Здравейте,
Иване, направих техниката веднага, щом прочетох съвета ти, за който благодаря много !!
Ще се опитам да предам подред какво се случи,как и какво почувствах, защото в един момент всичко ми беше като в транс ?
Първо си казах една молитва-утвърждение, че възнамерявам да направя..еди какво си и да получа най-добрия възможен резултат.. и т.н. В началото просто обикалях по точките със съответната фраза"господи,сега какво да павя", и полека-лека почувствах, че ми се плаче, стана ми мъчно за мене си. Продължих да потупвам и наистина се разплаках с едни лепкави сълзи -всъщност не беше истинско плачене, а някакво тъжно усещане и форма на разплакване( не знам как да го обесня, защото аз по начало не знам от кога, но и да ми е тъжно, не мога а плача.)Уж нещо почва,, ама е само като напън )
Така.. продължих да потупвам, стараейки се хем да изричам думите, хем да държа картината на колата.. и изведнъж така ме стегнаха гърлените мускули, спазъм, сякаш някой ме души (тея, които са отстрани на щитоводната жлеза,) болезнено, все по-силно докато започнах да не мога да дишам и да хриптя. Уплаших се, но не спрях да потупвам,а само смених думите "Господи, сега какво да правя" с 1-2 кръга"Спокойно, всичко е наред, ти си ОК и т.н (такова силно болезнено стягане до невъзможност да дишам и да се задушавам ми се е случвало 10тина пъти .Случва се когато имам силно негативно-емоционално преживяване, и не мога да изразя вербално чувствата си и да се защитяИли не смятам, че има смисъл да се защищавам ??. Когато се чувствам безпомощна, безсила..отчаяна )
Продължавам със първоначалните думи - постепенно спазъма в гърлото отшумя, и си помислих "Кучка, приятелка-предателка," обзе ме за миг (1-2 кръга по точките ) гняв към нея, който се замени със тъга,, и "горката аз"чувство. Осъзнах, че това "Боже, какво да правя сега " не беше въпрос дали да ида до колата или не ( аз така или иначе отидох, но това е втората част от случката, ковто е още по-емоционално-динамична )а беше въпрос "как да реагирам на тоя факт. какво ще стане сега- с мен, с приятелството ни, с брака ни, с децата ми ?? Започнах да потупвам и смених "Боже, какво... " със думи към нея /просто така ми дойде / И занареждах, пак кротко похлипвайки, и лепкави сълзи само около очите ми, "Защо го направи /името и / как можа, защо ме предаде, аз ти вярвах, доверявах ти се, ти трябвашеда ми помогнеш, а не да ме предадеш. Какво ще стане сега с мен, с нас.. не искам да повярвам, не мога а повярвам, искам да избягам, да се престоря, че не се е случило. Какво ще кажа на децата- те те прегръщат всеки ден и казвт"ние имаме 2 майки, мама и леля С.. ' и все в тоя ред може би 5-6 кръга, бях загубила прдстава за време и т.н.Ядът ми поутихна и се върнах пак на първоначалните думи "Господи.." Но каквито и думи да казвах не спирах да се старая да държа катрината на колата пресд себе си. И ВСЕ МИ СТОЕШЕ ОТЛЯВО , а не отпред пред очите ?? В един момент пак ме хвана яд на нея и тоя път и на него. но много леко. Продължих.. с чувството-мисъл- Трябва да ида до колата,може би тя не е там / но в сърцето си усещах, че търся начин, както и тогава, да не приема дйствителността. Какво ще кажа, като иде и те са вътре. Той ме е заменил с нея.. тя ме предаде.. за какво а говоря?? Тогава осъзнах, че не МОГА, НЕ ИСКАМ а Моля!!!! Разтресох се физически, пак спазъм в гърлото, но по-слаб и премина по-бързо. Продължих да потупвам с нови думи- " Не искам да моля, не мога да моля, не мога да се унизявам, за какво?? Той щом го е направил, значи предпочита нея пред мен.. Не заслужавам АЗ да бъда избраната ТЯ е по-добрата, тя заслужава.. и все в тоя ред. ( Иване, знам че ми каза да повтарям само едни и същи думи, тея, първоначалните, но сякаш бях в транс, бегло осъзнавах какво точно става, макар, че ми минаваше беглата мисъл, че пак бъркам нещо.)