Моето Хашимото няма оправия

[vqra]

Обяснението на науката е, че не клетките помнят, тъй като тях вече ги няма, а полето, аурата.

Може би именно аурата на клетката, д-р Лойд нарича клетъчна памет!


В момента разбрах, че ако продължа да размишлявам, ще ти повярвам със сигурност. А повярвам ли ти, вече няма да имам тази вяра в лечебния код. И дори няма да мога да го изпробвам.

За момента обясненията в книгата съвпадат със системата ми от убеждения, тъй като си спомних за едно успешно изчистване на омразата ми към бившата ми шефка, която навремето ме изхвърли от работа. Няколко години нямах никакъв проблем, след като изчистих с ТЕС проблема си. Срещах я и нищо не ми трепваше. До момента, когато ни поставиха да работим в една стая в една комисия. Бяхме много мили една с друга и не чувствах нищо. Но в един сублимен момент, тя стана и каза нещо, което явно ме прати с шут в миналото и предишната ми антипатия се върна. Сякаш от нищото. Знаех, че ако друг човек беше на нейно място и беше казал същото - нямаше да ми повлияе.

Така, че това е ново потвърждение на думите на д-р Лойд, че резултатите с меридианните техники могат да са нетрайни. Той говори за експеримент, в който 8 от 10 са изчистили проблема си с лечебен код. 8 от 10 също са изчистили проблема си с ТЕС. Но 24 часа след това - резултата при всички, изчистили проблема си с лечебния код - се запазил, а запазилите резултата си с ТЕС били само трима. Може би това, и личния ми неуспешен опит е повлияло най-много на системата ми от убеждения.

Сега разбирам, че след като имам някаква система от убеждения, в която съм повярвала, че може да ми помогне, трябва да я хвана здраво и да действам, а не да търся факти, които да я опровергаят и да остана отново без вяра.

Така, че започвам да действам.

Важното е крайния резултат, а не кой в какво точно е повярвал.

Дерзайте!

такивамитиработи

[ivangp]

Чудя се да се смея ли или да плача или и двете едновременно.
Съжалявам, но това което пишеш е супер пример за това как човек вижда това което иска да види в дадена ситуация, а не това, което всъщност е там.

Може би именно аурата на клетката, д-р Лойд нарича клетъчна памет!

А може би не? Кой знае? Ако бе искал да каже полевата памет да го бе казал. Може пък да му е беден речника или да не може да се изразява добре. Ако приемем, че не може да се изразява добре, може ли да приемем, че това което е написал за ЛК е добре написано и че се е изразил правилно като го е описал? Ето виждаш ли как едно съмнение води до други съмнения?

Той говори за експеримент, в който 8 от 10 са изчистили проблема си с лечебен код. 8 от 10 също са изчистили проблема си с ТЕС. Но 24 часа след това - резултата при всички, изчистили проблема си с лечебния код - се запазил, а запазилите резултата си с ТЕС били само трима.

В дадения от теб пример, ако приемем, че е верен ( защото всъщност ние не знаем дали е верен, но решаваме да повярваме на д-р Лойд, само защото е ни се иска да му вярваме) ти видя една статистика, която казва, че ЛК е по-ефективен от ТЕС, тъй като 8 са запазили резултатите след 24ч. с ЛК и само 3-ма са ги запазили с ТЕС. Т.е. 5 човека с ТЕС не са ги запазили. Нали така?

На базата на горния пример "многоуважаваният" д-р Лойд прави следния извод:
1. Меридианно базираните терапии не дават трайни резултати.
2. МБТ не лекуват клетъчната памет.
3. ЛК дава трайни резултати.
4. ЛК лекува клетъчната памет

Гледай сега как дявола чете евангелието:

1. 24ч. показател ли са за трайно излекуване според теб?
Т.е. от цитираният експеримент можем ли да направим извода, че ЛК лекува трайно?

