"СЕДЕМГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
Добре е да се разбере, че животът има свой вътрешен шаблон. Както казват физиолозите, на всеки седем години тялото и умът преминават през криза и промяна.
През първите седем години детето е центрирано в себе си, като че ли то е центърът на целия свят. Цялото семейство се върти около него. Каквито и да са му нуждите, те трябва да се изпълняват незабавно, иначе детето ще избухне в раздразнение, в гняв, в ярост. То живее като император, като истински император - майката, бащата, всички са му слуги. Ако питате психолозите, те ще кажат, че в продължение на седем години детето се самозадоволява, то е в мастурбативен стадий. То няма нужда от нищо, от никого. То се чувства завършено.
След седем години - рязка промяна. Детето не е вече себе-центрирано, то става ексцентрично, в буквалния смисъл. Ексцентрично - думата означава „излизане от центъра". То се движи към другите. Другият човек става важен за него - приятелите, тайфата... Сега то вече не се интересува от себе си - интересува се от другия човек, от по-големия свят. То навлиза в приключението да разбере кой е този „друг". Изследването започва То започва да се интересува от другия човек - но другият все още е от същия пол. Момчето не се интересува от момичета. Ако другите момчета се интересуват от момичета, то ще ги смята за мамини синчета. Момичетата не се интересуват от момчета. Ако някое момиче се интересува от момчета и си играе с тях, ще я смятат за мъжкарана, за ненормална, за особена - нещо й има. Този втори стадий психоаналитиците и психолозите биха нарекли хомосексуален.
След четиринадесетата година се отваря една трета врата. Момчетата вече не се интересуват от момчета, момичетата не се интересуват от момичета. Те са любезни, но неза-интересувани. Ето защо всяко приятелство, което се случва между седмата и четиринадесетата година, е най-дълбокото, защото умът е хомосексуален, и такова приятелство никога вече няма да се случи в живота. Такива приятели остават приятели завинаги, толкова дълбока е била връзката. Ако вие се сприятелявате с хората, това си остава запознанство, а не този дълбок феномен, който се е случил между седмата и четиринадесетата година.
Но след четиринадесетата година момчето вече не се интересува от момчета. Ако всичко върви нормално, ако то не заседне някъде, ще започне да се интересува от момичета. Сега юношата става хетеросексуален - не само се интересува от другите, но наистина от другия - защото когато едно момче се интересува от момчета, момчето може да е „другият", но все още си е момче като него самото, а не точно другият човек. Когато юношата се заинтересува от момичетата, сега той наистина се интересува от противоположното, от истински другия човек. Когато момиче се заинтересува от някое момче, навлиза светът.
Четиринадесетата година е година на велика революция. Полът съзрява, човек започва да мисли в термините на пола; сексуалните фантазии заемат първо място в сънищата. Юношата става голям Дон Жуан, започва да ухажва. Появява се поезия, романтика. Той навлиза в света.
До двадесет и първата година - ако всичко върви нормално и ако детето не бъде насилвано от обществото да прави неестествени неща - до двадесет и първата година младият човек започва да се интересува повече от амбиции, отколкото от любов. Той иска да има Ролс Ройс, да има голям дворец. Иска да успее, да стане един Рокфелер, да стане министър-председател. Амбициите излизат на първо място - желанията за добро бъдеще, за успех в живота, цялата му грижа е как да успее, как да се състезава, как да напредва в борбата.
Сега той навлиза не само в света на природата, но и в света на хората, навлиза на пазара. Навлиза в света на лудостта. Сега пазарът става най-важното нещо. Цялото му същество се устремява към пазара - пари, власт, престиж.
От двадесет и една до двадесет и осем годишна възраст човек живее в приключения, а към двадесет и осем годишната си възраст започва да осъзнава, че не всички желания могат да бъдат изпълнени. Те започват повече да се интересуват от сигурност и удобства, и по-малко от приключения и амбиции. Те започват да се установяват. Двадесет и осмата година е краят на хипарството.
