинска същност. Усетих се, че те не са това, което аз виждам. Защото имам предразсъдъци, слагам етикети, пречупвам през призма и т.н.
(Скоба:
Тук си спомних, че бях тесала тази тема, но за себе си. Веднъж се гледах в огледалото и се чудех защо не се харесвам. Осъзнавах, че лицето срещу мен изглежда добре, но какво тогава не си харесвах. И тогава се усетих - аз не се чувствах по начина, по който изглеждах. Разтесах се за това да започна да се чувствам и изглеждам по един и същи начин. И от тогава се харесвам

Стана ми много странно как още тогава не се усетих да направя това и за другите хора.
Затварям скобата)
Щом си казах "Избирам да виждам хората такива, каквито са." веднага помислих какво е това на физическо ниво. Не е далече от мисълта - астигматизъм (или късогледство. Нямам диагноза, потвърдена от второ и трето мнение. Най-сериозният специалист с най-добрата техника веднъж каза "астигматизъм без късогледство!")
И също така веднага замерих зрението си. Погледнах един надпис с лявото око - виждам идеално. Погледнах го с дясното - виждам размазано, както обикновено. Продължих да си тесам темата. Усетих промяна, изчистване, свобода. Отново замерих зрението си. С лявото око - идеално. С дясното - също идеално
Бях в пик. Зададе се един човек. Попитах се как го възприемам, дали го виждам такъв, какъвто е. Той се приближи, а моето възприятие за него беше "Не знам." Уха. Как ми хареса това

Тоест на въпроса "Какъв е той?" аз си отговарям "Не знам." И съвсем искрено не знаех.
После се включи съмнението. Дясното око пак леко се размаза. Тесах съмнението. Дясното око отново се изглади.
Тогава бебето се събуди и приключих сесията.
До вечерта доста пъти замервах как е дясното око. След внимателно взиране установих, че има някакъв малък процент размазване. Не мога да установя дали го има всеки път или от време на време.