2. Откъде в този експеримент се разбра, че ЛК лекува клетъчна памет, а МБТ не? Къде ти видя изследване на клетъчна памет и промените в нея? Дори да приемем, че съществува, в този експеримент тя не е била изследвана, което внася още един съмнеж в достоверността и логиката на заключения на така "многоуважавания" д-р. Този извод за клетъчната памет си е изсмукан от пръстите.

3. Дори да приемем, че 24ч. запазване на промените са доказателство за трайно лечение и че запазените резултати са доказателство за променена клетъчна памет, как така след като МБТ не лекуват трайно 3-ма човека са запазили резултатите си след третиране с МБТ (в частност ТЕС)?

4. МБТ включват много техники.
Експеримент само с ТЕС не може да се обобщава като резултат за всички МБТ.
Това е подобно на това да изядеш една червива ябълка и да решиш, че всички плодове имат червеи и не стават за ядене.

Изводите от този експеримент така намирисват, че даже вонят.

Освен всичко друго не знаем кой правил експеримента, какво е било адресирано с ТЕС, как е било адресирано и т.н.
От практиката си знам, че ако не се адресира с ТЕС корена на проблема (който е някаква случка), а само симптомите му, понякога (но не винаги) симптомите се връщат не само след 24 ч , а и след дни и месеци.

Така, че ако с ТЕС не са били адресирани случки, а само симптоми, а с ЛК са адресирани случки, както се препоръчва, то е ясно защо са възможни такива резултати.
И в ТЕС също се препоръчва да се адресират случки, ама малко хора го правят.
Това е възможно да обяснява и твоята завърнала се омраза към шефката ти. Казвам възможно, тъй като не знам със сигурност как си работила, чистила ли си случки и т.н.
Както виждаш като нямам достатъчно данни, аз не правя категорични изводи, като д-ра, само и само за да си потвърдя тезата.

Та на доктора не му прави чест да пише подобни дивотии.

А колкото до теб действай си сега с ЛК пък дано да изчистиш клетъчната, полевата и каквито там други памети има за изчистване.

И по-добре да не спорим, че досега колко сме спорили и пак доникъде не сме я докарали. Ти си вадиш от 9 кладенеца вода за собствената теза и никаква логика не може да те убеди в противното.
Все пак си -ВЯРА
Та карай си по твоя начин. Той така или иначе е най-добър за теб.

[vqra]

Леле, ама ти много лично го прие!

Според теб, каква е целта на мнението ти, написано точно с тези слова?

На мене целта не ми е да споря с теб. Все пак съм претърпяла развитие, благодарение на ТЕС

[Bastet]

Здравейте, с риск Вяра да ми се разсърди искам да ви кажа че аз я познавам от няколко години и тя наистина работеше усилено с ТЕС и други техники, както и с други методи различни от енергиините техники и мога да кажа, че в никакъв случай не е мързелива и е влагала страст във всичко което прави с цел да си помогне, тоест тя е отворен ум без предрасъдъци и изследва всичко до което се докосне.

По въпорса как точно действат всички енергиини техники, то мисля че и самите им създатели не знаят точната истина със сигурност и всичките им твърдения се базират на догадки, защото енергията е много фина материя и както гласи един постулат в психологията ''за подсъзнанието можем само да гадаем''.
Мое лично мнение е, че молитвата има изключителна мощ и действа без да се прилага каквато и да било техника, може би за това ЛК действа толкова бързо, защото същия бърз резултат забелязвам и аз. При ТАТ също има молитва и прошка и за мен това са крайъгълните камъни за освобождаването от всякакви проблеми. Постигнала съм много резултати до сега с ТЕС, ТАТ ЛК,РК, но това не значи че все още нямам проблеми които влача, както Вяра влачи нейния проблем с Хашимото. В книхгата си Ерик Пърл говори за хора, които не могат да бъдат изцелени по неизвестни причини, дали е карма или нещо друго, никой не може да каже със сигурност, но проблемът не е в самия лечител и той не бива да се обвинява за това, просто съществуват такива хора, които може би са направили своя избор подсъзнателно да не бъдат излекувани и дори си мисля, че опитите да се извади нещо от подъзнанието на всяка цена е погрешен, защото не знаем с каква цел точно е дадена някаква болест на този човек, дали той няма да научава определен урок в този живот и на тази земя чрез нея.Чувала съм, че лечителят Петър Димков е съветвал свои познати лечители следното -"Ако някой има тежка болест, не я пипай, за да не ти се залепи на теб''. Никой от нас в този форум не е толкова вещ ,че да твърди със сигурност коя техника как и защо действа, всички вървим по пътя на знанието, който е трънлив и често изпълнен с разочарования, можем да изхождаме единствено от собствения си опит и този на другите до някаква степен, но най-важното е да не се отказваме, защото това което знаем със сигурност е че имаме още много да учим за човешкото същество и устройство...

