Много неща се случват при мен. Много неща имам за разказване... но не ги пиша, когато им е времето и ги забравям.
Каквото си спомня сега:
Английски. Използвам английския на по-ниско ниво от това, на което го зная. Само като отворех английски текст в нета и го затварях, колкото и интересна и важна да ми е темата. Често съм молила някого да ми преведе какво пише.
Напоследък използвах на няколко пъти английски текстове. Четях и тесах и повече тесах, отколкото четях. И ето че сега, след като е минало време, което не мога да определя, изведнъж започнах да чета английски текстове. За сега само чета в разни форуми, когато имам нужда от помощ за някоя програма. Не ми се е налагало да чета по-сериозна литература, но и това е много за мен.
Зрение. Не съм тесала зрението си. Но то се подобрява. Смятам, че това е резултат от тесането на всичко останало.
Когато бях малка се бях зачела в една книга. Беше ми толкова интересно, че четях вечер в автобуса. Хората ми правеха забележка и ми казваха, че ще си разваля очите. Аз не ги слушах.
Сега пак ми се случва да чета в сумрак. Мъжът ми скоро ми направи забележка. И за да му покажа колко ми е добро зрението прочетох (на изкуствена светлина) едно изречение от разстояние със слабото си око. Не зная от какво разстояние четох, но беше достатъчно, че мъжът ми да ми признае зрението.
Все още с лявото око виждам по-ясно, но разликата вече е много малка.
Да си кажа, че зрението ми никога не е било много лошо. Под половин диоптър, късо.
Заболя ме гърлото преди време. Беше слабо и тъкмо отшумяваше, когато изкрещях много силно (едно от децата се затича да пресича опасно улицата и извиках по него). След това болката се усили до нетърпима още същата вечер. Тесах много яко този и следващите дни. Правих и всичко, освен ТЕС, което ми хрумваше. Включително БАБА, но не усетих подобрение веднага и не наблегнах по-сериозно. Болката бавничко се увеличаваше. От една медитация само успя да се качи по-високо. ТЕС почти не повлияваше болката. Тесах какво ли не и как ли не. Включително издирвах всевъзможни емоционални корени. Покрай това изтесах съвсем успешно разни емоционални неща, но за болката все едно че ТЕС не работи. Само едва доловимо успокоявах с ТЕС най-най-нетърпимите болки.
Накрая гърлото ми се поду така, че два дена не можех да говоря. Имах глас, но физически нямаше от къде да мине звук. Хората поглеждаха в устата ми, цъкаха с език и ми повтаряха колко лошо е това възпаление. И слава Богу, защото не си бях дала сметка, че това е възпаление. И тогава си спомних думите, които Иван каза веднъж по повод цистита - "На възпалението БАБА му е майката". И си казах - я да взема да видя аз кое му е майката. Започнах интензивно БАБА. Беше късно вечерта. Още по време на сеанса усетих облекчение. На следващата сутрин можех да говоря. Издавах странен звук, но можех. По телефона сутринта ме определиха, че говоря като Марлон Брандо, а вечерта вече бях като Кръстника.
БАБА отново ми се издигна в очите.
Големият син сега е на 8. Не зная от кога имам нереално големи очаквания от него, но предполагам, че още от раждането му (или преди това). Чувствах го като проблем още от времето преди да зная ТЕС. Откакто тесам, съм тесала много взаимоотношенията си с него и много неща се промениха, но това стоеше до последно. И ето как предполагам, че се изчисти.
Той напоследък пак живее при бабите си. Веднъж трябваше да дойде при на с за няколко дена. Аз се бях мобилизирала, за да създам най-добрата среда вкъщи. Така имахме няколко дена идилия. След това постепенно започнах да изпускам положението и не беше толкова идилично. Накрая той отново замина у едната баба и когато окончателно разбрах, че няма да се връща скоро, се разболях от тежка настинка. Тогава още е можех да напрвя тези връзки. Но за щастие се чувствах много зле. Толкова зле, че сериозно си размърдах мозъка и започнах да изследвам какво се е случило и защо съм се разболяла. Хвала на ГНМ и дългия филм, защото благодарение на него започнах да си задавам въпросите - "Какво приключи?", "За какво съм била мобилизирана и сега всичко е свършило?" Тогава сглобих историята, която сега разказах. И му ударих един ТЕС с "О, така ли? Майната му тогава. Отказвам да му се впрягам (за сина). Да живее където си иска. Отказвам да ми пука. Отказвам да се мобилизирам повече."
Предполагам, че това е било обръщането на това, че имам прекалено високи очаквания от него. Дори и сега не мога да разбера дали е така. Връзката не е очевидна. Темите изглеждат доста различни. Едната е високи очаквания от него, а другата - мобилизирам се, за да го привлека вкъщи.
Но фактите са следните. Това беше последното нещо, което тесах в отношенията ми с него. Скоро след това изкарахме два дена заедно. Тогава за първи път аз го наблюдавах като дете. За първи път го виждах малък, такъв, какъвто е. Преди това винаги имах един идеализиран образ, в който го виждах доста по-голям и разсъдлив. Но реалността пред мен не отговаряше на този образ и винаги бях неудовлетворена (въпреки че си давах сметка за всичко това).
Това отношение към него остана за постоянно (два месеца за сега.)
Вече не чувствам нищо за тесане в нашите взаимоотношения. (Ред е на останалите в семейството
)
Килограмите. Още същия ден, в който писах тук, че чувствам как се наливам след раждането, се разтесах много яко. Нямам конкретни спомнени какви разсъждения изкарах. Но пресякох наливането.
Това за сега.