На двадесет и осем годишна възраст хипитата стават конформисти, революционерите престават да бъдат революционери - те започват да се установяват, да търсят удобен живот, малка сметка в банката. Те не искат да са Рокфелери - край с това, този стремеж вече го няма. Те искат малка къща, но да е установено, удобно място за живеене; искат сигурност. Започват да се установяват. Сега скитникът вече не е скитник. Той си купува къща, започва да живее в нея, цивилизова се. Думата цивилизация идва от латинската дума цивис, гражданин. Сега той вече става част от селището, от града, от установения живот. Той вече не е скитник, чергарин. Вече не ходи в Катманду и Гоа. Вече не ходи никъде - край, достатъчно е пътувал, достатъчно е научил, сега иска да се установи и да си почине малко.
Към тридесет и петата година жизнената енергия достига своята точка омега. Кръгът е наполовина завършен и енергиите започват да западат. Сега човекът не само се интересува от сигурност и удобства, но става и консерватор, става ортодоксален. Той не само престава да се интересува от революция, но става и антиреволюционер. Той сега е против всякаква промяна, става конформист. Той е против всички революции; той желае да се запази статуквото, защото вече се е установил и ако нещо се промени, всичко ще се разбута. Той сега говори против хипитата, против бунтарите; той наистина вече е станал част от установения ред.
И това е естествено - освен ако няма нещо сбъркано, човек няма вечно да си остане хипи. Това е една фаза, добре е да се мине през нея, но не е хубаво да се остава там. То означава да заседнеш на определен стадий. Било е добре да си хомосексуален между седем и четиринадесет годишна възраст, но ако човек остане хомосексуален през целия си живот, това означава, че не е израснал, че не е възрастен. Той трябва да има връзка с жена, това е част от живота. Другият пол трябва да стане важен, защото само тогава ще можеш да познаеш хармонията на противоположностите, конфликта, нещастието и екстаза - както мъката, така и екстаза. Това е обучение, необходимо обучение.
Към тридесет и пет годишна възраст човек трябва да стане част от конвенционалния свят. Той започва да вярва в традицията, в миналото, във Ведите, в Корана, в Библията. Той е напълно против всякаква промяна, защото всяка промяна означава животът ти да се разстрои, а сега имаш много какво да губиш. Не можеш да си за революцията - ти искаш да защитиш... Човек започва да поддържа закона, съдилищата и правителството. Той вече не е анархист, а е изцяло за правителството, за нормите, за правилата, за дисциплината.
Към четиридесет и втората година на повърхността излизат всякакви физически и душевни болести, защото сега животът запада. Енергията се движи към смъртта. Докато 6 началото енергиите ти са се засилвали и си ставал все пожизнен и по-жизнен, енергичен, ставал си все по-силен и по-силен, сега става точно обратното - ставаш все по-слаб с всеки изминал ден. Животът се превръща в смърт."
"Между четиринадесет и двадесет и една година момчето е в най-високия връх на своята сексуалност. Всъщност юношата достига върха на сексуалността около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст. Никога вече той няма да е толкова потентен и ако тези моменти се пропуснат, той никога няма да постигне прекрасния оргазъм, който е могъл да постигне на около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст.
Най-великата възможност за постигане на секса, за научаване на секса, за навлизане в секса, ще бъде пропусната. Докато станеш на двадесет и една, двадесет и две години, ти си вече стар що се отнася до секса. Около седемнадесетгодишната си възраст си бил на върха - толкова потентен, толкова силен, че оргазмът, сексуалният оргазъм би се разлял до всяка твоя клетка. Цялото ти тяло би се изкъпало в банята на вечното блаженство.
Младият мъж е прекрасен, сексуален. В него се вижда жизненост, живот. Ако един старец е сексуален, това е свидетелство за неизживян, празен, незрял живот. Той е пропуснал възможността и сега не може да направи нищо, но продължава да мисли, да пълни ума си със секс, да фантазира.
Изживей секса, когато моментът назрее, и забрави за него, когато моментът си е отишъл. Но можеш да направиш това едва когато си го изживял." и т.н. /ето от къде е:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... 1%F2%F2%E0 /
Т.е. според Тантра при теб всичко е наред
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
и сексът и мастурбацията по естествен път ще се преобразуват в каквото следва, ако си ги правиш свободно и естествено. Може би трябва да работиш за това, че мислиш, че е желанията и нуждите ти са неестествени.