[vqra]

Според мен ТЕС не е проработила за теб досега поради:
1. ПО
2. Не си намерилa правилната формулировка на проблема, който лежи под проблема ти с ЩЗ. Т.е. работиш на повърхността, а не задълбаваш в търсене на корените.

Причината да не мога да намеря правилната формулировка и корените е че НЯМАМ НИКАКВА ПАМЕТ! Не си спомням нищо от миналото. Нито една техника не ми помага за изплуване на детайли.

Моят мозък се стреми да забрави нещо, но забравя всичко останало, освен нещото.

[ivangp]

Направи ПРОКСИ от гледна точка на Майка си, която гледа как страдаш с проблема си. И виж дали това няма да отпуши нещата.
Ако нямаше никаква памет нямаше да си спомняш, че се казваш еди как си и че имаш проблем. Памет имаш, но и як инат, който здраво се е вкопчил в проблема и не ще да го пусне от страх, че ..............

Помисли и върху следните два въпроса (помисли, не отговаряй):

Какво правиш в момента, което като се освободиш от проблема си ще спреш да правиш?

Какво не правиш в момента, което като се освободиш от проблема си ще започнеш да правиш?

Или с други думи, в какво отношение проблемът ти те ограничава и какво ти позволява да правиш безнаказано /за какво ти дава извинение?

[vqra]

Направи ПРОКСИ от гледна точка на Майка си, която гледа как страдаш с проблема си. И виж дали това няма да отпуши нещата.

Майка ми: Много я обичам. Много съм заивсима от нея. Не мога да си представя живота без нея. Адски трудолюбив и издържлив човек. Много проблемни периоди в живота си е имала и е оцелявала, благодарение на духа си, положителната си настройка към живота и желанието си да устои. Тя е от хората, за които Норбеков пише, че дори да са смазани от валяк, отлепени от асфалта и откарани в болница, те още на носилката питат доктора дали ще ги изписва вече. Дори да изпитва болка в ставата се усмихва, запява песен, казва си "Не ме боли", става и продължава. Де да бях като нея!
Винаги сме имали какво да ядем, какво да облечем. Задоволявала е всички наши прищявки. Не ни е ангажирала с нищо. Имала е детство, свързано с много физически труд и е искала децата и да нямат такова. В резултат на това ме е оформила като мързелив, безотговорен консуматор, който разчита за всичко на нея, не вярва в собствените сили и си мисли, че за нищо не става в живота.