Плачейки- моя си вид на неплачещо плачене.. потупвах.. докато ми поолекна и ми стана по-... безразлично кой-какво-защо.. Просто .. да става каквото ще. Мина ми през ума, че тя всъщност ми е направила услуга, за да ми отвори очите, да огледам ценностната система на брака си.. заслужава ли си да го продължавам./ неща, които е ТРЯБВАЛО да обмисля и преценя мнооого по-рано, преди това да се случи/ Накрая отворих очи, и с изненада открих, че са мали 25 мин. Направих нова Декларация с думите- "Въпреки, че тая предателка-приятелка обърна живота ми на 180 градуса, предаде ме, измами вярата ми в нея и доброто, разби илюзиите ми за приятелство и морал.. и го усещам като спазъм в сл. сплит и гърлото си, аз съм готова да приема себе си напълно и безрезервно / ами изобщо не можех да приема себе си в тоя момент, даже и само като фраза !!. Минах с тея думи / всяка една от тях на различните точки, пак лепкави сълзи около очите само.. и усетих в един момент, че ме е яд на мене си, че съм била такава наивна глупачка, такъв неприемлив идеалист, че аз допуснах това да се случи, че буквално набутах мъжа си в ръцете и / ние навсякъде ходехме заедно, първо и с мъжа и, после той замина за чужбина, и аз,, за да не е тя самотна.. Абе... аз с бях за бой..
Тоава ми дойде на ум прекъсването на връзката на Алиса, което бях чела отдавна.. Не знам дали го направих правилно, но си представих, че с рязко каратно движение отсичам енергийния лъч помежду нас, избутах нейния към нея, а моя към сл. си сплит, поставих длани на слънчевия си сплит и и изпратих послание, да си върви по пътя, достатъчно години съм я носила като рана в душата си.. прощавам и / май не успях съвсем да почувствам прошка / но не съм съгласна с нея..
И в тоя момент мъжа ми се прибра. Той е малко като децата, когато мама говори с някой, точно тогава те имат нещо много важно и належащо да и кажат
)
Краен резултат- гърлото все още ме боли като ударено , предимно отдясната страна, замаяна и уморена съм.. но някак омекнала, и с мисълта- каквото-такова.
Разбиар се, че при първа възможност ще продължа да ТЕСам и за гърлото, и още за слааабичкия яд (искам да го докарам до буреносно силен тоя яд, който 100 години все съм подтискала, за да го изчистя ) Явно е бил дълбоко затиснат от всички мои фалшиви идеи за моралност и извисеност??
После остава следващата, 2ра сцена-когато отидох, и влезох в колата. Тогава сърцето ми беше в гърлото и 2 мин не могех да проговоря.Те също
). А след тая сцена идва най- пиковата - когато тя по-късно през нощта дойде у нас да "ми обеснява" Страх ме хваща от сега как ще се оправя.. но ТРЯБВА да мина по тоя път.
Иване, всички, някой... ако имате други идеи, забележки, друго виждане на евентуални причини-емоции, които аз не мога да видя в момента, тъй като съм овъртяна в тая каша.. моля за съвет !!
Още веднъж- ИВАНЕ, голямо БЛАГОДАРЯ !
Останете си със здрав.
Пожелавам много усмивки !!
Това си е извинение.. но то ме'успокои' за тоя момент, и си минах на нормално ядене. Само дето от около 2 месеца се старая да ям предимно вегетарианска храма, особенно след като гледах филма "Meet your meat"
Или както Мая беше писала- дано близки хора да не четат какво съм написала тук 
Ами... да си призная- още ме е срам и ми е кофти, че си показах"кирливите ризи' пред всички.. ама си повтарям, че трябваше!! Ако искам да оцелея и да си помогна- трябва да се изреже гнилото.