Майка ми: Никога не съм имала духовна връзка с нея. Тя беше прекалено заета с работа, за да обръща внимание на свръхемоционалността ми, на душата ми. Професията и и пренапрегнатият и живот я бяха направили невротична. Постоянно крещеше. Спомням си случка как крещи и минава след мен с прахосмукачката, щото аз не съм била изчистила качествено. Дръпва прахосмукачката от ръцете ми крещейки: "Дай, аз сама ще си изчистя, нищо не си направила!".
Като много малка си спомням как изгарях от температура. Виждах цветовете на дъгата и потъвах. Отваряйки очи, видях надвесен над мен някакъв ученик от училището. Майка ми (учителка) го беше изпратила вкъщи да види как съм. Тя не можеше да отсъства от работа. Беше много заета.
Спомням си, когато в 4 клас, една вечер изпих цяла опаковка еретран с желанието си, да не се събудя на сутринта. Исках да накажа майка ми, но не си спомням защо. Мисля, че ми беше писала някаква четворка по математика (понеже ми преподаваше тя), но едва ли това е била причината да направя подобно нещо. На сутринта обаче се събудих. Спомням си само, че когато се опитах да кажа "добро утро", то прозвуча без гласните звукове.
Спомням си как се съдирах от кашлица на чешмата в детската градина(много често боледувах от пневмония). В спомена ми, исках учителките да забележат, че кашлям. Даже се престаравах. И се кефех като казваха колко съм зле с тази "магарешка кашлица".
Спомням си дните в болниците - сама /4-5 годишна/. Тогава не даваха на родители да те придружават.
Майка ми ми разказва /аз не си спомням нищо/ как при случай на един от множеството ми болнични престои, когато двамата с баща ми отишли на свиждане да ме видят, са им казали някаква дата, на която да отидат и да ме вземат, тъй като вече "съм била по-добре". Не са ги пуснали да ме видят под предлог, че ще се разстроя. Когато отишли на уговорената дата, лекарите им обяснили, че още една седмица се налагало да остана. Когато дошъл и този ден, в който отишли да ме вземат, лицето ми е било цялото в белези от изгаряне. По това време имали практика да облъчват болничните стаи с кварцови лампи по няколко минутки, но персонала бил забравил лампата в моята стая. Без всякакви защитни очила, съм била облъчвана до изгаряне, Бог знае колко време. Това е една от вероятните причини, в първи клас при профилактичен преглед да установят, че аз почти нищо не виждам с едното око и че папилата на зрителния ми нерв е бледа. Била бледа и на другото, но нямали никаква представа как виждам с него и то съвсем нормално. Казвам "вероятна", тъй като никой не знае защо не виждам с едното око и защо с другото, с което съвсем не би трябвало да виждам, си виждам отлично.
Още по-назад във времето, когато съм била на година и половина, майка ми ми разказва как съм получила пъпна херния и съм щяла да умра. Тогава и тя е била с мен в болницата. Казвала е на баща ми, че си отивам и че никой не знае защо повръщам всичко. От дебело дете съм била станала кожа и кости и дори водата съм повръщала. Лекарите са мислели, че имам менингит и са ми правили пункция в гръбначния стълб. Според майка ми това била много болезнена процедура, при която сгъвали детето на две и му пъхали огромна инжекция в гръбначния стълб. След процедурата, когато ме завели при майка ми, аз съм плакала и съм я пъдила да си върви. Не съм искала изобщо да я гушна. Естествено нищо не си спомням от този случай.
Спомням си по-натам, вече като ученичка, как майка ми за по-лесно правеше всичко сама. Исках да се науча да си зашия сама дрехата, а тя ми грабваше иглата и дрехата от ръцете, обяснявайки ми, че сама по-бързо щяла да свърши работата, отколкото да ми обяснява кое как.
Тя е човек, който се кефи, че може всичко сам, че се справя при всякакви обстоятелства. Онова, което тя прави е най-доброто. Никой не може като нея. Съседките все я питали това и онова, но нейната градина била най-хубава. Нейните козунаци били най-хубави. Всички други само питали, и пак нещата им не ставали като нейните. Били смотани. Нейни думи са: "татко ти като че ли ми завиждаше, преди да почине, че мога да върша и неговата работа и мога да се оправям сама". Татко ми почина от алкохолизъм. Псуваше, викаше, трошеше и се въргаляше по улиците...
Току що си спомних и друг случай. Когато бях 6 клас, майка ми един път, умираща от срам и много притеснена, ме попита, дали съм знаела, че на момичетата им идвал цикъл.. Спомням си, че я прекъснах и троснато и отговорих: "Знам!". И тя си замина по задачите. След година и половина, когато наистина ми дойде цикъла, аз не казах на майка ми. Умирах от срам. Тя беше предала нейното притеснение по въпроса на мен. Спомням си как тайничко се промъквах в спалнята и, в която знаех, че под леглото има куфар, в който майка ми държи някакви свити парчета леглин и си "крадях" от нейните. Нямам никаква представа дали е разбрала, кога, какво? Нямаше никаква реакция от нейна страна.
Баща ми изобщо не се е занимавал с нашето възпитание. Той беше свит, услужлив и много работлив човек. Възпитанието ни беше оставил на майка ми, нали е учителка...
Спомням си как веднъж татко се качи на тавана, докато аз пушех цигари. Изплаших се и се скрих зад една колона. Димът естествено се е виждал, но татко не каза нищо. После разбирам, че казал на майка ми: "Дъщеря ти пуши".
Татко имаше огромна нужда от одобрение. Постоянно се хвалеше насам-натам с постиженията си и гледаше да угоди на всеки.
Майка ми също гледаше да угоди на всеки друг. Най-лошия стол, най-кофти чашата взимаше за себе си. Мене обаче изглежда ме е смятала за част от нея, за близък, който може да хули. И до ден днешен, никога не ме е защитила. Защитава съпруга ми, а на мене ми се кара пред него......

Толкова по въпроса за майка ми.

Описах я, тъй като мисля, че ще бъде доста по-успешно да направя прокси на едно от децата ми, като си представя, че то е на моето място, а не прокси на майка ми.


Хич не ми пука, че го описах надълго и нашироко. Който не желае, да не чете. Не ми пука и че го излагам на показ. Единствената ми цел е да оправя поне остатъка от живота ми. Имам огромна вяра, че ще успея. Знам, че ще ми помагате, защото виждам какви са хората тук.
Търсех дълго време проблема вън от себе си.
Дори Иван обвинявах. Той беше част от психологическия ми обрат.


Благодаря на всички за всяко ценно мнение, въпрос, шамар и т.н. които биха ме довели до разковничето, което да отключи блокираната ми енергия.

Lusky64, благодаря за ценната ти тема. Тя ме накара да преоткрия ТЕС и да се замисля.

И да предупредя - нямам време и желание да редактирам текстовете си, да ги правя по-разбрани, по-пригледни, по-правописни. Не това е целта ми, а и не го смятам за важно. Мисля, че горе-долу се разбира онова, което искам да кажа.

такивамитиработи

[vqra]

Поглеждам ту екрана пред мен, ту огромния тефтер, на първата страница на който малката ми дъщеря е написала: "Как излекувах щитовидната си жлеза?" и не знам откъде да започна. Иван пише за "проблема ми", а аз не го виждам. Знам, че симптомите и състоянието на жлезата ми не са същинския ми проблем, тъй като една година ги тесах непрекъснато, но траен резултат не видях.
Друг голям и дългогодишен проблем е раздялата ми със сириус, за който съм писала в друга тема. Тя носи със себе си множество маяци, от които няма отърваване. Забравям всичко, освен тях. За тези събития времето е спряло и сякаш не са изминали 20 години от тогава. Тесала съм много и всичко по въпроса. Болезнените случки, самосъжаление, тъга, липса на любов, гняв, това, че той е единствения човек, който някога ме е обичал, вина, че сме се разделили заради избора ми да запазя семейството си. Тесала съм това, че никога повече няма да изпитам подобни чувства. Това, че съм провалила живота си, снимките, песните, които свързвам с филма "сириус", раздялата, студенината, която лъхаше от словото му, когато го срещнах в интернет пространството след 15 годишна раздяла. Тесала съм това, че нищо не знам за него и сякаш това ме "човърка".
Подобно на хората, които искат да видят трупа на загиналия си близък, аз искам да знам, да знам истината. Но не знам нищо.
Толкова съм затънала в хаоса от мисли.
Спомням си, че Иван на един от семинарите ни казваше, че там където има повтаряемост от събития, там е проблема и трябва да му обърнем внимание.
Виждам повтаряемост в събитията, относно професионалната ми реализация. Където и да започнех работа, рано или късно се провалях. Онова, което усещах е, че навсякъде хората са лоши, че не мога да попадна в колектива, за който си мечтаех, че всички са лицемери, интриганти, егоисти. Че всеки мисли единствено за себе си. Някои от работите ми се отдаваха, издигах се от нулата, ставах все по-добра и тъкмо достигах върха и се сгромолясвах надолу с главата. Сякаш нарочно саботирах, всичко, което съм постигнала до момента.
Знам и че не се обичам, нямам самочувствие, не вярвам на себе си, имам нужда от одобрението на хората, на авторитети, на сириус, на кой ли не.

Знам, че ТЕС успешно ме е свързвал с подсъзнанието и съм се разтрисала от рев, но след дълго тесане съм се успокоявала и съм зарязвала случката. Не съм стигала до ниво 0-1. Тесала съм хаотично, което още повече ме е забатачвало в блатото. Подхващала съм едно, после друго. Бързала съм, била съм нетърпелива.

Яд ме е, че не мога да се отърва от болестта, бързо да се отърва. Много съм привързана към резултата.
Но още повече ме е яд, че не мога да избягам от сириус, от този отвратителен маяк, гаден вампир, който изпива душата ми. Опитвала съм се да избягам по всякакъв начин - блокирам, след това разблокирвам. Кефя се, че вече съм го забравила до момента в който започна отново да издирвам в нета информация за него. Знам, че една среща с него може да реши проблема. Но
НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИЖДАМ ХИЛЯДИ ЖИВОТИ НАПРЕД
Мразя го! Мразя го не като човека който е сега и на който пожелавам здраве и щастие. Разбирам, че е съвсем нормално да има семейство, деца, свой живот, след като аз съм била причината да се разделим. Мразя го обаче като вампира, който изсмуква енергията ми, който периодично обсебва съществото ми и заради който провалих живота си. Не мога да си представя, че бих седнала с него на кафе, не знам какво бихме си казали след толкова болка и сълзи. Само като си помисля за подобна среща, която осъзнавам, че би ме излекувала и изпитвам ужас, огромен страх, нямам думи да кажа какво.
Стотици животи след този не искам да го виждам. Представяте ли си каква обида, наранено его или не знам какво ще да е това. Сто живота не искам да го виждам, без да ми е направил нищо лошо или казал една лоша дума. Само заради това, че е избрал да продължи въпреки всичко, и е успял, докато аз съм ронила реки от сълзи. Имам чувството, че е предал най-чистата и голяма любов, която би могла да съществува на света.

Това чувствам с моя болен, болен мозък...

[vqra]

Осъзнавам важността на изчистване на случки (процедурата "В мир със себе си" от книгата на Иван), която не съм изпълнила. Знам, че не си спомням добре случките и че когато мисля за тях не чувствам нищо, но ще опитам.

Започвам със случката, когато съм била на година и половина и са ме издърпали от ръцете на майка ми, за да ми забиват игла в гръбначния стълб, след погрешната диагноза, която са ми поставили. Казали са на майка ми, че тя не може да присъства.
Не помня нищо, не чувствам нищо, освен гняв към некомпетентните лекари, но трябва да опитам все пак. Може пък да излезе нещо.

Мисля да тесам чувствата на майка ми, но като си представя, че аз съм майката и това се е случило на едно от моите деца. Така ми идва отвътре. Все пак чувствата на майка ми не бих могла да изпитам, след като тя никога не се е интересувала от моите чувства.

Или пък да тесам самосъжаление, каквото мисля, че изплува в съзнанието ми просто като думичка, като се опитам да изфантазирам филма как ме грабват от ръцете на майка ми и ме отнасят на масата за изтезания.

Определено тази случка ме докосва, след като я споменавам тук.

Ще пробвам и двете, после ще пиша....

[vqra]

Както казах, имам проблем с паметта и не знам дали ще успея да си припомня всичко, което се случи по време на прожекцията на филма. Но колкото си спомня - толкова.
Започнах с: "Въпреки, когато бях на година и половина, майка ми допусна лекарите да ме вземат, за да ме изтезават", "онези чудовища лекарите", "майка ми не ме защити" и т.н. Не спрях с потупването половин час някъде. Разплаках се. Чувството беше безпомощност. Не мога да опиша с точност колко кръга съм правила по точките с "безпомощност", но спирах за малко да записвам променящите се фрази: "Аз заслужавам да страдам"; "Аз съм родена за да страдам"; "целия свят е против мен". Когато произнасях наум последната ме сви гушата по начина по който ме свива години наред. "Всички са против мен, дори собствената ми майка", "аз съм родена за да страдам", "аз съм мазохист", "създадена съм да ме унижават и да се гаврят с мен", "толкова съм сама и безпомощна" . По някое време усетих болка в лявата част на главата. Тупах се доста време. Не съм спирала да правя декларации. Всичко беше непрекъснат процес на потупване и картини и фрази в главата ми (без да спирам да правя 9г, или както се казваше там това с въртенето на очите, нито пък да правя настройки. По някое време си представях, че съм майка ми и ме взимат от нея. Опитвах се да усетя чувствата и дебнех за някакво физическо усещане в тялото ми, страх, притеснение, ужас или каквото и да е. Не усетих нищо. Тогава си представих, че аз съм майката на това мъниче /т.е. на мен самата/ и се разридах. Изпитах ужас от факта, че ми го изтръгват от ръцете и аз не знам какво да направя. Не мога да го защитя. Имах чувството, че се задушавам плачейки. Силна болка в гушата, болка в гърба. Образът на малкото умиращо дете, взех от спомена ми за моя снимка от онова време. Тесах със затворени ревящи очи и определено бях някъде другаде, а не в стаята, в която се намирах. Когато доведоха мъничето след манипулацията при мен, то не искаше да ме гушне. Помолих го да ми прости, като му обясних, че лекарите и аз сме направили най-доброто според знанията си и целта ни е била единствено да спасим живота му и да направим най-доброто за него. Накрая то се успокои и потъна в прегръдките ми. Усетих пулсираща болка в гърба си. Някъде по средата. Нямам идея къде точно правят тези пункции, но и вече знам, че това не е важно. Знаех, че тази болка съм изпитвала, когато са ми слагали иглата. Усещах и тежест, задушаване в гушата ми, но и двата физически симптома постепенно отшумяха.
Представих си как изсмуквам лошата енергия от гърба на мъничето, където са му забивали иглата и го обгръщам със светлина и любов. Тогава изчезна болката в гърба ми. Спомням си, че накрая на филма го кърмех и то заспа с блажена усмивка. Представяте ли си болния ми мозък - да кърмя себе си. . "Завърнах се" в стаята и пих вода.
Направих няколко кръга с "въпреки, че целият свят, всички са против мен и искат да ме наранят, аз приемам себе си и знам, че съм най-прекрасното същество на този свят."
След това пих вода и промених филма. Вече бях детето (не си виждах гърба), а майката си беше майка ми. Тогава отново се разплаках и простих на майка ми и лекарите. Знаех, че са правили най-доброто на което са способни.

[Alisa]

vqra, ОБИЧАМ ТЕ!
Това, което описа е прекрасно като страст, като подход, като откровение.
Продължавай точно по този начин, каквото трябва ГО ПОМНИШ ОТЛИЧНО!
Душата ти знае всичко, а тя има свои спомени, довери и се!

[Sylvia]

В толкова моменти и емоции познах себе си ...
И което ме стресна е , че се държа с децата си като майка ти в много ситуации ..
Възхищавам ти се , че все пак упорстваш , а аз доста често , като не ми се получи резултат след дълго упорстване , се разгневявам на техниките , казвам си , че не са истина и спирам , после чета за " чудесата " , които някой е постигнал и пак почвам ...
Колко объркан/побъркан е понякога мозъкът ми ..

[Еднорог]

[ivangp]

Вяра, радвам се, че най-после се предаде. За всяка промяна е нужно да преминеш през голяма болка. Ножът трябва да опре в кокала. И то толкова да боли, че да се предадеш. Под това да се предадеш имам предвид не да се откажеш, а да скъсаш със старите си разбирания и убеждения за това, което си, да спреш да се вкопчваш в собствената си правота и да се отдадеш на нещо нов без резерви. Да се гмурнеш в неизвестното и да приемеш предизвикателството на несигурността, която неизменно следва разчупването на границите на зоната ти на комфорт.

Ти все още продължаваш да пренасяш по навик фокуса за наличието на проблемите си върху хора и неща извън теб. И това е грешка.
Ако препрочетеш постовете си, ще видиш, че обвиняваш за живота си, емоциите си, мисленето си, самочувствието, болестите си, проблемите си майка си, Сириус, баща си, лекарите, обстоятелствата, колегите и т.н. Т.е. все неща извън теб.

Разбери, че всичко извън теб е проекция на това което става вътре в теб.
Ти си избрала тези хора за да осветят скелетите в собственият ти килер.

Ти си тази, която не си дава любов, разбиране, приемане, подкрепа, самочувствие, здраве.
И ти си единствената, която може да промени това.

Както си го и направила, когато си гушнала себе си и си се кърмела.
Това е великата сила на интуицията. Но тя може да се разкрие само след изчистване на негативните емоции, свързани с дадена случка.
Това не е симптом на болен мозък, а не гениално прозрение.
Точно това трябва да правиш.
Да си дадеш, ти на себе си, на детето в теб, на младата и влюбена Вяра, любовта, подкрепата, вярата в собствените сили, сигурността, одобрението, смелостта и всички останали ресурси, които майка ти, баща ти и всички останали не са ти дали досега.

Продължавай да работиш с ТЕС и да пишеш. И двете са велики сили.
Не редактирай нищо. Просто изливай ума и душата си. Бъди неподправена и автентична.

Бележка:
Не знам дали го вярваш наистина, но ти не си най-прекрасното същество на света. Никой не е.

Но си прекрасна, уникална, единствена, неповторима и достатъчно добра, умна, красива и способна за да успееш да си щастлива.

Мисля, че това е по-добро утвърждение от това, за най-нещо си.

Започвам със случката, когато съм била на година и половина и са ме издърпали от ръцете на майка ми, за да ми забиват игла в гръбначния стълб, след погрешната диагноза, която са ми поставили. Казали са на майка ми, че тя не може да присъства.
Не помня нищо, не чувствам нищо, освен гняв към некомпетентните лекари, но трябва да опитам все пак. Може пък да излезе нещо.

Явно помниш и изпитваш ГНЯВ. Гневът е емоция. От него трябва да започнеш. И така както си го направила се е получило. Само ти показвам неща, които не искаш все още да видиш и разбереш. Ти имаш емоции, имаш ги СЕГА.
ТЕСай тях като ги свързваш с определени случки от миналото.

Една стара поговорка твърди, че трябва да целунеш много жаби преди да откриеш принца.
При теб явно е трябвало да опиташ много неуспешни подходи за да намериш верният.
На прав път си, най-после. Не спирай да вървиш!

[MAG2001]

Вяра, поздравления и ти благодаря от все сърце, че го сподели. Гуш!